Призракът на заговора

Предаванията от световното първенство по футбол продължават да потискат останалите телевизионни изяви, които и без това са твърде бледи. Отпадането на нашия отбор от шампионата съвсем не е достатъчно условие за значително понижаване на интереса към него. Както се очакваше, то продуцира поредните барокови чудесии. Появи се сянката на новия зловещ световен сценарий - този път свързан с футбола. Тя набъбна още преди здрачния мач на нашите с Испания и после, след очакваната агония на отбора ни и настъпващата нощ за Стоичковото поколение, тази сянка продължи да едрее, да говори ужасии в тъмнината, да плаши малки и големи. Първенството било продадено - не стана съвсем ясно от кого и кому, но сенките и духовете се изказват винаги със загадки. Призракът стигна дори до телевизионния екран и се обади чрез устата на водещия най-авторитетното политическо предаване у нас - Иван Гарелов. Отначало той тъжно съобщи, че след деня, часът на срещата също се променя; "Панорама" вече ще започва петнадесет минути по-късно. Мястото обаче засега остава, което всъщност за духовете, призраците и останалите чудесии, винаги си е било най-важното изискване. След политическия Шенген се задавал футболен такъв и ние поначало влизаме в списъка на отхвърлените. Тук-там някой подобен нам, само за да потвърди правилото, можел и да се промъкне за малко сред избраните - както сме сторили ние на предишното световно. Всъщност Гарелов е умен човек и здрав скептик, за да повярва на думите на призрака, които изричаше под негова диктовка. Те обаче, за кой ли път, се оказват необходими като слънцето и въздуха за (почти) всяко живо същество у нас. За бедните и малки нации днес футболът (и спортът) се явява продължение на политиката и войната с други средства. Следователно пораженията върху "зеления килим" (антиислямските националисти би трябвало да възроптаят срещу подобно сравнение) се възприемат като национални катастрофи, причините за които, според нас, са се коренили винаги в заговорите и разните там ялти-малти на великите сили.
Междувременно кълбото продължаваше да се търкаля върху килима. Котката на заговора обаче задряма и, ето на, Нигерия падна катастрофално и без никаква съдийска помощ от Дания, а Парагвай (дотогава за специалисти и журналисти една футболна и всякаква друга мишка) замалко щеше да поднесе сензация, като отстрани отбора на наперените петли и домакини от Франция. Че дяволът Нигерия не е чак толкова черен, колкото изглежда, всички обикновени "любители на футбола" го виждаха съвсем ясно и преди това. Но под влияние на маститата "теория за заговорите" все не искаха да повярват. Провалът на един сценарий всъщност не опровергава самата теория, а само тласка към въобразяването на други подобни щуротии. Преди обаче отново да се раздвижи неизбежният призрак на балканската мнителност, все още просветени от станалото, нека се извиним на братските народи на Нигерия и Парагвай за развинтената си фантазия. Те също пъшкат под нейното мъчително и сладко иго.

Ромео Попилиев