Ведически спомени

Извадка от бележника

30 май 1998
Причина да се впусна с такава стръв в полемиката през 1981-1982 беше статията на Кръстю Куюмджиев "Една народна песен и един въпрос" ("Литфронт", 5.III.1981). Тя ми напомни как, докато редакторствах в Студията за документални филми през петдесетте години, произведохме първия цветен български филм за Добруджа по всички правила на шаблона - сеитби, вършитби, седенки, сватба и ни липсваше само вековен бард, да пее за Добруджа, седнал под вековен дъб... Намерихме и дъб, открихме, макар и доста по-млад старец (понагласихме го!), но той нямаше песен, подходяща по съдържание, та, срам не срам, аз седнах, натамъних нещо по друга мелодия и делото се увенча. Минаха още години и някакъв фолклорист, попаднал на нашия "бард", записал текста, той доби "автентичност" в "Литфронт" и предизвика възторг... (В случая аз бях Гологанов, а фолклористът - Веркович!). В паметта ми е заседнала още и една научна конференция в 80-те години във Варна на тема "История и съвременност", на която Тодор Ризников говори за откритието си "Веда Словена" и обясни, че "история" произхожда от глагола "сторвам" - "Каква я стори?" - казвали в родния край... Ризников, лека му пръст, беше мило и талантливо момче (някога Георги Караславов го обяви за "българския Пушкин"), но имаше натраплива откривателска нагласа, навярно поощрявана от баща му, поета Иван Василев, член на СБП и редактор в Радио София, известен с умението си да преработва и осъвременява народни песни. (Такива времена бяха, че ансамбълът на Филип Кутев пееше например за два славея - Сталин и Червенков - кацнали на дърво високо...)
На конференцията Ризников обяви още, че от години реставрира Ведата. А в споменатата статия "Една народна песен и един въпрос" Кръстю Куюмджиев с възхищение, но и с присъщото му чувство за хумор преразказваше съдържанието на една от реставрираните песни и даваше 24 стиха от нея за мостра. Смути ме преди всичко липсата на поетичност. Отнасяше се за един новороден Орфей (Орпю, Урфен) - "дете мощне нишанлие", което свири на свирка кеменига, едва подало се от утробата майчина, после прави "жюмбуш" на 70 крале, поканени да му се поклонят. Те ядат, пият, слушат дни и нощи до изнемощяване, докато... най-сетне пристига на "змейна коне" отрицателният герой - "Бележита крале" - за да го погуби. Но българският Орфей излиза по-ербап и от Крали Марко, и от Секула детенце...
То си фати Бележита крале за косата,
Гу пудигна Малко дете дур на висе небу/
Та го фърли као малка камен на земета
Си потъна четреесе растега у земе!
Това е краят на цитираните 24 реставрирани стиха. Очевидно Ризников беше "хванал" някаква стъпка. Учуди ме втурването на Куюмджиев, човек с толкова талант и вкус, който забавно, но несериозно заявяваше, че не го интересувал размерът, а "митическата съдържателност" и т. н.
Към края на статията си той зовеше да се отключи тъмницата, в която гине "Веда Словена", а Ризников 15 години хлопа по всички врати...
Тези патетични апели и природният ми скептицизъм ме предизвикаха да реагирам, увлякох се и му отговорих ("Отново за "Веда Словена" - в. "АБВ" от 12 - 18 май 1981). После "полемиката" помежду ни доби огромни размери, та в следващата си поредица "Милион въпроси" (във в. "АБВ" от 22.IX до 23.X.1981) Кръстю Куюмджиев вече какво ли не подхвърли по мой адрес. Чувството ми за хумор намаля и аз се залових да проучвам цялата история, още повече след обявяването на научна сесия за "Веда Словена" - "Професионализъм в литературознанието" на Литературния институт при БАН в рамките на партийно-методологическия семинар в чест на 1300-годишнината... (партиен секретар Стоян Илиев, директор на института Тончо Жечев). Същият партийно-методологически семинар беше направил преди това сесия за поезията на Радко Радков(!)...
Честването на 1300-годишнината според мен стана повод за поредна ляво-шовинистическа експанзия, или поне голяма част от поканените слушатели и докладчици създадоха подобна атмосфера. Представях си, че въпросите ще се разискват главно от фолклористи, езиковеди, социолози, но именно те липсваха за сметка на горещите привърженици на "Ведата", противници на позитивизма на Шишманов, Арнаудов, Леже и толкова други учени, посветили усилията си в разгадаването на "Ведата".
Тази атмосфера се усети още от самото начало. И първият доклад на проф. Илия Конев поставяше определен акцент за нашия исторически "приоритет", т. е. че старинността на песните не подлежи на съмнение... Но Конев, много разумно все пак, излезе с предложение да бъде съставена научна група от специалисти от БАН, подчертавайки необходимостта от основно съвременно изследване.
Сред малцинството на присъстващите "скептици" и аз се уповавах на поддържаните от различни гледни точки изисквания на Никола Георгиев, Светлозар Игов, Стефан Елефтеров и др. за комплексно анализиране на "случая", внимателна преценка (според мен и необходима преоценка).
В собствената ми представа за такова съвременно изследване стоеше преди всичко изискването за обективност и етичност, като се разбираше от само себе си, че изследователите не бива да бъдат аматьори.
Едва ли съм успяла да проследя всички изказвания тогава, но и досега съм убедена в тенденциозния подбор на поканените за участие. Юристът Никола Гайдаров - за да обори книгата на проф. Арнаудов, филологът Никола Колев, за да доказва положителното отношение на О. Дозон към Веркович. (А изучавайки материалите, установих, че в Народната и Университетската библиотека бяха "изчезнали" както двата тома на Веркович, така и докладът на О. Дозон. Един от участниците в семинара се похвали, че нарочно ги бил задържал, една участничка, пак по нейни признания, направила скандал в Пловдивската библиотека, защото ми ги предоставили...)
От своята статия "Търси се истината", отпечатана в пет броя на "АБВ" (16.III-13.IV.1982), при показно отсъствие на ръководителите на семинара прочетох само резюме, а присъстващите "верковичисти" ме обвиниха в... "национален нихилизъм"(!) Не ми беше за пръв път...
Стараех се да изясня защо О. Дозон в личните си контакти с Веркович и Гологанов е имал основания за редица съмнения... Според мен песните нямат поетическа стойност, трудно се четат и едва ли ще въздействат така, както десетките народни песни, изпълнявани и записвани от напълно идентифицирани субекти пак в Родопския регион през миналия век и публикувани в сборниците за народни умотворения... Всеки паралел и днес показва същото. Самият Ризников пламенно и детински защитаваше тезата... Виолета Пенева енергично подкрепяше и него, и юриста Гайдаров; един архимандрит подчертаваше необходимостта от дълбоко познаване на историята на религията; Свинтила излагаше теориите си за разпространението на санскритския в нашия регион... Куюмджиев се хвърли в защита на теориите на Г. С. Раковски, безсъмнено залегнали в указанията на Веркович към Гологанов... (Това личи по писмата на Гологанов за книгите, които е получавал от Веркович...)
Неприятно е, че и до днес(!) едно заключително мнение на Ив. Шишманов за Ведата се цитира съкратено и фалшифицирано. Автентичното гласи: "Днес не подлежи, поне за мен, на никакво съмнение, че Веркович не е взел участие във фалшификацията и неговата вина лежи само в безграничната наивност, с която той обещава сравнително високи възнаграждения (10 жълтици), косвено е насърдчил истинския мистификатор, некогашния македонски учител Иван Гологанов, българския Макферсън, да изфабрикува постепенно тристата и няколко хиляди стиха, които образуват грамадния корпус на "Веда Словена". Доказателство за тази теза се съдържа не толкова в неправилната, тромава форма и фантастичното съдържание на самите песни, колкото в обширната преписка на Веркович с неговия безскрупулен експлоататор. Когато тя бъде един ден публикувана, ще имаме още един интересен принос към психопатологията на известни "откривачи" в областта на литературата. Но и тогава "Веда Словена", макар и окончателно развенчана, ще запази своята слава на първа българска книга, успяла да заинтересува живо европейския учен свят за България и нейното минало, първата българска книга от международно значение."
А в "преработката" цитатът звучи доста по-инак:
"Веда Словена" ще запази своята слава на първа българска книга, успяла да заинтересува живо европейския научен свят за България и нейното минало: първата българска книга от международно значение."
Още по-фрапантно беше "пипнато" едно писмо от Гологанов до Веркович (от 28.II.1868). Гологанов му съобщава: "Днеска, кога е вече навървил за Серес измикяр х. Стоюф приех вашету писмо со белезните на песните. Но аз мислим да не сте харну разделили стихове по смисал, но нито спроти казуването на песнопоецо, затова оставете на мене наредуването на песните, защото вие сте писували песни не ут изрядни певци." Куюмджиев, лека му пръст, го цитираше само дотук, но важната част на текста гласи: "Во месту царно пиле сум турил църна пуйка, понеже така сте ми казали".
Впрочем в песните от книга първа църните пуйки изобилстват понякога до десетина броя, от което личи, че Гологанов следва указанията, а сам Веркович в предговора на първата книга изтъква следния аргумент: "Главне црте ового сродства есу Бог Вишну и Огне, као и жертве црне пуйке, кое се у толико песмама спомине..."
(Колкото за Веркович, и сега най-потресно впечатление в предговора му правят според мен твърденията за приоритетите на славяните пред индусите, като настоява, че "нашата" Веда е по-стара от "тяхната", че езикът на славяните е "придобил преднина над гръцкия", както се виждало от... "дорийското наречие"(?!). Или, че по своята простота и старинност "Веда Словена" е останала същата, каквато е била веднага след напускането на своята прародина. Свръхценностната идея на "откривателя", свръхсамочувствието и дилетантството, изявени в този предговор, са били и тогава достатъчни доказателства за съмненията, след които началният интерес и в Европа, и в Русия спада.
Но да оставим и него, и изследванията, и фалшификациите от миналия век, и тези, правени по време на въпросната научна сесия на партийно-методологическия семинар в 80-те на нашия век, да оставим и въпроса за автентичността. Може би наистина не е толкова важно, ако неизпетите, а разказвани от еди-кой си помак, циганин, марвак, каракачанин... и записвани от Гологанов или от сътрудниците, песни въздействаха, макар с относителна художествена стойност.
"Идеалите нямат националност, по природа те са универсални" - пише Сарвапали Радхакришнан в предговора на двутомното издание на индийските Веди на френски (издателство "Марабу", 1976).
Свещените книги обаче нямат никаква роднинска връзка с нашите - те са сборници с молитви, химни, формули, заклинания, морални напътствия и сентенции, както подчертава Радхакришнан. Въвеждат във висшето познание, което се придобива благодарение на духовното пречистване, на интуицията и прозрението. Втората им основна черта е ударението, което поставят върху висшите (духовните) възможности на Човека, потомък на Небето... Тук е най-големият контраст с идеалите на ведическите юнаци, които в десетки песни ядат, пият, бият се и... "сфождат"...
Ще си призная, с недоверие гледах на издаването на "Веда Словена". Ала като успях все пак да поразлистя двата тома*, се убедих в безупречната работа на специалистите. Постигнато е наистина едно комплексно научно постижение. Дано не остане достояние само на определен кръг "заможни" хора! И дано читателите усетят и поезията, която мен така и не можа да ме трогне. Мой проблем си е, както се казва, че не намирам обещания "отломък от древното предлитературно битие на Орфей", но сега съм респектирана от сериозния труд на Иван Богданов (макар някои етнологически и етнопсихологически изводи да не са безспорни и безпристрастни - за генезиса на родопските българи например, или че "отрицателите" един след друг се влияели от предшестващите ги авторитети).
"Веда Словена" наистина е трябвало да види отново бял свят, дори само защото Верковичевите издания са били внесени някога в крайно ограничен брой и тогавашната интелигенция едва ли е могла да вземе отношение. Acta est fabula! и всичко друго вече е без значение.
Филолозите, фолклористите, литературоведите, етнолозите вече имат думата... а и на днешната интелигенция се дава възможност сама да намери онова, което (може би) търси. И дано вратата не зине отново пред следващите генерации!

Невена Стефанова
_______________
* Веда Словена, два тома. Съставител Борис Христов
. Издателство Отворено общество. София, 1997.