Мюзик Филм Фест '98

От 21 май до 11 юни се проведе Мюзик Филм Фест '98 - "купонът на годината", както го нарекоха организаторите му Стефан Китанов & приятели.

Началото на Мюзик Филм Фест '98 беше поставено още през 1993 година, когато Стефан Китанов & приятели създадоха първото музикално събитие на голям екран, наречено Рок Филм Фест. "Киното на рока" стана безспорно събитие. В продължение на двадесет дни хиляди зрители успяха да видят и чуят филми и легенди, за които у нас не можеше да става и дума години наред. Рок-визията успя. На екрана на Дома на киното блеснаха звездите на старите роклегенди Франк Запа, Бийтълс, Ролинг Стоунс, Джими Хендрикс, Ху, и ... последва Рок Филм Фест II през 1994-та - 25 години след култовия фестивал Уудсток. Отново рок, отново кино. За първи път на български екран и на живо - корифеят в музикалното кино Тони Палмър и неговите филми "Нужна е само любов", "С много любов", "Двеста мотела". Фестивалът се превърна в събитие с гвоздея на програмата - култовия филм-концерт "U2: Rattle and hum". Успехът на филми + рок естествено наложи по-мащабната идея фестивалът да приюти музиката в цялото й многообразие. Така три години след Рок Филм Фест се роди Мюзик Филм Фест.
Мюзик Филм Фест '97 ни връхлетя във време, което имаше нужда от музика, кино и надежда. Три седмици шумът на столичния делник бе заглушаван от концертите, които съпровождаха филмовата програма с над 60 заглавия. Мадона успя да надмине себе си в мюзикъла на Алън Паркър "Евита", с осемгодишно закъснение феновете на Депеш Мод успяха да видят митичната лента "Депеш мод 101", а киноманите затаиха дъх пред гениалната кинематографична симфония с музиката на Филип Глас "Коянискаци". Специалният гост на фестивала Лех Ковалски разшири фестивалния хоризонт със своя филм за легендарната пънк група "Секс Пистълс" - "D.O.A.- пристигнал мъртъв". А за тези, за които киното не е само музика, в рамките на фестивала беше организирана фотоизложбата от творби на Вим Вендерс. Какво повече може да се допълни към картината от миналогодишния купон, освен онова, което остана за следващия.
Мюзик Филм Фест '98 се оказа доста по-амбициозен и заради това - най-рискован от организационна гледна точка в сравнение с всички предишни инициативи на Стефан Китанов & приятели. В рамките на двадесет дни в София пристигнаха над 15 гости, бяха прожектирани над 100 филма и изнесени над 30 концерта.
За първи път от много години насам на филмов фестивал в България пристигнаха почти всички поканени. А те не бяха малко. Филмите във фестивала бяха подредени по програми, които представяха ако не всичко, то поне най-доброто от техните автори - гости на музикалното събитие. Първи в България пристигна щатският режисьор-документалист Лес Бланк. Той е от ветераните на независимото кино в Америка. Завършил е филмовия отдел на Южнокалифорнийския университет и английска литература и театър в университета Тюлейн в Ню Орлийнс. Непосредствено след дипломирането си започва да снима документални филми, които на места се превръщат в антропологично изследване. В своите творби Лес Бланк надзърта в съдбите на различни хора от периферията на урбанистичното общество на Америка - маргинали, които се опитват да намерят смисъла на своето съществуване в обичаната от тях музика. Лес Бланк изследва различни култури и личности съвсем дискретно, с усещането за лекота и без каквато и да е сянка от натрапчивост на своите търсения. Неговите герои са най-различни като националност и професия - селски музиканти и готвачи от Луизиана ("Ам, ам, ам", "Сухо дърво", "Люта чушка"), мексикано-американци, цигулари от Апачите ("Разпери криле и полети"), полско-американски танцьори на полка ("Няма ли бира на небето") и др. За мен особено интересни бяха филмите, посветени на немския кинематографист Вернер Херцог, когото Тодор Андрейков наричаше "последният романтичен режисьор на нашето време" - "Бремето на мечтите" и "Вернер Херцог си изяжда обувката". Първият е пълнометражен филм, който проследява мъчителния процес на снимки на известната творба на Херцог - "Фицкаралдо". Лес Бланк е уловил най-тъмните и светли страни от гения на Херцог, решен на всяка цена да завърши своя проект. Немският режисьор горчиво констатира: "Фантазията ми пресъхва. Не знам какво друго може да се случи сега. Вече не трябва да правя филми. Трябва да вляза в лудница, и то още веднага". Вторият филм на Лес Бланк, посветен на Херцог, е съвсем кратък и проследява развитието на един залог между двама режисьори. И двата филма на Бланк са много свежи и отразяват в съвсем нова перспектива личността на Херцог и неговия неподражам начин на общуване и правене на кино.
Програмата на Мюзик Филм Фест '98 включваше още три панорами на филмови творци, отдали крепки сили за развитието на музикалната визия. За първи път в България се представи една неизвестна на нашия филмов хоризонт режисьорка, но популярна на запад от нас - Сали Потър. Далеч преди да попадне в киното, тя се е занимавала с хореография и модерен балет. Това силно проличава в повечето й филми, където танцът властва. Тя е автор на песни и се изявява в различни музикални среди на Лондон. През 1979-та създава късометражия филм "Трилър" - преработена версия на операта на Пучини "Бохеми". На фестивала бяха представени "Златотърсачките", "Лондонска история", "Орландо" и нашумелият миналата година "Урок по танго". Последният беше показан в зала 1 на НДК при особен интерес от страна на публиката, но на мен ми се видя прекалено стерилен и некомуникативен като форма, а на места - и недостатъчно обмислен. Струва ми се, че това, което вълнува Потър в "Урок по танго", не надхвърля рамките на собственото й его.
Далеч по-интересна беше панорамата от филми, които представят френския ас на филмовата музика Ерик Сера. За съжаление той така и не дойде на фестивала. За сметка на това зрителите успяха да видят както за пореден път обичаните тук филми на Люк Бесон "Метро", "Никита", "Леон" и "Петият елемент", така и дебюта му "Последната битка" и по-малко познатите "Атлантис" и "Голямото синьо". Мисля, че последните три филма бяха едно от най-добрите попадения във филмовата програма на тазгодишния Мюзик Филм Фест. Не е без значение как един режисьор прохожда в киното, а Люк Бесон прави истински фурор със своята постапокалиптична история в "Последната битка". Филмът е разказан без реплики, заснет в черно-бяло и с камерен актьорски състав, далеч от представата за масовите сцени в "Петият елемент". С много тънък усет към отделния детайл, Бесон реди сцена след сцена, в които изследва простите човешки качества и чувства и как те могат болезнено да се изродят в животински инстинкти за оцеляване. Едновременно много нежен и груб, изцяло стилизиран в среда, която не предполага никакви надежди за избавление. Съвсем различни като тема и настроение са "Голямото синьо" и "Атлантис", в които по различен начин е обрисуван животът под вода с цялата палитра от звуци и картини, които предлага океанът. И двата филма дават усещането за покой, за вглъбеност и силна привързаност към природата, без ни най-малко да става досадно и отегчително.
Далеч от подобни настроения бяха филмите от панорамата на известния полски режисьор Кшищоф Зануси. Личното му достолепно присъствие разнообрази компанията от гости на Мюзик Филм Фест, но стерилната атмосфера, характерна за режисьора и неговите филми, поне мен не ме заинтригува особено.
В сравнение с трактатите на Зануси, "Фламенко"-то на Карлос Саура взриви екрана с неустоима жизненост. За повечето фенове на музикалните филми на испанския режисьор "Фламенко" е поредният зрелищен спектакъл, който радва душата. Къде другаде можеш да видиш автентични танцьори и певци на фламенко, заснети с изящното майсторство на корифея на киноизображението Виторио Стораро. Саура за пореден път ни предлага магнетичен филм без история, без диалог - само визия, изпълнена с магията на испанското фламенко. Пред камерата на Стораро застават над триста танцьори и певци, които представят различни стилове, настроения, чувства. Със сигурност това беше едно от точните попадения във филмовата програма на Мюзик Филм Фест. За съжаление, залата в НДК беше доста вяла откъм зрителски интерес. Затова пък на прожекциите на "Фламенко" в Дома на киното публиката се тълпеше за Саура. Трябва да се има предвид диференцираната аудитория на Дома на киното и за следващото издание на фестивала определени заглавия да бъдат програмирани съобразно интереса към филма, а не заради престижа на Мюзик Филм Фест.
Не мога да подмина и още едно филмово присъствие тази година - съвременната екранизация по романа на Чарлз Дикенс "Големите надежди". Мексиканският режисьор Алфонсо Куарон е заснел изящна и стилна творба без претенции за шедьовър. Творбата е създадена с изключително усещане за красота и хармония. Филмът печели с добрия актьорски екип и особено с изпълнението на Ан Банкрофт, която се цели право в "Оскар"-а за второстепенна женска роля. Но въпреки великолепния си саундтрак, "Големите надежди", както още няколко заглавия от афиша, като "Повелителят на конете", "Лудории" и "Луд град", са малко привнесени към общата палитра от музикални филми.
Програмата на Мюзик Филм Фест '98 включва още много заглавия, но е почти невъзможно да се изгледат всичките. Освен посочените панорами и отделни филми, могат да се назоват още няколко заглавия, които несъмнено будят интерес, като например култовият филм на Джим Джармуш "Мъртвец", серията "Ленинградските каубои..." на Каурисмаки или поредицата от филми на режисьора Доналд Макглин, които се простират от джаза на Декстър Гордан до техномузиката на съвременните тинейджъри.
Малък реверанс бе направен и към образците в световното кино с панорама от шедьоври във филмотечното кино "Одеон". Любителите на старите ленти можаха отново да видят филми като "Шепот и вик" на Бергман, "Криле на желанието" на Вендерс, "Процесът" на Орсън Уелс, "Виридиана" на Бунюел и други заглавия, в които именитите режисьори са използвали класически музикални партитури.
И докато на големия екран киноманите се захласват по музикалната визия, организаторите на Мюзик Филм Фест се бяха погрижили да има няколко първокласни концерти, първият от който беше на "Щурците". Последваха над тридесет музикални купона в столичните клубове "Мистър Пънч" и "Суингин' Хол", но гвоздеите бяха запазени за НДК. Първият от тях бе концертът на легендата и водещата фигура в съвременния английски фолк-блус Бърт Йенш. Последваха концерти на Нийл Конти и великолепния спектакъл на белгийците Кристиан Льороа и Филип Сосе, които изпълниха на живо своята музика към немия класически филм "Нанук от севера" на документалиста Робърт Флаерти. Фестивалът почете и паметта на легендарния музикант Чарли Мингъс с акустичния концерт на Петър Савов-син и приятели.
Както вече споменах, Мюзик Филм Фест '98 бе най-мащабният от всички други издания досега. Програмата от филми беше разпръсната из пет столични киносалона и допълнителни прожекции във Варна, което според мен криеше риска публиката да се разпилее.
Следващата година Мюзик Филм Фест ще акцентира върху музиката от 60-те. Надявам се този поглед назад във времето да бъде само една от отправните точки към другите по-малко застъпени стилове във фестивалната програма, като рапа, фънка, соула, техномузиката - точно тях слушат днешните тинейджъри. Така Мюзик Филм Фест ще бъде на всички.

Деян Статулов