Ямбол е далече...

Макар и позакъсняло, писмото от 4 юни 1998 г.,изпратено от Министерството на културата до областните управители и кметовете във връзка с прилагането на Закона за народните читалища, може и да помогне на някой от оределите читалищни работници. Защото много от тях още през зимата и пролетта отидоха на трудовата борса поради странните тълкувания на кметове за това как трябва да се субсидира читалищната дейност и какъв да бъде щатният състав на едно читалище. Типичен е примерът с ямболското читалище "Съгласие".
В края на миналата и в началато на тази година ямболските общинари стряскаха местните културни дейци със стахановските темпове, налагани при съкращаването на читалищни работници в общината. И на други места общински величия четат наопаки новия читалищен закон, но събратята им от Ямбол надминаха всички - от 59 щатни служители на борсата отидоха 55 човека, което прави над 90 процента. Нека да припомним, че в края на 1997 г.по документи, изработени от работодатели и профсъюзи и разпратени до всички общини, съкращенията в отделните звена (в това число и в културата) трябваше да бъдат около 10 процента.
Секретарят на 135-годишното читалище "Съгласие" Николай Божилов припомня, че при тях заплатите се бавят с месеци.
За да платят обезщетение на съкратените си служители, наложило се е да продадат и автобуса си. Каква ли ще е съдбата на музикалния им театър, на оркестъра с 30-годишна история, на детските школи по изкуствата?... Таксите вече са увеличени до 80-85 хил .лв. годишно, заплатите на преподавателите са стигнали до... 75 хил .лв. За сравнение само да припомним: таксите до 1997 г. са били 8 хил. лв. годишно. В школите сега има около 400 деца, но колко от родителите ще могат да плащата високите такси и в бъдеще?
"От шест читалища останаха само три - припомня секретарят на читалището г-н Божилов - нашето, "Зора" и "Пробуда", където на щат са останали по 1-2 човека. Тази година субсидия за читалището е определена от общината на обща сума 11.5 млн. лв. Само за сградата, електроенергия, вода, телефони, отопление - ще са ни необходими около 18-19 млн. лв."
При всеки опит на читалището за финансова подкрепа общинарите отговарят: "Вие не сте "бюджетно звено", а на субсидия. Ще ви помагаме колкото можем и когато можем..." И, разбира се, не без основания допълват: "Такъв ви е законът!"
Кметът на общината г-жа Николина Хаджигеоргиева не е във възторг от това, че трябва да се занимава и с читалищни въпроси. Общо взето, позицията на общината е, че те "на този етап" защитавали предимно "професионални културни институти", но това не значи, че не се обръщали и към читалището. Ако не пари, поне съвети раздават щедро общинарите като този например, че щом сте собственици, набавяйте си средства от дарения, наеми, членски внос...
Истината е, че от тези "пера" читалището получава едва 1 процент от необходимите му средства. Например членският внос на човек за годината е 18 хил. лв. и малко хора могат да си го позволят. Читалищета има и скромни приходи от кафе-клуб.
Не са много оптимистични предчувствията на секретаря:" Ние не пледираме за бройки, щатове, а търсим възможност, поне в тази ситуация да задържим художествените ръководители на хонорар. Диригентът на един от музикалните ни състави например получава месечно възнаграждение... 8 хил. лв.Не виждам откъде ще се подхване работата, за да започне да се оправя!"

Любен Русков