12 маргиналии представи Андрей Даниел в Центъра за изкуства "Ата". И макар че няма нужда от "алиби", неговата изложба е осъществена със съучастието на сдружение "Приятели на другото изкуство".
12-те картини показват изображения на предмети - в граничност, в противостоене или в напълно неадекватно положение. В "Корабът пътува" старинна парна ютия с разжарена мощ пори вълните на някакво море, "Наблюдател" е шевна машина с блестяща игла, надвиснала над... обекта на наблюдението, "Жилет" е марката, гордо стояща върху златно-светеща гилотина. Има и друга заглавия като "Адам и Ева", "Сцила и Харибда", които има къде да се закачат в съзнанието ни и да зароят асоциации. От всичко това зрителят трябва да се забавлява, а и авторът да е доволен. Но струва ми се, Андрей Даниел никога не остава при радостта и шегата. Зад тях на пръсти стои горчивина и нейната вторичност не я омаловажава. И от колорита, и от форматите (обикновено големи), и от спецификата на изображенията се оформя внушението за някаква тежест, за насилие и угроза.
Дали това е отчаяният зов на предметите или на умъртвените и превърнати в безсмислици понятия? Дали тези предмети освежават съсипани от употреба символи или самите символи, губейки идентичността си, търсят истинските си имена? Или това са шеги с многострадалното ни технизирано съзнание, което от митологемата "Адам и Ева" визуализира някакви машинни елементи? За да се разчетат маргиналиите, е нужен код - необходимо е да се знае поне част от езика, върху който съществуват. Но пътят към него е барикадиран от предмети, които в своята страничност понякога подменят смисъла на същината. Изисква се умение да се уравновесят възникващите въпроси, да се намери балансът между закачката и горчивата сериозност, за да се получи в крайна сметка мечтаното от всички ни "равностоене".
Затова картините на Андрей Даниел не са само реплики на "реди мейд"-а. Те носят неговите похвати в живописта: плътност и материалност на цвета, интелектуално-пестелив и въпреки това разточителен рисунък, създаващи особена пластичност на изображението - едновременно реална и условна. Художникът не просто регистрира дадености или парадокси, а както винаги моделира композиционни и смислови акценти.

Ивомила Иванова