Вера Калман в оперетата

Точно така - не Имре, а Вера Калман, вдовицата на починалия през 1953 г. майстор на нововиенската оперета. Той, Имре Калман, си е постоянно тук, от създаването на професионалната оперета у нас преди 80 години, та до днес, игран с всичките му заглавия и оформил с музиката и героите си естетиката на всички големи български оперетни артисти.
Вера Калман, над 90-те, твърде хубава и запазена външно, говори на руски ("Я русская!") и разбира български без превод ("Обичам всичките тези ваши езици! - ще рече, славянските). Била е тук преди три години във връзка с Калманов конкурс, сега е в София по частен повод (секретарката й е българка и нещо урежда, зъби ли, имот ли - не се разбра) и Светозар Донев я кани в Държавния музикален театър на среща с журналисти. Артисти няма, в отпуск са, представя ги той, директорът режисьор, видимо развълнуван от символните смисли на срещата: в театъра е дошла част от самия Калман... И понеже е човек с живо чувство за хумор (какво иначе би търсил в това изкуство?), хем се вълнува, хем се смее над "оперетността" на случая: да вземе Вера Калман да дойде тъкмо когато готвят постановка на "Принцесата на цирка" от Калман. Светозар Донев:
- В нейно лице приветствам Имре Калман. Защото знам, че Вера Калман е била вдъхновението му, че много произведения са се появили благодарение на любовта на Имре Калман към Вера Калман. И особено "Принцесата на цирка", произведение, посветено на Вера. В София тя трябва да се чувства като у дома си!
Оттук насетне трябва да се състои разговор между гостенката и журналистите. Той буксува - никой не мисли как точно да говори на човек почти столетник, който все пак само подразбира български. Но авторката на книгата "Моят живот с Емерих Калман" (Байройт, 1966) явно е с опит при подобни ситуации. Тя има готова история "за всеки случай" и сега я пуща в ход: "...и когато моят мъж умираше, той ми каза: не забравяй тоя град, тъй като там аз имах много големи успехи, там всички много ме обичаха. Така че никога не забравяй България. И ето аз дойдох отново..."
Все пак научаваме нещо по същество: че Вера Калман ще стане патрон (а вероятно и ще помогне) на постановката на "Принцесата на цирка", която се готви за ноември'98; че в оперетния конкурс "Мими Балканска", който ще бъде международен, ще има специална награда за изпълнение на Имре Калман; че синът на Вера, Чарли, е композитор и завършва произведение със заглавие "Верочка", посветено на Вера Калман и разказващо за времето на първата среща между двамата Калман; че е възможно "Верочка" да има световна премиера в София; че Вера Калман смята за най-добри интерпретатори на Имре Калман унгарските диригенти; че сред българските певци обожава Райна Кабаиванска.
По някое време аз все пак успявам да намеря формата, чрез която моят въпрос стига до съзнанието на гостенката.
- Харесва ли ви оперетата днес, или някогашната беше по-хубава?
Вера Калман: Някога всичко беше по-хубаво. Всичко!
Екна, както се казва, оздравителен смях.
Нещо ново за Имре Калман не научихме, но получихме урок: дори и да обичаш миналото, живей с настоящето.

Розмари Стателова