От Кипър си дойдоха българските актьори Валентин Ганев и Антоанета Петрова. Те участваха с успех в първото издание на Международния фестивал "Аматусия'98" в Лимасол. Разговаряме с Валентин Ганев:
- Това е един прохождащ фестивал, който се провежда в покрайнините на Лимасол сред антични останки от древно пристанище и тържище в подножието на храм на Афродита. Фестивалът, чиято формула са постановки и сцени по антични текстове, продължи четири дни и на него бяха поканени спектакъл на Калифорнийския университет, който изпълни "Вакханките" на Еврипид, изпълнители на антични текстове, като идеята беше да се види и чуе как звучат те на различни езици. Имаше актьори, музиканти и танцьори от Беларус, Гърция, България, Сърбия, Австралия и, разбира се, Кипър, като там доминираше артистичният директор на фестивала Фотос Фотиадис, с когото се запознахме преди време на фестивал в Минск. Именно той ни покани да подготвим с Тони нещо по антични текстове. За мен отиването до Кипър беше интересно и с това, че там са се развили събитията около мита за Пигмалион. И двамата с Тони готвихме откъсите си специално за фестивала. Аз се спрях на един монолог на Филоктет, в който ме привлече експресивността, страховитите вайкания, пристъпите на болката. Казвам го иронично заради трактовката, за която ми помогна много Руси Чанев. Решението беше следното: Филоктет изглеждаше като уличен музикант в метро, който е включил цигулката си в малка уредбичка, до него имаше малка кофа, пълна с вестници, които се палят, и тази кофа се надява на крака на Филоктет и той почва да куца. А лъкът на цигулката заместваше прословутия лък на Херакъл. Слава Богу, и на английски е една и съща думата за двата предмета, защото части от монолога говорих и на английски, и на руски и така обигравах тази двусмисленост. Може би Омир е представлявал нещо подобно: сляп човек, който обикаля тържища и пазарища и разпява безкрайни истории.
Тони имаше много добре подбран колаж от монолози на Антигона, която се прощава със света, отивайки жива в гроба. Изигра го с особено вълнение и експресивност. Тя прекрасно обигра един камък от разкопките, в които се намирахме. Той беше ту камък от гроба на Полиник, ту самият Полиник и всичко останало, което изискваше текстът. И двамата бяхме обхванати от особено вълнение както заради мястото, където играхме, така и заради това, че знаехме, че го играем за първи и последен път. Тони се разплака, изпълнявайки своя откъс, и това се предаде на публиката, която беше много доброжелателна.
Фестивалът се организира от нещо като съвет за благоустройство на един квартал на Лимасол и с огромната помощ на различни туристически организации и хотели. Фестивалът се проведе от 26 до 29 юни малко преди началото на активния туристически сезон и цели именно изтеглянето началото на сезона за по-рано.
На фестивала се срещнахме с Моника Мелеки, живееща и играеща в Кипър българска актриса, която е омъжена за кипърски режисьор и актьор Андреас Мелеки, завършил ВИТИЗ. И двамата работят доста успешно, макар и с много трудности, в тяхната театрална среда. Тя ни отдели много време, беше на всички вечери, гледа и нашето участие, води ни до Пафос, показа ни различни антични театри. Самият Фотос Фотиадис каза, че Моника говори гръцки по-добре от кипърски актьор. Тя много се надява, че ще може да гостува и на второто издание на Балканския фестивал на младия театър, който ще се проведе през октомври т. г. в София.

Разговора води Никола Вандов