Мътилката на долното течение

Опозиционният телевизионен канал у нас е "7 дни" - ни повече, ни по-малко. От онзи момент, когато прие в своя ефир изгнаниците "Хъшове", той дори се стреми да взема все по-опозиционен курс, приютявайки при себе си и други отломки от тежкоподвижния държавен кораб на Канал 1; но за морето и машините - след малко пак. Миналата неделя се очакваше включването дори на предаването "Наблюдател". Вероятно обаче все още неотшумелите по това време футболни страсти или някакви други причини са го поотложили. Вместо него видяхме "Кеш". Там се бяха съсредоточили върху проблема за приватизацията - както внушават почти отвсякъде, една от най-болезнените точки върху тялото на нашата реформа. По-точно, питаха се "защо не помръдва корабът на българската приватизация" - но като "морска нация" ние особено много обичаме корабната метафорика. Няколко дена преди това "Открито"-то на Валя Ахчиева също отвори дума по въпроса за приватизацията. Както и по-рано, водещата се стараеше да изглежда предимно сериозна и даже строга, вкарвайки обаче в своята изразност някои специфични и неочаквани игривости. Все пак остана впечатлението, че тук се получи един по-полезен разговор върху приватизацията (освежен и с филмов материал), отколкото в споменатия малко преди това "Кеш" на "7 дни". Човекът, който там представяше самия вестник, се опитваше да борави със спорни понятия от неикономическата сфера и нареди в една линия като класици дядо Славейков, Радичков и дори министъра Божков. Не така ироничен обаче беше някакъв депутат от ПГДЛ, който обяви, че представителите на СДС се готвят да станат собственици на предприятията и затова гонят чуждите купувачи от страната. "Защо с такава бясна злоба се реализира пуча на 10 януари?" - попита той. "Заради приватизацията".
Всъщност до такива несъстоятелности се достига, както казва и основната "реклама" на "Хъшове"-те, "благодарение усилията на българското правителство". Не защото то не успява особено с приватизацията, която си е дело трудно, но защото не подпомага създаването на истинска обществена телевизия, която да дава пристан за спокойното и разнообразно приютяване-обсъждане на всички неволи на нашето време. Иначе телевизията ще остане разделена на два (повече или по-малко) проправителствени канала, един (повече) "неутрален" и тъкмо тази разновидност вероятно ще нараства по брой според готвения закон, и, накрая, един (все повече) опозиционен канал, който няма да има друга възможност, освен да става все по-задъхано злобен, давещ се в собствените си мъки и произвеждащ бури в чаша вода. Подобна медийна ситуация, разбира се, изглежда изгодна за всички управляващи по света. Но поне у нас тя би била такава само до някое време, защото бедността, а не например любовта към свободата, като никой друг умее да хъшовизира съзнанието. А какво е хъшът - една дунавска мътилка от долното течение. И реформата е от кал, и на кал ще стане.

Ромео Попилиев