Балкански сюжети

На 28 май т.г. радио "Дойче Веле" и мюнхенското Дружество за Югоизточна Европа организираха форум "Актуалното положение в Косово". В него взеха участие германски и чуждестранни експерти и журналисти. Случайно или не, форумът съвпадна със сесията на НАТО в Люксембург, където министрите на външните работи на страните-членки в същия ден недвусмислено декларираха, че няма да допуснат втора Босна в Косово и че ако се наложи, НАТО с оръжие ще предотврати подобно развитие. В същия ден на преговори с американския президент Клинтън във Вашингтон пристигна четиричленна делегация на косовските албанци начело с лидера им Ибрахим Ругова, докато в Черна гора предизборната пропаганда замлъкна в очакване на проведените в неделя парламентарни избори, чийто резултат също пряко засяга косовската криза. Това, което организаторите на форума не можаха да предвидят, бе серията атомни експлозии в Пакистан, с които страната май се нареди до Индия като нова атомна сила и хвърли в смут света.

Научни експерти, журналисти, политици, дипломати и представители на правозащитни организации от Косово и съседните региони цял ден разгорещено разискваха причините, аспектите и развоя на косовския конфликт, механизма на неговата ескалация, интересите, които го захранват, и възможностите за мирно съжителство на косовските албанци и сърби. Друга паралелна и особено тревожна тема на форума бе отражението на косовския конфликт върху съседните региони и преди всичко дестабилизиращото му въздействие върху Македония. Относно корените на конфликта особени разногласия в хода на дискусиите нямаше. В резултат на кървавата подялба на отоманското наследство на Балканите и разпокъсването на албанското етническо пространство чрез Берлинския договор от 1878 г. Косово с албанското си население влиза в пределите на Сърбия. Позовавайки се на историческите си митове, както Белград, така и Тирана претендират за това парче от отоманското наследство, и както обикновено, правото е на по-силния. След десетилетия на дискриминация косовските албанци придобиват оптимално признание на гражданските и културните си права с обявяването на Косово за автономна област в състава на Титова Югославия. Автономните области Косово и Войводина имат всички права на югославска съюзна република с гарантиран от федералната конституция конституционен, законодателен и бюджетен суверенитет, както и с право на вето по централни въпроси на федерацията. През 1989 година сръбският президент Милошевич въвежда промени в конституцията, свеждащи се до рецентрализация и реиерархизация на цялостната сръбска администрация, година по-късно разпуска парламента в Прищина заедно с косовското правителство, след което обявява цялата област за територия под непосредственото управление на вицепредседатeля на сръбския парламент. В серия от административно-политически ходове и контраходове косовските албанци през 1990 година прокламират независимостта си от Сърбия, а на конституцията на новата СРЮ, обезсмисляща статута на автономните области, те реагират с президентски и парламентарни избори, които Белград естествено обявява за нелегални. Регионът формално продължава да е сръбска автономна област, която Белград нарича Косово и Метохия или Космет, докато косовските албанци го наричат независима република Косова. Това е механиката на конфликта, а за основната му причина Новак Прибчевич, заместник-директор на независимия югославски всекидневник "Наша Борба", казва следното:
"Основната причина за днешната косовска драма е неразделно свързана с насилието и произвола при ликвидирането на констутуционния автономен статут на Косово, ала и на Войводина, която още в 1989 г. видя режима на Слободан Милошевич като увертюра към реорганизирането на бивша Югославия съгласно концепцията на великосръбския войнствен шовинизъм за надмощие и господство, довела до разпадането на Югославия."
Позициите на двете страни днес са непримирими и възможността за компромис витае само в смелите хипотези на някоя от третите страни, опитващи се да посредничат в конфликта. За представителите на косовските албанци не съществува друго решение освен суверенната република Косово и евентуалното й обединение с Албания, за Белград въпрос на преговори може да бъде единствено автономията на Косово като съставна единица на Сърбия и измеренията на тази автономия. И най-голямата автономия в рамките на Сърбия обаче е за представителите на косовските албанци отдавна отмината спирка.
Кървавата ескалация на конфликта с появата на мистериозната косовска освободителна армия доведе междувременно до стотина убити и обещава ново лумване на югославския пожар, при който със сигурност няма да бъдат пощадени съседите. От една страна, косовските албанци смятат за легитимно искането си да придобият своя национална държава. Те просто искат това, което с ескалацията на югославския конфликт през 1992 година придобиха Словения, Хърватска, Босна и Македония, а именно национално-държавен суверенитет, който първоначално също дълго време им бе отказван от международната общност. Аргументът, че при демонтажа на Титова Югославия суверенитетът бил само за съюзните републики, но не и за автономните области, не убеждава косовските албанци, защото Косово практически бе съюзна република. Освен това косовските албанци изтъкват, че за разлика от други югославски народи в езиково и религиозно отношение нямали нищо общо със сърбите. От друга страна последиците от реализирането на тези етно-национални въжделения са във висша степен дестабилизиращи за крехкия баланс в съседните страни и особено в Македония, както изтъкна пред форума бившият македонски министър на външните работи Любомир Фръчковски:
"Поносими за нас са всички възможни решения за Косово, било като автономна, било като югославска република, до момента на сецесията или на откъсването на Косово от Югославия. Сецесията на Косово и появата на суверенна държава на косовските албанци ще стимулира радикалните тенденции, съществуващи и сред албанците в Македония."
Но и това не би предизвикало непосредствена криза в Македония, успокоява по-нататък Фърчковски, привеждайки като аргумент факта, че македонските албанци били добре интегрирани в македонския политически живот с една своя партия в правителството и една в опозиция - драстична разлика от положението на албанците в Косово. Всичко това обаче може да рухне, стигне ли се в Косово до военни действия от широк мащаб и до нови етнически чистки с албански бежански потоци към Македония и Албания. Затова Македония подкрепя всички форми на вътрешно самоопределение на косовските албанци, но не и отделянето им въз основа на етническо национално мислене. До какви абсурди би довело то Фръчковски пояснява със следния сценарий:
Първи стълб за разрешение на косовския конфликт, смята Фръчковски, е да бъде изключена концепцията, според която етно-нацията има право на сецесия или самоопределение. При това македонският ексвъншен министър прави разлика между нация в смисъла на етнос и нация в смисъла на демос, съставен от различни етноси, и напомня, че именно представата за нацията като етнос, залегнала в идеала за национално-етническа държава, е в момента актуалната концепция на косовските албанци. Щом обаче етно-нацията има право на самоопределение, продължава Фръчковски, тогава имаме две етно-албански нации: тази в Косово и тази в Албания. Това обаче не е краят на развитието, защото тогава идва ред и на концепцията за федерализма на Македония, отстоявана от радикалните македонски албанци. В този случай развитието води до появата на три етно-албански държави, защото федеративната албанска единица в Македония де факто и де юре би имала държавен статут. Вероятно обаче, продължава Фръчковски, сецесията е само първа фаза към крайната цел на косовските албанци, а именно проекта им за обединение с Албания. В такъв случай този проект изобщо не се различавал от великосръбския. Великосръбският национален проект се провали, същото го чака и великоалбанският, предупреждава Фръчковски.
Разрешението на косовския конфликт според почти единодушното становище на участниците във форума трябва да се търси в изработването на специален статут за Косово. На дискусия са подложени няколко варианта на този специален статут. В изложението си Мари Жанин Калик, непосредствена участничка в изготвянето на проекти и предложения за ЕС по косовската криза, очерта в синтезирана форма някои от тях. Възстановяването на косовската автономия съгласно югославската конституция от 1974 година е неосъществима идея поради простата причина, че това бе конституцията на мултинационална Югославия, която вече не съществува. Друг специален статут предлага моделът, приложен спрямо Южен Тирол в пределите на Италия. Обстановката в Косово обаче радикално се различава от тази в Южен Тирол, поради което приложението на този успешен за Италия модел няма шансове. За Косово трябва да се търси индивидуално разрешение, съобразено със спецификата на региона, смята госпожа Калик, като запозна форума с още няколко модела, дискутирани в чисто теоретичен план в Брюксел. Наред с въпросния специален статут се дискутира и идеята за трета югославска съюзна република Косово наред със Сърбия и Черна гора. Политическите последствия от този модел обаче са на първо място реакциите на други народностни групи в Сърбия, като например мюсюлманите в Санджака, унгарците във Войводина и т.н., които също могат да поискат национално самоопределение. Да не забравяме, че Сърбия продължава да е мултиетническа държава, в която само 62 процента от населението е от сръбски произход. Друга доста нереалистична идея е залегнала в концепцията, дискутирана в Брюксел под наименованието "Балкания" и изразяваща се в нещо като балканска конфедерация върху пространството на бивша Югославия. И накрая още две концепции със съмнителна реализация. Едната е внесена от сръбски интелектуалци и се свежда до радикална регионализация на Сърбия на мястото на сегашната централизирана държава. Проектът предвижда реорганизирането на Сърбия в 10 региона, представени в двукамарен парламент, като Косово обхваща два региона. Подобно разрешение обаче предполага една в същата степен радикална демократизация на Сърбия и преобразуването й в гражданско общество, за което в момента не може да става дума. Освен това концепцията е абсолютно неприемлива за косовските албанци. Последната разисквана концепция е Дейтънският модел в Босна. Това би означавало Косово да остане в днешните си граници, ала разделен на два ентитета, всеки от които има право на специални връзки със Сърбия, респективно с Албания. Като резултат обаче и този модел, както знаем от Босна, води до етническо прокуждане и разделение и представлява извор на нови конфликти.
Поради липсата на минимална база за консенсус между опонентите, всички тези концепции и модели, залегнали в търсенето на дипломатическо и политическо разрешение на конфликта, в момента изглеждат еднакво безперспективни. Мартин Лум, дългогодишен германски дипломат в Югославия, а от две години член на екипа на висшия пълномощник на ЕС за бивша Югославия Карлос Вестендорп, залага особени надежди на международната контактна група за Босна, която неотдавна пренасочи усилията си към уреждане и на косовския конфликт. Контактната група засега не желае да внася в полемиката никоя от споменатите концепции и на първо време упражнява целия си натиск върху косовските албанци и преди всичко върху Милошевич за установяването на траен диалог. От съобщенията на осведомителните агенции от региона засега не проличава този мъчителен и воден насила диалог да разведрява обстановката в Косово. Макар формално в сръбско-албанските разговори да не участва трета страна, международната общност ги следи буквално от съседната стая и ги направлява с комбинация от заплахи, гаранции и обещания. Според думите на Мартин Лум контактната група обаче отсега трябва да лансира две гаранции: първо, гаранция за Белград, че автономията на косовските албанци няма да се превърне в преходна фаза към суверенитета на Косово, и второ, гаранция за албанците, че придобитата автономия няма отново да бъде едностранно ликвидирана от Белград, както стана през 1989 година. Контактната група впрочем не крие предпочитанията си за уреждане на конфликта чрез политически статут на Косово в рамките на Сърбия или Югославия.
Междувременно, въпреки наченалите преговори, военната ескалация в Косово продължава; и докато едни се питат, докога ще стои НАТО в Босна, други настояват ООН да даде на НАТО мандат и за Косово, преди пламъците на конфликта да са се прехвърлили у съседите.

Жерминал Чивиков