Из Пътеводител
на културологическия стопаджия

180.
Увлечения ("милян"). Първият йероглиф гласи отбивам се от пътя, заблуждавам се. Второто му значение е прехласвам се, заслепявам, обърквам се. Другият означава влюбвам се, привързвам се. Двата заедно дават и пристрастявам се.
Увлеченията по Китай са познати (поне засега) още от времето на Римската империя, когато са се пръскали луди пари за коприна и други луксозни и екзотични стоки. По-късно Марко Поло описва някакво приказно царство, но най-мощното влияние е през ХVIII в., по времето на Луи ХV, когато на фона на Волтер, Русо и Монтескьо (произнесъл доста добре китайската фраза "Към мъдрост и истина чрез удоволствие"), "les chinoiseries" (китайщините) се вихрят из салоните, украсяват камините с шкембести нефритени буди, а дамите си веят с какви ли не екзотични ветрила (все ще се намери някоя Мадам Помпадур, която да даде тон на последния вопъл на модата, като не й се отричат заслугите, че е примирила краля с Волтер и доста е направила за културния елит). Истината е, че по това време вече се издават и преводи на френски йезуитски деятели на китайски класически книги. Идеализира се "просветеният деспотизъм", а Волтер и Русо, които ненавиждат европейския, съзират в Поднебесната някаква любов между поданици и управници? Иначе по това време имало кърваво потушени въстания в Съчуан, Гансу и Тайван и разни други неприятности, като в същото време се издавали и невероятен брой енциклопедии, речници и други литературни благини - тези китайци с този техен баланс! Възхвалява се конфуцианската мъдрост на монархията и произтичащите от нея добродетели на китайския народ. Само след няколко века справочниците на агенция "Кук" ще наричат китайците "лентяи, лишени от нравственост, окаяни пушачи на опиум", докато английските джентълмени с непреклонно спортсменство вършат мръсната работа на Империята си. Дори по улиците на Пекин ще висят надписи "Забранено за китайци и кучета". Увлечения, пари и черни топчета опиум.
Но ако се върнем в идиличния ХVIII в., ще открием един велик мислител, Дидро, който, без да е имал понятие, както Волтер, от религиозните учения на Китай, ги нарича мракобеснически, варварски и идолопоклоннически. Мъничко му харесва практичния им морал, който той смята почти близък до хуманизма. Особено го възмущава инертността на китайците, леността им за разлика от енергичния ентусиазъм и патос на европейците - двигател на прогреса. Какво ли биха възкликнали сега останалите 25% англосаксонци във Ванкувър, за тези спретнати в костюмчета и с куфарчета китайци-лентяи, които с безметежна педантичност издигат небостъргач след небостъргач и завземат моравата на спокойния иначе канадец. Увлечения, пари този път обаче и бял прашец, наричан Wite China. Макс Вебер (1864-1920) пък обявява пуританството и конфуцианството за рационалистични системи и смята, че конфуцианството свежда до абсолютен минимум напрежението в отношението на човека и обкръжаващия го свят. Няма да споменаваме за ХIХ-ХХ в. и живописта, неувяхващата страст по източната поезия, естетиката, за стените, облицовани с китайски и японски паравани от Уйстлър, превъплъщенията на Сартър и парадния снобизъм на френските интелектуалци.
Сега обаче е времето на усмихнатите пекинци, които си хвърлят отпадъците в паста на огромния жълт лъв-боклукчийско кошче.
Пътуването, както и прехласванията продължават. Не винаги са подходящи, но често са непоучителни. Кунфу е насякъде, по улиците бродят хора, набодени с игли, а в психотрилърите се използват триграмите от Идзин. Винаги има какво да се заимства. Дори, че кафявото топче опиум като бумеранг се завръща на Запад според икономическо-кармичните закони под формата на бял прашец, носещ още по-големи поражения и печалби. Независмо от етическата страна на въпроса или публичните масови екзекуции.

- Ще хапнеш ли малко печена гъска - попита Господарят Лю. - Изпечена е по оригиналната рецепта на господаря Ли от Ю. Кисната е двадесет и четири часа в най-качествено вино, разбъркано с мед и смачкани кайсии. По една щастлива случайност господаря Ли от Ю е последовател на Чан Чу. Същият, който бе казал, че предпочита собствените си гозби и чуждите съпруги.
- Ликувам! - изписка Ключовия заек.
Из "Мостът на птиците"
Бари Хюгарт
Превела Иванка Стефанова

Мария Груева

Р.S.
Не че имам каквото и да било общо с диктатурата на пролетариата, хич даже, но все ми се струва, че предпочитам някой разсеян пролетарий да ми се изхрачи върху панталона с извиняващо-неразбираща усмивка, отколкото черното дуло на нещо си да ми проблесне през прозореца на някой черен мерцедес и жълто копеле (жълтото само като контраст) да ме вкара в редиците на безметежно понасящите кармата си. Естествено не предпочитам нито едното, нито другото, но къде е задаващото се?

М.Г.