Хоризонт - необходимото дърдорене

Идва векът на информацията. На тази, дето те залива отвсякъде, без да ти дава знания. "Хоризонт" е в първите вълни на наближаващия информационен потоп - като символ на необходимото дърдорене.
Нито е странно, нито пък е притеснително, че слушаемостта на програма "Хоризонт" на БНР пада. Важното е да не отпада доверието. Макар че за доверие тук не може да се говори. "Хоризонт" създава един информационен делничен ритъм, който плаши с динамиката си. Слушателят се чувства спокоен само ако следи цялата дневна програма - естественото придвижване: "Преди всички" - "Преди обед" - "12+3" (от старото предаване остана само името!) - "След обед" - "Нещо повече". Ако попадне неразумно на хоризонтски вълни без подготовка, слушателят се стряска. Оказва се, че в собствената му държава се случват неща, за които на политици и журналисти им е интересно да си говорят. Обсъждат проблеми, предисторията, на които трябва да се знае по условие. Програмата е за подготвени и чуващи слушатели. Тя залага на определено, достигнато от аудиторията, информационно ниво. "Хоризонт" задава параметрите на информационната нужда и след това всяко преместване от тези рамки става болезнено за слушателите, и за журналистите. Първите не могат да преминат границата между информация и знание, а вторите стоят "под натиска" на слушателското разбиране.
Ето защо "Хоризонт" е решен в типичен за съвременните обществени медии стил (нищо, че БНР е все още държавна институция, колкото и да повтарят, че е обществена). Обективността на случващото се идва не чрез анализ или задълбочено журналистическо разследване, а като представяне на гледни точки, като комбинация между "За" и "Против". В тази работа журналистът държи микрофона и помага на страните да се изкажат. Но той е нещо като домакин, без право на домакинство. Естествено, че това е най-приемливо за "държащите" държавната институция. Те предпочитат не мислите, а гласовете на радиожурналистите. Обективното за тях е това - всеки да избира сам тяхната гледна точка.
Но дори в "Хоризонт" шило в торба не стои. Не е привлекателно да си постоянно водещ на концерт по желание. А и не е лесно. Има много репортери, все с различни имена, които водещите бързо забравят или направо променят, та после по-нахаканите журналисти трябва да си обясняват името. Водещият в студиото не може да бъде активен в контакта си с репортера - рискува да зададе въпрос, предизвикващ отговор, излизащ от рамките на "обективното". За да се реализира по някакъв начин, той може да покани събеседник, който има правото да говори вместо него. По този начин се създават псевдоскандалите. Слушателят вече е свикнал батериите му да се зареждат от информации, а не от идеи. Той се притеснява не по-малко от журналиста да мисли. Афиширането на свободомислие от страна на радиоработниците не се прави заради слушателите, а заради собствената изява. И веригата на колелото се къса - неадекватна реакция на слушателите и проблеми с тези, които диктуват правилата на "обективността".
"Хоризонт" трябва да бъде говорещ вестник, без коментар на редактора. Да бъде безкрайно бъбрене, което да ни пренесе към информационното време. Хубавата музика по "Хоризонт" рискува да разсее пътуването. Само тя носи забавление и успокоение, все още.

Вяра Ангелова