Слово за Мария Русалиева

Приема се за нередно споменаването възрастта на една жена. А когато тя е актриса, подобна дързост се смята за кощунство. Всяко правило, обаче, има своите щастливи изключения. Сред тях можем на челно място да поставим Мария Русалиева. Защото, сякаш напук на нелепата "О-кръгленост" на цифрата 7, която достига на 21 юли, голямата българска актриса притежава и днес с незасегната от времето свежест онези същностни белези, определящи понятието младост. А те са: енергия, работоспособност, радост и очакване от живота.
Гледайки я как бодро крачи по тротоара, очакваш всеки миг да подскочи и затича като... "лудетина"; и софийската улица сякаш се преобразява в онази сцена, на която преди повече от 40 години Мария Русалиева дебютира в едноименната грузинска пиеса "Лудетината" в Театъра на армията. Когато седнеш до нея в радио или телевизионно студио за запис, веднага усещаш вътрешната й готовност за работа, виждаш очакването в очите й за оценка на току-що прочетения пасаж или радостното мълчаливо одобрение на следващия, поет от теб - нейния партньор. Прекрачиш ли прага на дома й, неусетно те обгръща атмосферата на хармоничност в съжителството на три поколения: актрисата-пенсионер, дъщерята Елена Русалиева - също изрядна актриса, и внукът Мартин - жизнерадостен и безсъмнено природно-артистичен.
Редица културни институции у нас имат основание да твърдят, че Мария Русалиева е само тяхна. На първо място, естествено, Театърът на Българската армия, който грабва току-що завършилата театралната академия актриса през 1953 г. и не я пуска в продължение на 37 години.
Но Радио София също открива богатите гласови възможности на Мария Русалиева още като студентка и ги използва и до днес. Защото Мими може и да свири и да пее, може да разсмива и разплаква само с гласа си, без да се вижда изразителната й мимика и горящи очи.
Новосъздадената телевизия също бърза да "вземе" гласа й преди години, за да не го "изпуска" и до сега. Да си спомним само нейното неповторимо озвучаване на Шекспировите пиеси (на всички героини!) в прекрасното партньорство на Михаил Петров.
Трудно е да се изброят всички значими роли на Мария Русалиева. Но важното е не количеството им, а тяхната многообразност, разнозвучност. До "Синият хусар", който лично на мен ми напомняше за Андерсеновия оловен войник, застава странната гувернантка Шарлота Ивановна от "Вишнева градина". Нежният гаснещ гласец на Катерина от "Железния светилник" на Талев може да звучи дори грубо в устата на жизнената Жулиетина Дойка. Загрижената в еснафските си семейни грижи Олга от "Дачници" на Горки с нежното си свирене на пиано ще утеши скъпия си племенник Щастливеца в пиесата на Руси Божанов за Алеко Константинов...
Мария Русалиева без усилие мени типажи и възрасти, и то не само външно, но и звуково, затова всяка нейна героиня е сочна, жизнена, неповторима. Убеден съм, че за мнозина лекотата, с която Мария Русалиева постига и поднася своите роли, се отдава на ведрия й нрав и природен талант, на нейната артистична интуиция. Мога да ги уверя, че дълбоко грешат. Едва ли, обаче, трябва да бъдат упреквани. Тя рядко е споменавала, че преди театралната академия учи философия в Софийския университет, че и до днес на нощното й шкафче неизменно стоят томове на най-големите световни мислители.
Още съвсем мъничка Мими жадно следи разгорещените писателски полемики, водени твърде често в дома на баща й - писателя Владимир Русалиев. Тя попива всяка дума на Асен Разцветников, Николай Лилиев, Емануил Попдимитров, Ангел Каралийчев, Камен Зидаров, Асен Златаров. Но преди всичко ще вярва на баща си, ще приеме за свое неговото кредо - голямото изкуство не търпи лъжа, а истината в него се постига с дълъг и упорит труд.
Решила да се посвети на актьорската професия, Мария Русалиева още с първите си стъпки демонстрира блестящо постигната професионална техника на говора и пластика на тялото си. Беше истинско удоволствие - почти спектакъл - да гледаш как двамата с Апостол Карамитев четат безгрешно в продължение на 15-20 минути огромни текстове пред микрофона на Радио София, местейки безшумно листовете с ловкостта на истински фокусник.
С професионалните си и лични падове, които, всъщност, не са малобройни, Мария никога никого не е занимавала. Разчитала е на собствените си духовни устои и затова толкова бързо след всеки пореден срив главата й е отново гордо вдигната, а раната - скрита зад усмивка. Погледът е все така насочен напред, защото Мария Русалиева вярва в силата на истината и доброто, в светлината на идващия ден. Защото е млада!
Имаме голяма нужда днес от творци като нея. Не само защото с енергията и свежестта си може да играе на сцена, да озвучава филми, да записва касети за учебни помагала и т. н. Тя има и "перо"! Може увлекателно да разказва и чрез белия лист. Нейните спомени за общуването с големи личности от по-далечно и по-близко минало са много богати. Убеден съм, че с лекота би могла да предложи свои анализи на роли, пиеси и постановки, размисли за професията на актьора, в която тя е все още по юношески влюбена.
Бъди винаги, каквато си, скъпа Мими - вярна на себе си!

Петър Петров