Изкуството трябва
да се подкрепя

Разговор с Мартин Ренерт

Мартин Ренерт е световноизвестен китарист-виртуоз, роден през 1954 година в Ню Йорк. През 1989 г. е избран за ректор на Берлинската консерватория Hochshule der Kunste, а през 1995 г. за президент на Европейската лига на институтите по изкуства (ELIA). В момента е депутат в Европейския парламент, като продължава да изнася концерти и да преподава китара. От 5 до 8 май Мартин Ренерт проведе майсторски клас с ученици и студенти в Синята къща в Пловдив, организиран със съдействието на австрийското посолство в София.

- Какво ви даде контактът с Андре Сеговия - най-известният от вашите учители по китара?
- Той ми даде представата за артистичната личност. Тогава аз бях на 27, а той на 80 години. Винаги е интересно да срещаш хора, които са посветили живота си на една кауза. Имаше огромен опит и познания. Аз все още преоткривам неща, които той ми е казал или показал преди 15 години. Освен при него съм учил и при Бето Давезак и Робърт Бройер. Бройер беше най-важният преподавател за мен. Той самият не можеше да свири, защото имаше проблем с дясната ръка, но преподаваше с голяма страст и чрез своите разкази създаде у мен един образ на музиката, който до ден днешен виждам пред себе си, когато свиря. От него се научих и как самият аз да преподавам музика. Най-важна в изкуството е устната традиция. Учителят трябва да е сред учениците си, да свири с тях, да им показва.
- С какви впечатления останахте от вашите студенти в Пловдив?
- Всеки от тях е различен, но всички са много талантливи и енергични. Проявяват голям интерес и са склонни да възприемат и друга гледна точка. На много места, където водя майсторски класове, съм забелязал, че хората, които ги посещават, като че ли се защитават и предпазват от допълнителното познание. В Пловдив определено не беше така. Най-хубавото беше, че успяхме да стигнем до конструктивна дискусия, въпреки че някои студенти имаха трудности с английския език, но всички разбираха езика на музиката. Беше чудесно. Благодарен съм на австрийското посолство в София, което направи възможно провеждането на този майсторски клас. Представям си какво щеше да се получи, ако семинарът беше продължил поне още пет дни.
- Освен с музика и преподаване вие се занимавате и с един вид политическа дейност - лобирате пред различни институции и организации в полза на изкуството. Как стана така, че влязохте и в тази роля?
- В живота на човека има определени моменти, които се отразяват върху неговите задължения и отговорности. Ако човек се радва на известно признание и авторитет, той има възможност да направи едно-две неща, които повечето хора не могат. Аз лично смятам, че в такъв случай нямаш избор - просто трябва да използваш възможностите си. Въпросът е, че хората на изкуството са много срамежливи, когато се стигне до набирането на средства и т. н. Затова аз станах по-активен, бях президент на ELIA, депутат съм в Европейския парламент, лобирам за изкуството там, където са парите и където хората трябва да бъдат убедени. Една от причините, поради които аз съм доста убедителна личност, е това, че знам как да говоря, докато повечето музиканти не знаят как да кажат нещо, защото обикновено го изсвирват или пеят.
- Мислите ли, че изкуството и в частност музиката се нуждаят от субсидиране от правителството и държавата?
- Да, определено изкуството трябва да бъде подкрепяно и субсидирано от държавата. Напоследък стана модерно да се мисли в "тачъристки" термини. Маргарет Тачър казваше, че това, което не може да съществува без субсидия, не си струва. Излиза, че една магистрала има смисъл, защото се издържа от такси за преминаване. Цигарите също си струват заради наложените им данъци, мита, акцизи и т. н. А от други неща като културата и изкуството няма нужда, защото не се търсят. В Западна Европа властва романтичната представа, че "истинските хора на изкуството" ще правят изкуство, дори ако гладуват. Идеята е, че поетът пише най-добрата си поема, докато умира от туберкулоза. Това е доста заблудена и невярна представа. Ако разглеждаме изкуството като език за комуникация, става ясно, че то е необходимо не само за да поддържа националните традиции, но и за да се води диалог и с другите нации върху големите въпроси на изкуството, което прескача всички граници. От друга страна, изкуството е основен икономически фактор. В културната индустрия важна роля играят хората, посветени на изкуството. Учителите по китара тук, в България, едва печелят достатъчно, за да живеят. Такова е положението и с преподавателите по пиано в Италия. В същото време техните ученици имат голямо влияние в София, в Генуа, в местата, където има развита културна индустрия. Невероятното е, че в Италия, например, спират финансирането на академията, където се преподава вътрешният дизайн - важен икономически отрасъл по целия свят. Така че необходимостта от финансирането на изкуството е не само културна. Изкуството е и основен икономически фактор, чието пренебрегване може да се отрази много лошо на обществото, в което живеем.

Горица Белогушева
Екатерина Васева