Варненско лято

Изминалата седмица от фестивала бе анонсирана като интересна и разнообразна. Това изостри очакванията: имаше две български премиери - на Милко Коларов и Любомир Денев, имаше много привлекателни концертни заглавия: "Гершуин и неговото време", симфоничен концерт с участието на Красимира Стоянова и Любомир Денев, дирижиран от Нягул Тумангелов; "Венецианска гондола" - концерт от песни и дуети на Белини и Росини в изпълнение на Виолета Шаханова и Стефка Минева. Към всичко това и една оперна премиера - на "Тоска". Атракцията в програмата дойде от съчетаването на два рядко концертиращи у нас инструмента и от приятното общуване с изпълнителите - Йоханес Биглер с бастромбон и Татяна Колева с маримба. Започнаха и майсторските курсове, които винаги са били особено силна страна на "Варненско лято". Стартираха клавирният курс с рекорден брой участници (над 50), виолончеловият, воден от Роберт Коен, цигулковият с Роза Файн, тромбоновият с Йоханес Биглер.
Проектът "Гершуин" отбелязва 100-годишнината на композитора, чиято музика се радва на популярност. На концерта с участието на Варненската филхармония, дирижирана от Нягул Тумангелов, може да се погледне от две страни - като на честване в градски мащаб или като на събитие от европейски фестивал. Уважение заслужават усилията на оркестъра, на певицата Красимира Стоянова, на Любомир Денев - автор и изпълнител на клавирната партия в "Гершуин-сюита", но концертът не издържа дори бегли извънрегионални сравнения - например между "Един американец в Париж" на Тумангелов и същата музика, дирижирана от Табаков преди няколко месеца в сезона на Софийската филхармония. И още - Бърнстейн на Тумангелов с увертюрата на "Кандид" от фестивала "Мартенски музикални дни" - Русе, през 1996, изпълнена от английски младежки симфоничен оркестър. Ако бе спазено универсалното изискване за професионално точно и вещо ръководство на оркестъра (още повече при фестивално участие), вероятно нямаше да чуем една музика без или със смесена физиономия.
Въпросът за отговорността на музиканта естествено набира скорост в подобни случаи. Още в началото на своя курс и на Борис Блох му се наложи да подчертае артистичното мисионерство с пародия: "свиря, както искам, а какво чува (или не чува) публиката, си е неин проблем".
Изплува още едно нетърсено сравнение - този път по повод на спектакъла "Тоска", възстановена копродукция между "Варненско лято" и Варненската опера от 1993 (оттогава досега минаха немалко постановки: "Силата на съдбата", "Набуко", "Отело", "Едип цар", "Турандот", "Мадам Бътерфлай"). Русенската фестивална "Тоска" (от 1995), макар и в полуконцертен вариант и въпреки претенциите, които могат да се предявят към изпълнителя на Каварадоси, остави по-силно впечатление (в ролите: Стефка Евстатиева, Божидар Николов, Иван Консулов. Тук, във Варна, дуетът Мария Белчева и Емил Иванов въпреки достойнствата на изпълнителите поотделно, не се осъществи пълноценно - нямаше емоции, нито артистично присъствие.
Българските премиери са част от авторитета на фестивала. "Гершуин-сюита"-та на Любомир Денев е букет от популярни мелодии с много възможности за блестяща вокална и инструментална импровизация. Творбата запълва празнотата от този вид репертоар. Концерт за бастромбон и оркестър на Милко Коларов е третата му поръчка от фестивала и е написан специално за Йоханес Биглер. С традиционната си "манхаймска" тричастност, със съвременните разнообразни инструментални взаимодействия, концентрирано по време, произведението е като един жив реагиращ организъм. Произведението бе още един повод за Йоханес Биглер да демонстрира безупречен професионализъм.

Милена Божикова