Вътрешна саморефлексия

Език свещен...
Иван Вазов

Дългогодишен читател на вашия вестник съм. Подробен читател, при това, ако мога да се изразя така. Разгръщам, значи, новия ви брой 25-ти и окото ми се спира на внушителната "глава" на сравнително новия вестник "Сега". Аха! Рецензия за вестника, и то от млад човек - Галя Терзиева, студентка във Факултета по журналистика и масови комуникации. И полезно, и приятно! Зачитам се с интерес, но се препъвам още в началните редове. Не съм от най-строгите радетели за чистотата на езика ни (пазил ме Бог), от "пуристите", тоест - ето че и аз употребявам по някоя и друга привнесена отвън дума, но всяко нещо с мярката си! Стряска ме изразът "деструктуриран виртуално-визуален медиен свят". И стряскането ми продължава чак до финала. "Визуално насилие над новините", "дискурсите на вестникарското времепространство", "ситуирана извън старта на таблоидната демократизация", "код на самодостатъчната медийна реалност", "херметическа умереност", "скандално маргинален историк", "неколкомесечен хиатус", "лапидарна новина", "идеологически пресопозиции", "субординация и конвергиране на целия медиен дискурс", "публицистичен телос", "метонимно съотнесена към цялото", "разчупен дискурс на глосата", "маргинални действащи лица", "риторизиран словесен дискурс", "словесен телос", "обектно безпредикативен синтаксис", "вътрешна саморефлексия", "фраза-поанта, позната на адресата като паремиологична конструкция", "обраснали около старата семантика конотации", "смешно профанизира дискурса", "конвергиране на факти", "травматична лексика", "панаир на експресивни въпросителни", "алтернативен прочит на агресивността и апатията", "магазинен афиш на хороскопи", "хронотоп на медиата", "натоварен с конотациите на скритата издателска формула"...
И всичко това само на една вестникарска страница! Впечатляващо е! Екстраординерно, по-изискано казано! Очевидно, младата дама не е в състояние да направи разлика между лингвистичен трактат и вестникарски текст, макар и предназначен за по-интелектуална аудитория. Препоръчвам й (от позицията си на лаик) да се замисли над думата "глоса", обяснена в "Речник на чуждите думи в българския език" като "всяка рядко употребявана или специализирана дума с неясно значение за обикновения читател, поради което се налага да се обяснява" (може би под звездичка). Впрочем от споменатото досега проличава, че любимата думичка на г-ца (г-жа) Терзиева е "дискурс" (в Речника "слово, разказ, разискване"). В текста се сблъскваме с дискурса общо шестнадесет пъти.
Набива се на очи и един авторски стремеж за обогатяване на езика с нови словеса, тоест с "неологизми". Цитирам: "накаканизване", "оприказва", "сказово начало", "долница", "превливащи", "обживеят", "оразличава" и пр. Налице е и стремеж за докосване до друг, по-нисък езиков пласт, до "простолюдщината", ако използваме приложения авторски метод. Вмъкнатата думичка "мърлящина", например, която чудесно се стикова с разните там "хиатуси", "глоси", "телоси" и пр.
Относно смисловата страна на въпроса, доколкото успях да я проумея, използвана е известната формула "плюс "х", минус "х" е равно на нула". Тоест, въпросът за рецензирането на в. "Сега" остава открит. Открити остават и въпросите както за по-внимателния редакторски поглед във в. "Култура", така и за методите на обучение във Факултета по журналистика и масови комуникации. Ако там смятат, че това е начинът за осъществяване на връзка с читателската аудитория - здраве му кажи!

Ангел Ахрянов