На нас ни е по-лесно

Разговор с Кшищоф Зануси

- Интересно съвпадение е идването ви в София за Мюзик Филм Фест непосредствено след панорамата "Полското кино - вчера и днес". Там бе прожектиран старият ви филм "Структурата на кристала", а последното ваше заглавие, гледано тук, бе прекрасната тв-новела "Дамски бизнес"...
- Е, сега нося друга новела от същия минисериал - "Душата пее".
- Жалко, че разговаряме преди прожекцията... Спомням си среща с вас през 1993-та в Съюза на филмовите дейци. Тогава се оказахте, поне за мен, първият голям източноевропейски режисьор, който спокойно говореше за пътя за съхраняване на националното кино - копродукциите и връзките с телевизията. Път, все още неизвървян от българското, за разлика от полското кино. Каква е сега ситуацията у вас - вие сте колкото филмов, толкова и телевизионен човек?
- У нас кризата премина, пък и не е била с вашите размери, тъй като киното винаги е било финансирано. Не забравяйте, че почти всички големи полски режисьори с много малко изключения са били открай време в опозиция. У нас почти е нямало партийни режисьори. Ако пък е имало, днес не работят. Така че от тази гледна точка на нас ни беше леко с новото правителство да намерим макар и минимални, но някакви средства за киното. От друга страна, ние винаги сме имали достатъчно добри контакти със Запада. И тутакси се втурнахме да се спасяваме чрез копродукции. Така че полската кинематография не е загивала.
Това, което в момента се случва, не е на организационно равнище, макар да имаме огромни проблеми с разпространението, с инвазията на американските филми. Най-сериозният проблем за полското кино в момента е състоянието на националния дух. Чак сега в него се усеща изкристализирането на нещо ново. Досега хората не знаеха кои са техните герои - кого обичат, кого не. Те обичаха и ненавиждаха едни и същи герои, които се стремят към успех; всички бяха подозирани, че са крадци; на всички с пари се завиждаше... В такива условия, ако човек сам си противоречи, не би могъл да изрази нищо с чист тон. Това вече минава на по-видима фаза. Публиката започва да се подиграва на бандитите, които така я развличаха доскоро. "Килър" на Махулски, който сте гледали тук по време на панорамата, в Полша премина с феноменален успех - е, той вече се гаври с онова, предишното кино. И на хората им е драго да го гледат. От тази гледна точка смятам, че ние сме в по-добър момент - самите зрители видимо проумяват къде живеят, в какво общество, какво чувстват, кои са те... Слава Богу, вече стигнахме до равнището на самопознаването...
- В не едно интервю говорите за края на кинематографа, за замяната му с нови технологии...
- Имам предвид киното на лента, към което аз самият съм привъзран. Смятам, че няма дълго да живее. Но това не е страшно. Затова и казвам "кралят умря, да живее кралят". Защото ще се появи нова форма на аудио-визуален разказ - може би ще се предава чрез цифрова техника, може би в триизмерен образ, може би зрителят сам ще си избира гледната точка... Може би това ще се случи твърде скоро. Но то не променя същността на киното - разказът си остава. Разказването за хората, за чувствата, за страстите - така си е от времето на Омир, на Шекспир... Ето защо смятам, че е по-добре да се примирим, че всичко умира, за да проумеем, че в крайна сметка нищо не умира.
- Друго си е, когато гледаш филм на лента. Големите кинофестивали не показват филмите на видеокасети, а на лента, нали?
- Но пък ги избират на касети. (Смее се) Права сте, разбира се. Киното е салонът, където в добри условия, с долби можеш да се насладиш максимално на качествата на даден филм. Но същият продукт можеш да го продаваш и на касети в супермаркета. Важното е хората да го купуват.
- Продължавам да твърдя, че едва ли не става дума за различен филм, когато го гледаш на кино или на видео.
- Така е. Но аз пък продължавам да твърдя, че по-добре е изобщо да го видиш.
- Току-що се връщам от студентски фестивал, където имаше само няколко филма на лента. Това е естествен резултат от икономическата ситуация в постсоциалистическите страни. Как снимат курсовите си работи вашите студенти в Полша?
- При нас също по-голямата част снимат на видео, но се стремим поне веднъж да докоснат лента, по възможност да е на 35 мм, тъй като дори телевизията се върна към нея - тя ще ни е необходима в бъдеще, за да гледаме разни програми, тъй като на бетакам количеството информация е недостатъчно... (Смее се) Абе ще поживее още този целолоид, макар и не дълго.
- Всички познати, които се връщат от Полша, неуморно твърдят, че там нещата са дръпнали доста напред... Ясно е, че за това си има историко-географски предпоставки, но сте си за завист май...
- И ние доста време и енергия изхабихме, за да се оправим, но ни е по-лесно, тъй като в мисловната си нагласа все пак принадлежим към латинска Европа. И мащабите си казват думата - все пак на 40 милиона им е по-лесно да вървят напред, отколкото на 8 милиона. Да не забравяме, че у нас преходът бе подготвен - имахме огромно дисидентство. И това, което става в Полша, различно от почти всички страни от бившия соцлагер, е, че у нас има изцяло алтернативна властова система - и в най-малкото селце има хора с различна политическа ориентация и могат да управляват или едните, или другите. Вече е поставено началото на нормална демокрация. Това е добре, но от друга страна и ние имаме гигантски пропуски, трябва да наваксваме... Има надежда.
- Един мой приятел, Войчех Тодоров, оператор...
- Много добре го познавам.
- Та той окончателно се пресели със семейството си в Полша и работи страшно много в телевизията...
- Работи, защото е талантлив.
- Но все пак това доста бързо стана, а той твърди, че и другите хора наоколо имат работа...
- Да, така е, но полската държавна телевизия е голяма, има три частни канала с национален обхват, има три обществени канала... Но пак да не забравяме, че това е свързано с 40-те милиона потребители. И е свързано с рекламите, разбира се.
- Успяхте ли да гледате българска телевизия в София?
- Съвсем малко.
- Има ли в полската телевизия национални квоти?
- Да, да, разбира се. Иначе е невъзможно. Законът за телевизията задължава да се влагат пари за национално тв-производство, в това число и за филмопроизводство.
- Кога бе приет този закон?
- О, много отдавна. Той беше един от първите, които бяха приети.
- Колко кино се показва по телевизията?
- Прекалено много. Не знам процентите, но телевизията в Полша живее благодарение на филмите. У нас не е като във Франция - със закон е забранено излъчването на филми в събота и неделя, за да могат хората да ходят на кино. По телевизията могат да се гледат само теленовели.
- Телевизията продължава да финансира полското кино, нали?
- Разбира се. Не го прави доброволно, но законът я заставя. Изключително важно е да се работи с телевизията. При нас сега е добре - ако в една телевизия не ми одобрят проекта, ще отида във втора, в трета...
- През 1993-та казахте, че в Полша се снимат двадесетина филма годишно. А сега?
- Положението си е същото - 20-25.
- Изгледаните нови полски филми в Дома на киното създадоха впечатление за сериозен флирт със зрителите.
- Така е. С т. нар. идеален зрител би трябвало да постигнем някаква солидарност, а не да се задоволяваме с флирта.
- Много ми хареса филмът на Йежи Щур "Любовни истории" - четири различни конфузни ситуации с четирима герои, изиграни от него.
- Колкото и да е странно, този филм премина с огромен комерсиален успех и в Полша, и в Италия. В две толкова различни страни предизвика неистов смях.
- Снимали сте документални филми за Пендерецки, за Лютославски, за Менухин... В игралното ви кино музиката играе важна роля, дори е двигател на действието, както е в "Докосване"...Вие самият занимавате ли се с музика?
- Не! Поставял съм само няколко оперни спектакъла.
- Телевизионният филм "Душата пее", който довечера ще покажете, също е свързан с опера...
- И той. Приятел съм с директора на Варшавската филхармония, той ме уговори веднъж годишно, през декември, да правя нещо като въведение към симфонични концерти. (Смее се) Оттам тръгна тази игра, пък и аз наистина се снимах в един епизод от филма...
- Помня, че се появихте и в "Кинолюбител" на Кешловски...
- Много рядко се снимам, нямам време. (Смее се)
- Изявявате се като продуцент - как помирявате у себе си твореца и бизнесмена?
- "Бизнес" не е точната дума. Оглавявам обществена филмова компания и приходите, които получаваме, а те понякога са доста, ги влагаме за кинопроизводство. Така че това ми дава някаква власт - мога да бъда инициатор на проекти, но иначе съм на заплата, не вземам процент от приходите... Ако можех да влагам собствени пари, едва ли щях да инвестирам в киното - така, както хирургът не оперира себе си или близките си (Смее се).
- Имаше ли успех минисериалът ви в Полша?
- Да. Въпреки че голямата част от телевизионните шефове го ненавиждаха по политически причини и се надяваха да се издъня, другата седмица ще подписвам договор за продължение.
- Все още ли пътувате така динамично по света?
- Да.
- Къде сте най-често?
- По летищата. (Смее се) Живея в Полша, имам апартамент в Париж, всяка седмица имам десетминутно предаване по една от частните италиански телевизии, преподавам...
- Какво е това предаване - за кино или просто Зануси говори...?
- (Смее се) Да, да, Зануси говори за филмите, които е необходимо да си имате в домашната видеотека.
- Страхотно!
- Изключително е интересно. Освен това обикалям света по разни конгреси - много ми харесва. И времето не ми стига.
- Навярно затова и възрастта не успява да ви настигне.
- (Смее се) О, наистина ли? Ако знаете с какво нетърпение чакам годишната си отпуска...
- Кога ще бъде?
- Десет дни през септември.
- Носят се легенди за вашия варшавски дом, в който събирате млади хора от цялата планета...
- Да, да. И български студенти са идвали. Доволен съм, че е толкова пълно с млади хора. Всичко това е благодарение на енергията на моята съпруга. Пък и аз като млад все живеех по хората в чужбина, все чаках някой да ме покани на вечеря, та дори и само билет за театър да ми купи... Така че сега, като имам възможност, защо да не помогна на младите. През къщи са минали повече от триста души, най-вече от бившите соцстрани. Приемам ги вкъщи, живеем заедно като семейство. Дори вече не ги помня всичките, но си пазя снимките им. Но ние с жена ми имаме друга гордост.
- Каква е тя?
- Построихме училище. В него децата ще получават добро образование, ще ги приучват от малки на толерантност, на самовзискателност... Разбира се, едно училище няма да оправи Полша, но аз своето построих...

Разговаря Геновева Димитрова