Малко цинично!

Миналата седмица медийните духове бяха събудени от нощното предаване на Веселин Тенев по програма "Христо Ботев" на БНР (излъчено на 17.06.1998 между 12 и 3 през нощта). Всъщност не от самото предаване, за което по-долу ще стане реч, а от грижливо подбрани цинични цитати, съвсем естествено намерили скандални заглавия във вестниците. Сред тези "мръсни думи" гордо заемаха местата си думи като секс и СПИН. Проблем на възпитание и вкус е кой как ги разбира. Дали обаче този (или тази), който е будувал през нощта с молив и тефтерче пред радиоапарата, не се възприема като граничен контролно-пропусквателен пункт в журналистиката?! Не като цензор, защото звучи грозно, а като ситна морална цедка. Сякаш в радиото всички, които работят, са аморални пошли типове, които имат нужда от прецеждане. А не са такива, в "Христо Ботев" пък съвсем.
Странно е, че програма "Христо Ботев" беше оставена да се обезличи. Това, че е скучна, не притесняваше някои медийни експерти. Изведнъж от летаргичното бездействие се мина в атака и се оказа, че програмата не само не струва, ами е и вредна. Ако това е опит да се докаже нуждата от приватизация на програмата - прекалено неловко е направен. Ако пък е самоцелно раздаване на морал, тогава възниква притеснението, че специалистите ни не са си отговорили на някои основни философски въпроси.
Набеденият в скандална радиожурналистика Веселин Тенев е от новите млади гласове на "Христо Ботев". Възникват поне два въпроса защо точно в него се прицелиха. Или по-възрастните му колеги от програмата не са способни да предизвикват реакции в обществото (почти сигурно е, че не е съвсем така). Или пък е преценен като лесна жертва, с която да се докаже, че някой си гледа инспекторската работа. Какъвто и да е правилният отговор, със сигурност има за какво да го нападат. Най-малкото заради това, че успява наистина да забавлява себе си и аудиторията в нощните часове, когато това е най-трудно. Че се държи естествено и интелигентно остроумно пред микрофона. Че внася образователните елементи, задължителни за "Христо Ботев", не с типичния за програмата менторски тон. Това, разбира се, дразни. Добре е все пак, че радиоръководителите застанаха в защита на интелектуалното импровизаторско начало. Поне демонстрираха натискане на спирачки пред външната намеса.
Злощастното предаване на Веселин Тенев се занимава с въпроса "Може ли да се умре от любов?". Тема провокативна и за нощните самотници, и за вечно въодушевените радиоманиаци. Водещ и слушатели (учудващо много за това време на денонощието) си разправят истории, вицове, философстват заедно над най-различни неща. Изобщо веселие в ефира. Повечето от "цинизмите", които някой съзря и дочу, а после храбро приписа на водещия, са слова на слушателите, при това не съвсем добросъвестно извадени от контекста. Слушателите не се обаждат, за да говорят мръсотии (малко по-голямо доверие се иска към аудиторията, нищо че е българска!), нито пък Веселин Тенев ги подкокоросва да го правят. Те си говорят почти нормално. Има залитания, не може да се отрече, но те не са фатални, освен туй предаването не се слуша от деца - това поне е сигурно. Има особен чар в това да разправиш пиперлив виц, без да употребяваш цинични думи. Явно е (за този, който е чул предаването непредубедено), че слушателите се забавляват как водещият се справя с това - къде си помага с латински, къде със собствения си синонимен речник. Водещият умее да овладява аудиторията си, дори когато тя се "изцепва". Какво повече може да се иска в една културна програма. Не Веселин Тенев е проблем на "Христо Ботев". Смешно и тъжно ще е, ако програмата не може да привлече внимание към себе си по друг начин и трябва да разчита на нощите.
И все пак ако тази нощ не ви се спи, а по радиото говорят за любов, затова не е виновен никой. Дали това не прозвуча малко цинично?

Вяра Ангелова