Коментаторът

Приближаването на световното футболно първенство към своя свещен конец поставя отново въпроса за коментаторите. И този път те се опитаха, доколкото могат (и им позволяват?), да дадат полет на творчеството си. Не са прави онези, които се възмущават от техните словесни изяви. Може би коментаторът наистина трябва по някакъв начин да разсейва сериозността, напрежението или скуката от предавания мач по телевизията. Той, разбира се, далеч няма такова първоначално намерение и съвсем несъзнателно навлиза в ролята на шута. В него дори започват да се борят смешният и тъжният клоун; всъщност той и в двата случая е смешен - дали се опитва да се шегува (и езикът също си прави смешки с него; така да се каже, двамата се борят), или самите му изказвания излизат поначало преобърнати и преборени откъм смисъл. Коментаторът изрича най-добрите си бисери обикновено когато е съвсем сериозен. Например, разгневен: "Съдията ни показва дузпа с болно въображение, развинтена фантазия и не знам какво друго!" Когато е напрегнат: "На екрана е териерът Берти Фогтс. Освирепял изглежда от поведението на своите защитници". (Тук той пропуска, че "териер" е само прякорът на немския треньор и го посочва като друг клас и вид животно, но наградено със собствено име.) Същият е резултатът и когато коментаторът е поучителен: "Не може да се гледа такъв мач така, спокойно, като стоиш и си пиеш биричката" (за срещата Англия - Аржентина.) Същият човек е автор на пророчествата: "Мирише на продължения, мирише на дузпи". По друго време и на друго място: "Мароканците изглеждат като ученици, изправени пред строгите си учители" (това са бразилците, разбира се). Едмундо пък имал "изключително интересния прякор Животното". Понякога скуката води до безпомощност: "Аз на тебе, ти на мене, накрая - нищо." Не са забравени вечните драматургични термини: "Четвърта греда - това вече е трагикомедия за американците". Когато се опитва да се шегува или иронизира, коментаторът сравнително по-рядко попада на подходящи сравнения. Например, говорейки за един футболист с тъмен цвят: "Бинтован, напомняйки истински опълченец, само че с различен цвят на кожата". (Негри и африканци винаги предизвикват нашето арийско чувство за превъзходство.) Освен отечествената ни история, рудник за едно по-цветисто слово отваря и борческата ни литература. Например атаката на някакъв отбор се разгръща "бавно и полека". "Дано да не трае няколко века", допълват подло. И.т.н.
Все пак имаше нещо вяло в усилията на футболните коментатори да разреждат напрежението или скуката от мача. И то вероятно се дължи на вечните негодувания, надигащи се сред зрителите от тяхното творчество. Междувременно, докато Умберто Еко обичал да се разхожда по време на мачовете из празните улици на Болоня и футболът според него се явявал нова религия, в Екип 4 със Светла Петрова показаха как бразилски футболни звезди рекламират нов филм за Иисус. Според тях спечелването на първенството било нищо пред вярата в Бога. Въобще свободата на словото препълни света с фигурата на Коментатора.

Ромео Попилиев