Превод или мистификация

Авторът на тази епическа поезия - Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир, не е оставил никакви други писмени свидетелства за себе си от края на IX век, освен "Сказание за дъщерята на хана", издадено на руски език в град Казан през 1990 (?!) година... Това истинско чудо е преведено на български от покойния наш литературовед, историк и писател Георги Костов.
Според редактора на руското издание, татаринът Фархад Нурутдинов, Микаил Баку бил секретар на владетеля на "черните българи", основали Велика България в началото на VII век на територията на днешна Украйна. Той живял около 833-900 година. Логично е да се запитаме, както прави това академик Омелян Прицак (Харвард, САЩ): "Кои други извори го познават, как и кой възстанови датите в неговата биография?" Този въпрос няма задоволителен отговор. И точно тук бих искал да приведа част от съжденията на преводача Георги Костов: "...Но тогава защо превеждам? Защо не разтръбя по цял свят, че това е литературна мистификация? Какво по-лесно от това гръмко да заявя, че пантюркизмът отново хвърля мрежите си към нас, българите, за да ни превърне от първоучители на славяните в първоучители на тюрките?"
Към българското издание на "Сказанието..." Георги Костов е подходил като отличен преводач, но и като истински поет. Във "Вместо заключение" на книгата той сам нарича това: "нов поетичен изблик на фермента Bulgaricum". (Тук се има предвид мистификацията "Веда словена" на Иван Гологанов и Стефан Веркович отпреди 124 години.) И все пак той признава: "Освен историк аз съм и писател. "Шанкизи дастани" е литературен паметник - все едно от коя епоха. И като българска роза ухае на поезия."
Заслугата да се докоснем до този хилядолетен "българо-тюркски фермент Bulgaricum" на поезията е на издателството за история и културология "Агато" на Атанас Койчев. Книгата е издадена в памет на Георги Костов; на този, който пресъздаде златното стреме и сребърния орел на хан Аспарух. А създателят на днешна България е почти "съвременник" на древния Микаил. И кой знае чии първоучители щяхме да бъдем, ако си бяхме останали в Надазовска България?

Георги Драмбозов

________________
Сказание за дъщерята на хана (епосът на прабългарите). Микаил Бащу Ибн Шамс Тебир. Издателство Агато. С. 1997