Хонконг -
кунг-фу на живо и на кино

Когато злодеят е самото въплъщение на злото и с дългите си нокти пронизва противника като със смъртоносни стрели или лови куршуми с устни, а после рязко ги изплюва, този, който иска да го победи, трябва също да разполага с феноменални средства. Това е положението. В голямата заключителна битка от "Героично трио" освен обичайната за киното пиротехника капак от уличен канал, бумеранги и цял един мотор цепят нощния въздух като снаряди. Че е нощ, се разбира от само себе си, щом е настъпил часът на последната битка между доброто и злото.
Добрите, които едва в развоя на действието се обединяват в "героично трио", са три жени с къси гащи и широки пелерини: те прекосяват своя свят с огромни скокове, а когато се стигне до близък бой, раздават ритници и удари в невероятно стакато. И в цялата бъркотия се отличават с толкова елегантни салта и пируети, че маризът се превръща в хореография.
В хонконгското кино (както и в азиатския театър, от който то произлиза) основа и цел не е реализмът, а невероятната акробатика. Тайната на тези филми е в липсата на тайна, в тяхната прозрачност. Всичко е сведено до физическите възможности и само мигът има значение; атрактивността е по-важна от логиката на сюжетното действие. В "Героично трио" се разказва за престарял, алчен за власт старец, който отвлича всички родени в определен ден момчета от града, дава ги за угояване и после ги изяжда. Защото оракул му предсказал, че едно от тези момчета е бъдещият владетел на Китай.
Когато "Горчиво трио", заснет през 1993 г., се появява по екраните, някои го тълкуват като мрачна прогноза за деня, в който Хонконг ще се присъеди към Китай, с Дън Сяопин в ролята на стръвния старец. Тогава това може и да е правило филма "интересен", но целият му чар и въздействие идват от виртуозността, която ознаменува съвсем друга победа - победата на хонконгските киноактриси.
Истинският, самобитен и неподражаем хонконгски жанр винаги е бил спектакълът по кунг-фу. А от няколко години насам изглежда като че ли жените в него са на върха. За "Героично трио" (и заснетото му през същата година продължение) се събират трите най-прочути жени-бойци. В Азия те се наричат Чуенг Ман-юк, Йео Чу-кън и Муй Йин-фонг, а иначе са Маги Чуенг, Мишел Йео и Анита Муй. В Хонконг обичат да си слагат западно първо име. Те са знаменоските на една традиция на шоуспектакъла, която извън Азия добива популярност първо с Брус Лий.
Тази първа звезда от световна величина made in Hongkong идва от Америка и почти не говори езика на родителите си. Откриват го в едно телевизионно предаване за Хонконг. Никой не твърди, че е бил значителен актьор. Но той може да строши с ръка хвърлена във въздуха дъска и освен това е елегантен и има силно излъчване.
Когато три години по-късно Брус Лий внезапно умира, най-вероятно от последиците от мозъчен кръвоизлив, Хонконг изпада във всенароден траур. Властите смятат за уместно да викнат за аутопсията специалист от Лондон. Актрисата, в чийто апартамент Лий внезапно получава силно главаболие, докато двамата се забавляват, и после изпада в кома, е съпруга на новоизгряваща знаменитост във филмовия бизнес - Чарлз Хеунг, чието име е звучало и продължава да звучи по особен начин. Защото баща му е бил "кръстникът" на Хонконг, основател и шеф на най-мощната криминална групировка, триадата "Сун Йе Он".
Брус Лий умира твърде рано, за да доживее световната слава и възхода си към безсмъртието на култов герой. Четирите филма, в които се появява, и четирите евтини и несръчно направени, четвърт век след това продължават да се въртят по видеотеките и нощните програми на телевизиите. Много малко филми в историята на киното ще се окажат по-изгодни, що се отнася до съотношението между производствени разходи и печалба. И ако Брус Лий не беше минал като метеор, на младото и все още ужасно дилетантско и провинциално хонконгско кино щеше да му е нужно значително повече време, докато бъде забелязано от западния свят.
Брус Лий има много епигони. Напоследък в Хонконг провъзгласиха за негово превъплъщение роденият в Народната република боец-артист Джет Ли ("Черната маска"), но истинският престолонаследник, ненадминат и неоспорван от 80-те години насам, естествено, е Джеки Чан. Малкият дързък смелчага и чаровен побойник, който винаги постига дори невъзможното, е олицетворение на просперитета; за него всеки нов филм е сбъдната мечта за слава. Свеж като репичка, той е неизменно в добро настроение, позитивно настроен. В интерната на училището по актьорско майсторство, в което бедните му родители са го дали като малък, 18-часовите "тренировки" по пеене и акробатика са били (както той твърди) толкова жестоки, че за четене и писане не оставало време. Така че Чан - сценарист, режисьор, звезда, продуцент, с дял в медиен концерн, за който се твърди, че му гарантирал 20 милиона щатски долара печалба от филм - е единственият неграмотен в световния кинобизнес. В Източна Азия той отдавна не може да се появи на публично място, без към него да започне да се стича народ. Благодарение на нелегалните видеокасети Чан е идол номер едно за десетки милиони дори в дълго изолираната Народна република. Много е възможно Джеки Чан да се окаже най-известната кинозвезда след Чарли Чаплин.
Чан по собствено усмотрение се разпорежда със съдържанието, производствените разходи и снимачния период на филмите си. И понеже перфекционизмът му е легендарен (говори се, че веднъж повторил 160 пъти един 2-секунден етюд), неговите филми са най-скъпите в Хонконг. Вероятно никой друг от световните звезди няма толкова свобода да разполага със собствената си продукция.
Въпреки някои кризи и спадове в цените, хонконгското кино е силно и икономически независимо. Но все пак безпощадната експанзия на Холивуд бележи напредък и в Далечния изток. Преди пет години за пръв път щатски филм поведе класациите дори в Хонконг и отне първенството на всички местни продукции ("Джурасик парк" на Спилбърг, естествено). Хонконг обаче продължава да бъде последният и единствен град в света на киното, който се налага независимо от Холивуд.
Но тъй като САЩ изкушават с долари и престиж, най-добрите професионалисти в екшъна се оставят да бъдат примамени в Холивуд. Режисьорите Цуй Харк, Ринго Лам и Стенли Тонг вече са се справили с първата си американска продукция. А след успеха на третия си американски филм "Лице назаем" Джон Ву е смятан за утвърдена холивудска знаменитост.
В момента в Хонконг се произвеждат около 200 пълнометражни филма годишно, като само някои особено престижни струват повече от 5 милиона щатски долара. И преди, и сега голяма част от стоката се скалъпва набързо, като търсените звезди често се снимат едновременно в няколко филма. Бързите снимки и бързите обороти си струват. В целия тихоокеански регион Хонконг има потенциална публика от стотици милиони зрители, част от които ходят фактически само на китайски филми. Скоро към тях се прибавиха още 1,2 миларда възможни зрители, от които все някога също ще започнат да падат пари.
От края на 70-те хонконгските филми се снимат на кантонски диалект (преди се предпочиташе мандаринският език*, както и досега в Китай и Тайван), а докато над града се вееше британското знаме, те се прожектираха в кината с официално английско заглавие и английски субтитри. Хонконгските филми задължително бяха аполитични. Това не означаваше, че в т.нар. политически трилъри не можеше от време на време да се разиграва по някой атентат срещу Борис Елцин или Далай Лама, но цензурата внимаваше да няма неприятности с Пекин. И това проваляше филмови проекти за клането на площад "Тянънмън" например.
Но ако политическото кино беше табу, имаше го гангстерският филм, който, заедно със спектакъла по кунг-фу, е другият емблематичен, отдавна наложил се и в света хонконгски жанр. Сътрудничеството и войната между ченгета и убийци говореха много за вътрешното състояние на обществото, без директно да става въпрос за политика. В гангстерския филм двамата най-изявени кинотворци на града - Джон Ву и Вонг Кар-вай, намериха терен, на който да ръзгърнат специфичния си стил и обсесии. Същото се отнася и за другата хонконгска суперзвезда ("открита" от Джон Ву) - меланхолика Чоу Юн-фат, който не се бие с юмруци, а винаги с някакво пушкало, и който също вече изигра първата си главна роля в Холивуд - във филма "Резервни убийци" ("The Replacement Killers").
Щом някъде гангстерското кино процъфтява, значи и истинските гангстери не са далеч. Напротив, шефовете на триадите с удоволствие застават в обсега на светкавиците, които е логично да се появят след прегръдката с кинозвезда. А зад кулисите филмовият бизнес е привлекателен не само като пералня на пари. Една от най-помпозните продукции през последните години, гангстерският епос "Шанхай 1920" с американската звезда Джон Лоун е успешно финансирана от мафиота Джим Чой със заработените му в Амстердам хероинови долари. Но през 1992 г., точно когато купува Мишел Йео и Джет Ли за следващия си проект, двама пистолерос го правят на кайма в офиса му.
В Хонконг се смята за нещо напълно естествено присъствието на организирания подземен свят в киното, както и в други браншове. "Щом се налага, казва Вонг Кар-вай, по-добре да работиш с кръстник, отколкото със счетоводител." Затова там правят разлика между "добрите" и "лошите" шефове на триади. Добрите са услужливи и коректни, лошите действат с побой и бомби, с изнудвания, отвличания и изнасилвания. Веднъж звездата Чоу Юн-фат намира сервирана пред вратата на къщата си котешка глава, защото не приел предложената му от мафиоти роля. Поппевецът Анди Лау е принуден да подпише договор със запалителна бомба. А веднъж, когато звездата Лесли Чеунг проявява упоритост, пет маскирани бандити нападат лабораторията и задигат четири седмици преди премиерата негатива от последния филм на Чеунг. Това се оказва прекалено вероломно дори за разбиранията в Хонконг. Неколкостотин киноработници, предвождани от Джеки Чан, излизат пред главното полицейско управление с плакат "Шоубизнесът срещу насилието", за да демонстрират срещу очебийното безхаберие на властта в разследването на мафиотски афери. Като по чудо откраднатият негатив се намира. Няколко месеца по-късно предполагаемият подбудител е арестуван по време на командировка в Народната република и е осъден на една година затвор заради връзка с проститутки. Много вероятно е хонконгските триади сами да са заложили секс-капана, за да дадат урок на черната овца в редиците си.
Веднъж един мафиот поискал от актрисата от "Героично трио" Анита Муй, много популярна и като поппевица с порочна слава, да му изпее песен в един караоке-клуб. Тя започнала да се дърпа и той я ударил в лицето. През нощта въпросният простак, който бил голяма клечка в триадата 14К, бил така обработен от друг мафиот, почитател на Муй, че го закарали в болница, където след два дни някой го довършил с куршум в главата. На следващата година отмъщението на 14К застига отмъстилият за честта на Муй, състезател-аматьор, след рали в Макао, където трима наемници го застрелват. В Хонконг се носи слухът, че 14К е искала да бъде овъзмездена с крак на Муй. Дотам не се стига, но актрисата, която дотогава има дълга връзка с Джеки Чан, се оплаква пред един булеварден вестник: "Кой би се оженил за жена с толкова много проблеми?" За всички тези проблеми никой не е даден под съд.
Казват, че в Тайван триадите били по-добре интегрирани в обществото, отколкото в Хонконг, защото още предишният държавен глава Чан Кай-ши през 20-те години в Шанхай превръща триадите в собствени антикомунистически отряди. За неговия син и приемник в Тайван се говори, че също е поддържал традиционни връзки с триадите. Когато на това обаче се дава гласност в една публикувана през 1984 г. американска биография, в Сан Франциско се появяват трима тайванци (пратени от срасналата се с държавата триада "Бамбуков съюз") и убиват непочтителния биограф. Убийците се явили на местопрестъплението на велосипеди и били заловени, защото предводителят им наел велосипедите под истинското си име. След излежаване на присъдата си той отива в Хонконг и се захваща с кино. През 1993 г. продуцира блестящия спектакъл с Мишел Йео "Пеперуда и меч".
Особено оригинална причина (между многото други) да стане филмов продуцент в Хонконг през средата на 80-те години има младият предприемач Диксън Пуун. Бързото си богатство той дължи на търговията с часовници и бижута, но получава и лиценз за цяла Азия за всевъзможни скъпи европейски модни колекции. Той си втълпил, че най-добрата реклама за тях ще са филмите, в които шикарни млади хора се показват в шикарни дрешки. Идеята е добра. Пуун наема за целта една бивша Мис Малайзия, завършила в Англия балет и актьорско майсторство, която за съжаление едва говори кантонски диалект (едва го говори и досега). Но тя още от самото начало надминава всички очаквания и се представя страхотно. Защото с тежки тренировки по кунг-фу и кикбокс успява да стане първата жена звезда в екшъна на мачисткото хонконгско кино. Това е Мишел Йео.
Холивуд още дълго няма да може да излезе с жени като нея и нейните другарки по оръжие от "Героично трио" Маги Чеунг и Анита Mуй. Дори само заради това Джеймс Бонд не е имал избор извън Хонконг, когато във "Винаги ще има утре" за първи път се решава да играе с истински равностойна партньорка. В Източна Азия това не е филм с Джеймс Бонд, а с Мишел Йео.
Преди десет години изглеждаше, че малко след началото на шеметната си кариера Мишел Йео се намира в нейния край. Кралят на модните парцали Пуун се влюбва в героинята си, жени се за нея и по добре познат мачистки тертип веднага я отнема от феновете й. Бракът им трае четири години, следва развод, оттеглянето на Пуун от шоубизнеса (най-скъпата му собственост в момента е лондонският луксозен магазин "Харви Никълс") и завръщането през 1993 г. на Мишел Йео, организирано от бившия й треньор Стенли Тонг.
Заради изящната му фигура Тонг най-често е бил използван като дубльор на жени ("ако трябва и със сутиен") при каскадите, но после става режисьор на най-дръзките екшъни. В "Суперченге" той успява да впрегне заедно Мишел Йео и Джеки Чан и да ги подтикне към истинско състезание по най-главоломни каскадьорски номера. Някои от тях си остават ненадминати.
Когато във филмовия бизнес в Хонконг различаваме "добрите" от "лошите" мафиоти, най-често се сещаме (според американския познавач на бранша Фредрик Данел) за Чарлз Хеунг - гангстерския син, който преди 25 години е бил особено засегнат от смъртта на легендарния Брус Лий. Чарлз Хеунг, който от време на време участва като карате изпълнител във филмите си, е вече един от най-мощните продуценти на хонконгското кино. За правосъдието в Хонконг по-възрастният брат на Чарлз Хеунг е приемник на баща си и "драконовата глава" на триадата "Сун Йе Он", но Чарлз Хеунг се кълне, че се е освободили от петната на позора и демонстративно се разграничава от миналото на семейството си. Властите в САЩ и Канада, където той не е желан гост, го смятат за член на надзорния съвет на семейната банда. Но във филмовите среди в Хонконг Чарлз Хеунг очевидно си е спечелил славата на коректен бизнесмен. Дори толкова страхуващият се от съприкосновение с мафията Чоу Юн-фан многократно е работил с него като продуцент и като партньор на големия екран. И най-важното за по-дребните риби: който работи с Хеунг, другите гангстери не го закачат.
Що се отнася до идването на власт на Китай, дългата ръка на цензурата, естествено, променя правилата на кинопроизводството и в Хонконг. Чарлз Хеунг обаче, който отпреди пет години е съсобственик на нощен клуб в Пекин, вижда в смяната на властта само шансове за експанзия. Досега в Народната република процъфтяващата хонконгска филмова индустрия беше експлоатирана чрез толерирано от държавата пиратство. За да подпомогне ограничаването му, едно, ръководено от Хеунг джойнт-венчър, предприятие иска да покрие необятната страна с верига от собствени видеотеки и кина. В Шънджън той си има вече свое студио, разположено на 20 000 кв. м площ.
Песимистичните автори на "Героично трио" си представяха бъдещето по друг начин. В продължението на филма - "Екзекутори", след големия атомен взрив трите супержени се опълчват срещу лошия капиталист, който иска да завладее властта в града. Естествено, че и тази последна битка се разиграва през нощта, на тъмно и че и в нея побеждават добрите.


От немски Ирина Илиева
сп. "Шпигел", бр. 17/1998 г.
_______________
* Официалният китайски език (бел. пр.).