Варненско лято

Още от създаването му ММФ "Варненско лято" е правен със съзнанието за неговата необходимост и дълговечност. И както навремето създателите му са предвиждали неговото бъдеще като предстояща за изграждане традиция, така и днес фестивалът често обръща поглед назад, осмисляйки се като многосъставен музикалноисторически факт. Проява на този усет за историчност бе откриването на паметна плоча за двама от първооснователите на "Варненско лято", които освен това са и бележити дейци на българската музикална култура: братята Найден Найденов (1897-1976) и Асен Найденов (1899-1995). Паметната плоча отбелязва мястото на бул. "Осми приморски полк", където се е издигал родният им дом. По съвсем друг начин, но пак като мислещ (а не само музициращ) се прояви фестивалът и в края на "моя" наблюдателен отрязък. В международния дом на учените "Фредерик Жолио-Кюри" се състоя шестото издание на Летните научни срещи, на което столични и варненски учени дискутираха върху темата "Религия и изкуство в културната традиция на Европа". Така се случи, че и музикалната програма във втората фестивална седмица зареди една след друга прояви, посветени на кръгли годишнини на известни музиканти и състави. В духа на добрата практика на междуфестивално партниране след участието си в столичните юнски фестивали във Варна се изявиха - с нова програма - най-напред камерно дуо Георги Спасов (флейта) и Светла Славчева (пиано). С прецизно и стилно изнесена програма (Шуман, Шуберт, Ференц Фаркаш, Барток) те отбелязаха своята 20-годишна съвместна дейност, започната през 1978 г. в Париж. (По това време и двамата специализират там.)
След София Варна също посрещна с масов интерес концерта на именитите ни цигулари Дина Шнайдерман и Емил Камиларов, на който те солираха на Варненската филхармония под диригентството на Йордан Дафов. Концертът бе посветен на 40-годишнината на цигулковото им дуо и 50-годишната творческа дейност на Емил Камиларов, която започва след успехите му на Първото общобългарско състезание за инструменталисти през 1948 г. Посрещнати и изпратени с овации, поздравени специално по случая от президента на Републиката, двамата поднесоха образци из коронния си репертоар. (Вивалди - Кончерто гросо, Моцарт - Симфония-концертанте за цигулка, виола и оркестър, Изаи - поема "Дружба", и Панчо Владигеров - Български танц, изпълняван от дуото за първи път във Варна.)
Вечер след вечер проявите в Дома на изкуствата провокираха фестивалната публика с умело времево лавиране между мачовете на футболния Мондиал. Втората половина на седмицата чухме два чуждестранни състава. Публиката бисира всяко изпълнение на камерния оркестър "Шопенови солисти". С Марек Древновски като солист и диригент те изпълниха най-напред прочутата камерна версия на Концерта за пиано и оркестър № 2 от Шопен, а след това - три съвременни полски произведения (от Гурецки със солист Михал Древновски, от Шелиговски и от Войчех Килар), подчинени и трите в избора си на много отчетливата и прекрасно защитена звукоестетическа концепцция на този виртуозен състав.
Специален гост от фестивала за старинна музика в Утрехт, Холандия, бе ансамбъл La Pellicana. Както знаем, старинната музика е един от изведените профили на "Варненско лято". "Пеликаните" (името на състава е заимствано от заглавието на Соната от Маурицио Казати) са четирима млади музиканти от САЩ, Германия и Великобритания, събрали се за този проект едва преди месеци в Холандия. Джоузеф Тан свири на цигулка, която обслужва с барокови лъкове, Габриеле Ваал свири на блокфлейта, Матю Уодсуърт музицира на една въздълга лютня тип "теорба", а Касандра Лукхард бе с виола да гамба. Специализирали ренесансова и барокова инструментална музика в известните за това европейски центрове, те - подобно на мисионери - са обсебени от желанието да я популяризират. Във Варненското училище по изкуствата "Добри Христов" изнесоха открита лекция, посветена на историята, развитието, упадъка и новия възход на застъпваните от тях инструменти, предлагайки прелюбопитен сравнителен анализ с възможностите на съвременния инструментариум. Работната среща бе последвана от прелестен във всяко отношение концерт, естетически съзвучен с Лятната научна среща.
Запитах "Пеликаните" дали интересът на Запад към автентично поднасяната ренесансова и барокова музика е все тъй голям и какво точно разбират те под тази прословута автентичност. Твърде поучителните отговори на Габриеле и Джоузеф гласяха, че, първо, "на Запад" означава само "в Западна Европа", и то отделни места в нея, че готова автентичност не съществува, че, трето, има големи майстори в това отношение, което, четвърто, поражда и опасност от известно "приватизиране" (тоест еднозначно определяне) на въпросната автентичност. Що се отнася до La Pellicana, за тях свиренето на старинна музика е не само удоволствие, но и упорита изследователска работа. "Ние постоянно си задаваме въпроси какво правим и защо." Но това им харесва и смятат да останат за по-дълго заедно.

Розмари Стателова