Кино по време на световно V

Фолкер Шльондорф и голямата литература - това е една дълга любовна история. Немският режисьор, емблемна фигура в еврокиното в последния четвърт век, е специалист по екранизациите на класици: Пруст ("Една любов на Суан", Милър ("Смъртта на търговския пътник"), Грас ("Тенекиеният барабан")... Тежко, тежко... Но изведнъж се оказа, че Шльондорф бил фен на кримките, а черният роман - тайната му любов. И накрая той се престраши да превърне и такъв вид четиво във филм. Няма лошо!
Шльондорф хвана един от най-популярните романи на Джеймс Хадли Чейс "Още един глупак". Отиде да снима на точното място - в люлката на черната литература Америка. Взе си холивудски звезди (Уди Харелсън, Елизабет Шу, Джина Гершон), а немската линия продължи с актьора легенда Ролф Хопе (той естествено е в ролята на чужденец). Резултатът от американската експедиция се нарича "Палмето" и буди особени чувства. Противоречиви...
Видно е, че Шльондорф познава жанра в детайли (да не забравяме, че се е учил от майстор като Жан-Пиер Мелвил). Вътре във филма, стройно подредени на старта, са всички "черни" компоненти, както и специфичните им нюанси при Чейс. Героят авантюрист на Харелсън носи приглушена болка от мрачно минало, несигурно настояще и мъгляво бъдеще. Около него щъкат предимно неприятни ченгета и красиви, но коварни мадами. Мадамите, разбира се, са по-опасни. Ченгетата са предвидими (те щракат белезници), докато красавиците... Баровете пък са тъмни и хладни - мимолетно убежище от лепкавата жега навън. Тъжен блус изпълва въздуха с меланхолия, но и с усещането, че ще става нещо жестоко. А от ъгъла на цялата тази атмосфера наднича спотаеният копнеж на героя за някакъв друг, по-хубав живот. Той дълбоко в себе си се досеща, че никога няма да се пресели там, но това не му пречи да си мечтае за него. И да поема рискове. Който е чел Чейс - знае. А който го тачи - откровено се кефи в първата половина на филма. Сетне обаче Шльондорф почва да се будалка с историята. Демек: може всякакви работи да ви разказвам, обаче си оставам интелектуалец и съм над нещата. Добре, ама се сеща за такова нещо чак по средата - то не е при него принцип, издържан от начало до край. И зрителят се чуди тоя режисьор майтапи ли го, какво - първо така, после онака... А разказът затъва в някаква перфидност, емоцията му отива на майната си, жанрът придобива размита, отблъскваща физиономия.
Абе, немска работа! Те затова и футболистите им все отпадат на четвърфинали от разни "нецивилизовани" балканджии с гореща кръв и фантазия. Сега, като си помисля, световното донякъде приличаше на филма на Шльондорф - дефицит на игрови емоции заради прекалената пресметливост. Във футболния сериал имаше малко вълнуващи и красиви епизоди. Далеч по-малко, отколкото ни се искаше. Доволни май са само французите.
А ние? Ние си имаме нов сериал за разтуха - "Спасители на плажа". Да живеят спасителките с големите очи!

Борислав Колев