За философията
е по-важно да бъде ясна,
отколкото вдъхновяваща

Разговор с Филипа Фут

Проф. Филипа Фут е един от водещите морални философи на последните десетилетия. Родена е през 1920 г. Завършва философия в колежа Самървил (Оксфорд), където преподава от 1949 г., а през 1967 г. става заместник-ректор. Била е гост-професор в множество престижни университети в Съединените щати.
Нейното творчество се свързва основно с "етиката на добродетелта" в натуралистка интерпретация, която представлява опит за обосноваване на алтернативна позиция отвъд основното противопоставяне деонтологизъм - консеквенциализъм. За Филипа Фут това противопоставяне не е нищо повече от разнообразие от форми на антиреализъм и субективизъм в етиката. На не по-малко известност се радват заниманията й с т. нар. приложна етика, където може би най-добре проличава характерният философски стил на проф. Фут - третирането на проблемите на нивото на специално създадени хипотетични примери.
На 19 май проф. Фут изнесе лекция на тема "Иморализмът у Ницше" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" в рамките на програмата "Оксфордските лекции по философия", осъществявана със съдействието на Британския съвет в София, и почете с присъствието си представянето на преведения на български сборник от нейни статии "Възраждането на добродетелта", публикуван от издателство "Сибия".

- Проф. Фут, широкоразпространено е мнението, че философите са далеч от проблемите на реалния живот. Самите философи дори смятат това за нормално. Това ги прави особено враждебни към даването на примери по начина, по който го правите вие. Такова отношение, например, може да се забележи сред българските философи...
- Мисля, че това засяга една съществена разлика между континенталната философия, за която предполагам, че е доминираща в България така, както е във Франция, Германия и Италия, но не и в скандинавските страни, от една страна, и аналитичната, от друга. Континенталната философия е блестяща, вдъхновяваща и възвишена, в нея се говори за неща като agnoisse и проблемите на екзистенцията. В този смисъл тя говори за живота, за живота като такъв, за неговата пълнота и т. н., но тъкмо заради това тази философия остава много далеч от действителния живот. Ние, от своя страна, не говорим за живота сам по себе си, а само за нещата от живота.
- Значи във Великобритания има съвсем различно отношение към философите. И съвсем други очаквания към тях?
- Да, определено. Ще дам някои примери. Мери Уорнък, която е много известен морален философ, председателстваше дълги години една много отговорна парламентарна комисия, която се произнася по допустимостта на техниките на възпроизводство на живота (изкуствено осеменяване, генна манипулация и т. н., б. р.). Когато се създаде комисия по въпросите на порнографията - какво трябва да се счита за порнография и какво не, един друг забележителен морален философ с изключително академично присъствие, Бернард Уилямс, бе натоварен със задължението да оглави тази комисия. Това е така, защото във Великобритания, в Съединените щати до известна степен, в Австралия и Финландия се приема, че философите и особено моралните философи се занимават с нещо наистина практическо и затова са в състояние да разрешават практически проблеми - именно като дават подходящите примери и изясняват за какво всъщност става въпрос.
- У нас няма истински дискусии по редица практически проблеми, които у вас са централен обществен проблем. У нас изобщо не се дискутира върху правото на аборт например, въпреки че проблемът вече има политически измерения. Броят на абортите е приблизително два пъти по-голям от броя на ражданията през миналата година.
- Наистина смятам, че проблемът за аборта е изключително сложен. Самата аз поддържам тезата, че абортът трябва да бъде разрешен в първите седмици на бременността и че решението трябва да се вземе от самата жена, но по-късно, когато плодът е достатъчно развит и по някакъв начин притежава мозък, нещата стават различни. В противен случай ще се окаже, че сме се съгласили с Питър Сингер, според когото едно дете със сериозни недостатъци просто трябва да се убие. Естествено е хората да имат силни негативни реакции по отношение на аборта изобщо, но от друга страна ми изглежда жестоко да кажем, че едно момиче на 14-15 години, което само е дете, непременно трябва да запази детето си. И нима е без значение дали това момиче е в състояние да се грижи за детето след неговото раждане?
- За разлика от абортите, у нас често се шуми около бездомните кучета, чийто брой вече също се е превърнал в политически проблем - те са реална заплаха за здравето и дори живота на хората? Не че се предлагат някакви сериозни аргументации за правата на животните и сигурността на гражданите. Просто едни са на мнение, че животът на бездомните кучета не трябва да бъде отнеман, а други - че те трябва да бъдат избити. Иначе за всички е ясно, че няма пари за кучешки приюти, дори за стерилизация.
- Аз съм против жестокостта спрямо животните. Не смятам, че животът на всяко животно трябва да бъде съхраняван, а особено когато става въпрос за личната сигурност на хората, както е във вашия пример с бездомните кучета. Но така или иначе не одобрявам жестокото им третиране. Преди години Великобритания изнасяше малки животни за Франция при такива ужасяващи условия за самите животни, че това не можеше да се окачестви иначе, освен като жестокост. Лично аз никога не бих вкусила пиле, за което знам, че не е живяло на свобода в природни условия. При нас не съществува проблем с бездомните кучета, но той е много сериозен в Индия. Освен това в Англия е много разпространена една форма на благотворителност - особено сред възрастните дами като мен, - която не споделям. Често след смъртта на своя богат съпруг, когато наследят едно значително състояние, тези дами са склонни почти напълно да го заделят за осигуряването на котките и кучетата в пансиони и не могат да се примирят с идеята да оставят някоя бездомна саката котка без нужните й грижи. Не съм пропускала да казвам на такива сантиментални възрастни дами, че има прекалено много бездомни хора и че си заслужава да се помисли първо за тях. Поне тук ми се струва, че нещата са съвсем ясни и се учудвам, че ми задавате този въпрос.
- За сметка на това пък ние си нямаме феминистки проблем... Вие самата, доколкото знаем, не сте привърженик на феминизма.
- Мисля, че жените трябва да бъдат по-високо платени от мъжете, не наравно с тях, а по-високо, защото просто имат повече потребности. Жените трябва да са в състояние да издържат децата си, защото те много често са изоставяни от съпрузите си. Съжалявам, че трябва да го кажа, но мъжете са по-непостоянни и безотговорни. Ако имах деца, щях да се погрижа на първо място за образованието на дъщерите си, а не за това на синовете си, както повечето хора правят, защото жените се нуждаят от самостоятелност и добро заплащане в по-голяма степен, отколкото мъжете. В този смисъл съм горещ привърженик на правата на жените, но не одобрявам женските сдружения във философията. Не одобрявам това жените да се затварят в малки кръгове, където взаимно да се подкрепят, нито да се ограничават до изследване на половите различия и положението на жените. Смятам, че жените трябва да са по-смели и да се включват в по-фундаментални дискусии. Пък и самият принцип на обединяване по пол ми изглежда странен - човек принадлежи на своето поколение, на приятелите си и прочие общности. Поради това съм против писането на книги за жените във философията. Преди години написах една статия за подобна книга, издадена от Мери Уорнък. Сега дълбоко съжалявам за това и ми се ще да бях отказала. Никога не съм публикувала в списания, в които се публикуват материали само на жени. Веднъж в Съединените щати ме поканиха да произнеса реч на едно честване за навлизането на жените в университетите. Отказах, защото не мисля, че жените имат нужда от специално отношение и снизходителност за интелектуалните си занимания. Аз нямам нужда от такова отношение и бих желала и останалите жени да го отхвърлят. Убедена съм, че жените само губят от подобни покровителствени мерки и ми се струва, че те са част от един хитър и коварен заговор на мъжете.
- И все пак твърде малко са жените-философки, успели да се сдобият с известност и влияние в академичните среди.
- Не съм съгласна с тази оценка. Има достатъчно влиятелни жени-философи, но сигурно те не са познати в България. Това се отнася особено за Съединените щати. Кристин Корсгард, например, е толкова високо ценена, че няма университет, който да не й предложи професорско място по морална философия. Такова предложение тя получи и от Оксфорд, просто защото се знае, че е най-добрият специалист. По отношение на моя колеж Самървил не мога да не отбележа, че в него преподаваше Елизабет Анскъм, една от най-забележителните съвременни философи. А като се замисля за жените, които заемат отговорни постове във водещите издателства за философска литература - мога да изброя поне двадесет имена, - ми се струва, че жените са заели добри позиции във философията. Разбира се, няма много такива жени от моето поколение, защото тогава все още имаше дискриминация по отношение на жените, например те не можеха да попаднат в множество престижни колежи.
- Мислите ли, че литературата изостря чувствителността към определени теми, както и самата морална рефлексия?
- Това, което не бих искала да става, е смесването на жанровете. Не бих желала философията и литературата прекалено много да започнат да си приличат, както е, да кажем, при Фуко. Държа да остане ясна граница между тях. Но когато става дума за даване на примери - е, за това си имам цяла книга от литературни примери. Смятам, че добрата литература може да развие чувствителността към човешките същества въпреки различията. Така че литературата в това отношение много прилича на пътуването в далечни земи. Самата аз много съм пътувала. Същата чувствителност се развива и при заниманията с културата и историята на различни общества. Склонна съм да призная значимостта на литературата в този смисъл, но не мога да се съглася с Марта Нусбаум, макар тя да е изключително обаятелен и много по-ерудиран от мен философ. Тя познава световната литература и е един от най-задълбочените познавачи на античността, но иска от нас, моралните философи, нещо, което намирам за смешно - излиза, че ние също трябва да започнем да пишем романи?
- Но вашите примери често пъти са взети директно от известни романи?
- Да. Използвам Пруст, например. Четенето на литература е добра практика за въображението, а то, както знаете, е много важно за разрешаването на моралните дилеми. Но много хора ненавиждат примерите, които давам - особено тези, които сама съм измислила.
- Наистина ли ги ненавиждат?
- Да, това е точната дума. Преди време публикувах една статия в Германия и първите рецензии бяха съкрушителни. Немците много се бяха ядосали от моите примери и твърдяха, че с примери философия не може да се прави. Но тъкмо така я правим във Великобритания. Сигурно това ви е направило впечатление от лекциите на Джон Камбъл. Разбирам какво дразни противниците на примерите: те смятат, че това вулгаризира философията и я принизява до нещо всекидневно, толкова просто, че чак досадно. Аз съм убедена, че философията може само да спечели от примерите, да стане по-ясна.
- И да спечели по-широка публика.
- Да, също и това. Философията няма нужда да бъде толкова вдъхновяваща, колкото ясна. Проблеми като свободата на волята и характера на добродетелите при нас се разглеждат и дефинират много внимателно и смятам, че съм добре в това отношение.
- Мислите ли, че можем да говорим за единна европейска нравственост днес?
- Да, убедена съм в това. Ние всички сме стъпили на гръко-римската цивилизация, независимо откъде тя е била възприета - от Рим или Византия. Смятам, че има такова нещо като обща европейска нравственост, която до известна степен се различава от японската, да кажем. Но този факт е затъмнен от голямото разделение между континенталната и нашата философия през последния век - те имат не само различни трактовки на морала, но и се интересуват от различни негови проблеми. И все пак на нивото на моралното действие, на нивото на въпросите как трябва да се постъпи, мисля, че има голямо единство. Даже бих могла да изброя общите добродетели на европейците. С оглед на това бих желала да споделя изключителното си задоволство от пребиваването ми във вашата страна. Хората, с които се запознах тук, са особено чаровни и изпълнени с човешка топлота. Например деканът на Философския факултет на Софийския университет, с когото въпреки че не мога да разговарям без преводач, ми направи силно впечатление с топлотата на своя поглед и приятелското си излъчване.

Любомира Радоилска и Веселин Стойнев