Трудно се разбиват
стереотипи

Разговор с Емилия Лисичкова, координатор на съвместния проект на Програмата на ООН за развитие (ПРООН) и Министерството на културата Повишаване активността и участието на гражданските общности в България

На 23 октомври 1997 г. в столицата се проведе семинар-дискусия за бъдещето на българските читалища - съвместна инициатива на Програмата за развитие на ООН (ПРООН) и Министерството на културата. На семинара бяха поканени представители на 22 читалища, избрани от специалистите на ООН. В началото на 1998 г. първите 6 читалища, чиито проекти бяха одобрени от специалистите, получиха финансова помощ за реализиране на програмата "Читалището и новите предизвикателства". От месец май в "пилотния проект" са включени още няколко читалища, участвали в семинара. Предстои одобрението и на други проекти.

Христо Буцев: Значи ООН се загрижи за българското читалище?
Емилия Лисичкова: Може и така да се каже, но не е съвсем точно.
Христо Буцев: Ами дават пари.
Емилия Лисичкова: Идеята е по-скоро през българското читалище, чрез мрежата на тази стара утвърдена институция да се реализира една от основните задачи на съвременното ни развитие - подпомагане на гражданското общество. Програмата за развитие на ООН подкрепя процеси, които вече са започнали, опитвайки се да даде ново съдържание и ново вписване на читалището в съвременното общество.
Христо Буцев: Всъщност, става дума за нов облик или за забравен стар?
Емилия Лисичкова: Да, може би това е по-точната формулировка. Връщане към корените на българското читалище, към неговата първоначална функция: да бъде средище на обществения живот, място, където се формират идеите за развитие, където се решават основните проблеми на малката общност.
Христо Буцев: То е било и център на движението за въздържателство, другарят Тодор Живков е бил в такова читалище.
Емилия Лисичкова: Аз ще отида по-далече, в първата половина на века. Намерих отчет за дейността на читалище "Трезвеност" в град Сухиндол - утвърден винарски център в Северна България, - в който една от основните дейности е популяризиране, просвета и сказки за трезвеност на българина. Значи то е съдействало за формиране на моралния облик на българина и е поемало чисто гражданските функции на тогавашното общество. Ако се върнем обаче в 50-те години на нашия век, акцентът от просветните и гражданските функции на читалището се прехвърля върху културните, а новосъздадените обществени организации поемат голяма част от просветните и идеологическите задачи на тогавашното време. Факт е, че в момента читалището се изживява като културна институция.
Христо Буцев: А пък би могло да не е. Или априори не е?
Емилия Лисичкова: По дефиниция то е нещо много по-широко. На практика то се изживява в по-тесен смисъл и се изненадва от възможностите, които този проект му дава. По-широкото тълкуване на възможностите на читалището е въпрос на мислене, на преодоляване на стереотипите в мисленето.
Христо Буцев: Искате да кажете, че постепенно, дали за 140 години, или за 45, няма значение, дотолкова е закърняло мисленето, че една институция, която е създадена успоредно с общината като някаква гражданска институция, в момента се изживява като винтче от някаква система, или като някаква отделна от държавната и от гражданската система общност или стуктура.
Емилия Лисичкова: Аз не мога да твърдя това. За да преценя дали е така, би трябвало да бъда от другата страна. Аз мога само да предполагам на базата на някакъв натрупан през последната година опит. По мое мнение това е така и не е така. То е така, защото просто стереотипът е такъв. Читалището се изживява като държавна институция, която държавата е поела под крилото си. То се е ползвало с нейните протекции и е било изцяло на държавна издръжка. Оттук следват всички последици, които в момента наблюдаваме. От друга страна, факт е, че само за една година, през която работя с определените в проекта читалища, се забелязва невероятно бързо отваряне на съзнанието на хората, които работят за читалищата към новите граждански функции на институцията.
Христо Буцев: Да се прехвърлим на самата програма. Тя всъщност трябва да отпушва, да интегрира читалищата в едно гражданско общество, да ги направи негов генератор.
Емилия Лисичкова: Амбицията на проекта е да ги направи генератор на гражданското общество в малките общности, там, където неправителствените организации все още не са активни и там, където читалището има по-големи шансове да стане център на обществения живот.
Христо Буцев: Как би могло да стане това в селище с 15-20 хиляди души, където има 5 хиляди социалисти, 5 хиляди привърженици на СДС и 5 хиляди турци в ДПС? Какво е виждането, то по-скоро трябва да играе интегрираща роля, а как ще интегрира тези социално-политически различия?
Емилия Лисичкова: Тук опираме до един въпрос, който действително на места създава проблеми - това е политизиране на самата институция на читалището. Там, където институцията се изживява като политическа, с такъв тип читалища ще работим на по-късен етап. Въпросът е да се излезе над частното и да се мине на едно по-общо ниво на решаване на проблемите. Точно това се опитваме да провокираме - да изкараме читалището от тясно-политическата му гледна точка към един по-общ поглед към проблемите.
Христо Буцев: Да излезе на общото ниво, на интегриращото?
Емилия Лисичкова: Да, става въпрос за следното. Провеждането на събрания със симпатизанти на една или друга политическа партия за искане на някакви нови социални придобивки, е едно. Организирането, създаването, предлагането на нов тип услуги, да речем, информационни, от които ще се ползват всички, и вероятно ще се решават и социални проблеми, е друго. Идеята е да се надскочи манипулирането на читалищата.
Христо Буцев: Идеята, доколкото разбирам, е читалищата да бъдат и партньор на малцинствени групи...
Емилия Лисичкова: Едно от основните изисквания спрямо читалищата, когато бяха поканени да кандидатстват със свои проекти, беше създаването на местни партньорства. Това беше задължително изискване към проектите, които те представиха. Пред местните партньорства не поставихме никакви ограничения, партньори можеха да бъдат както общината, така и местни обществени и неправителствени организации, а по същата логика - малцинствени и етнически групи. Естествено, има и проекти, които са насочени към интегриране на малцинствени общности, приобщаване на различни групи от населението под една или друга форма, дали чрез образование, дали чрез създаване на някакви нови курсове или услуги, които са на надетническо равнище.
Христо Буцев: Такова нещо ще бъде подкрепено, така ли?
Емилия Лисичкова: Да, има такъв проект, който цели интегриране на различни етнически общности чрез предлагане на нови образователни технологии. Този проект предлага извеждане на модерен модел за съвместяване на различните етнически култури чрез образование и граждански инициативи.
Христо Буцев: Сега са избрани шест читалища, доколкото разбирам ще се изберат още. Колко?
Емилия Лисичкова: Както е известно, проектът е пилотен и има ограничено въздействие. Самото финансиране не може да стане наведнъж по ред причини - финансови, административни, организационни и всеки проект има собствена логика на подготовка и изпълнение. Оформиха се няколко етапа на стартиране на проекти на различните читалища. В първата група действително са обособени 6 читалища и финансирани 7 техни проекта. От месец май започнаха работа следващите 4 читалища с 4 нови проекта. Продължава процесът на привличане на нови донори, на осигуряване на допълнителни средства, с които на един по-следващ етап ще се опитаме да подпомогнем работата и на останалите 10. Идеята на този проект е да се създаде действително една пилотна мрежа от читалища, които ще обменят помежду си опит, ще работят заедно и ще препредават опита си на останалите.
Христо Буцев: Вие искате да съзадете взаимоучителния метод - по-големите преподават на по-малките.
Емилия Лисичкова: Да, може да се каже и така. Все пак българинът работи по модела "око да види, ръка да пипне". Много по-лесно може да се предложи един модел, когато той реално съществува, има реализирани резултати - допълнителни приходи на читалището или допълнителни дейности.
Христо Буцев: С каква продължителност са проектите?
Емилия Лисичкова: Проектите са в рамките на една година. Разбира се, всеки проект е индивидуален, в зависимост от своите цели и начина, по който се реализира.
Любен Русков: Как виждате крайния резултат - например след една година читалището вече само ще се финансира, ще е развило печеливши дейности, ще е обхванало гражданството? Такъв ли резултат ще отчетете като положителен?
Емилия Лисичкова: Тъй като самият проект на UNDP (United Nations Development Program) "Повишаване активността и участието на гражданските общности в България" има срокове, ограничени във времето. Максимумът, който можехме да искаме като продължителност на проектите на читалищата, е една година. След нея приключва финансирането на техните проекти. Резултатите могат да бъдат различни. Те могат да се видят и на третия месец, през останалите месеци на проекта ние може да ги поддържаме дотолкова, доколкото да търсим устойчивост на постигнатото. Може да търсим резултат, който на края на годината до такава степен е задействал механизма, заложен в пректа, че тази дейност започва да се самофинансира и самоиздържа. Това, което търсим в местните проекти, е разширяване на дейността в посока към засилване гражданските функции на читалищата, както и създаване на такъв устойчив механизъм, който да поддържа тази дейност. От друга страна, стимулиране изграждането на ново отношение на самото читалище към този тип дейности, което да отвори тяхната инициатива към нови сфери. Ако постигнем тези неща, значи сме постигнали резултата, който сме търсили.
Любен Русков: По какви критерии бяха подбирани читалищата и на какви принципи се основаваше изборът на първите - чрез най-добрите проекти, като типични представители на областта или като награда за минали или днешни заслуги?
Емилия Лисичкова: Когато читалищата бяха поканени да кандидатстват, те всички приготвиха проекти - от 22 читалища получихме 40 проекта. На практика процесът на селекция беше комплексен. Три основни критерия бяха водещи при оценката на всеки един от проектите. Първият критерий беше проектът да отговаря на целите на Програмата за развитие, на целите на проекта и на обществените потребности. Вторият съществен критерий беше оценка на качеството на самото проектно предложение - доколко то предлага нещо интересно, ново, което си струва да бъде подкрепено. Третият основен критерий беше капацитетът на читалището да реализира това, с което кандидатства. Търсехме реалистичност на кандидатстващите предложения. Имаше блестящо подготвени проекти, за реализирането на които е нужно мобилизирането на страшно много ресурси, с които очевидно читалището не разполага. Втората група критерии, които имаха известна тежест при оценката на проектните предложения, беше доколко в проектите са привлечени местни партньори; доколко зададената в проекта идея предполага устойчивост, тоест, когато спре финансирането, да има изграден механизъм, който да я поддържа във времето. Разбира се, един от важните критерии, е реалистичността на бюджета, с който се кандидатства. Всички проекти минаха през такива преценки, оценявахме ги от страна на UNDP и от страна на министерството, накрая се събрахме, обсъдихме и подбрахме първите, които в най-голяма степен задоволяват зададените критерии.
Любен Русков: В какво конкретно се изразява взаимодействието ви с Министерството на културата при реализирането на целия проект?
Емилия Лисичкова: Министерството на културата и ПРООН са партньори при реализацията на този проект. До момента проектът среща разбирането и одобрението от страна на министерството по отношение на реализираното досега, на стратегията, на начина, по който се извършва самият проект и на перспективите му. Министерството в лицето на отдела за читалища и библиотеки участва на всички етапи от развитието на проекта по един или друг начин: с тяхното експертно мнение, практическо участие, оценка на проектите, в посещенията на място, в разговорите.
Любен Русков: Не са ли много скромни читалищата - вие им казахте, че могат да получат до 20 хиляди долара, те обаче поискаха 4 - 5 хиляди?
Емилия Лисичкова: Е, имаше и по 20 хиляди.
Любен Русков: Но повечето от тях се свиха, може би разбраха, че ако поискат по-малко пари, имат по-голям шанс да влязат в първата листа.
Емилия Лисичкова: Да, някои от тях се презастраховаха, но мисля, че действително сумите, с които са кандидатствали, са мислени и са доста реалистични по отношение на това, което са си поставили като цели и като дейности, включени в тях. Има, разбира се, читалища, които са писали 20 хиляди под чертата. Но действително повечето съвсем реалистично са си направили разчетите на дейностите. Може да се каже, че има и скромни читалища. Моето мнение е, че читалищата по принцип са скромни.
Любен Русков: Не знам дали това все още е добродетел?
Емилия Лисичкова: Една от целите на проекта е да се създадат такива дейности, които да носят на читалищата допълнителни приходи и в някаква степен да не зависят от външно финансиране. Ние ще ги стимулираме в тази насока.
Любен Русков: След първите 7 одобрени проекта, каква е съдбата на останалите кандидати?
Емилия Лисичкова: Втората група финансирани читалища започва изпълнение на проектите си. През май стартираха проектите в Ново село (Видинско) и в Елин Пелин. Вече се реализират проектите в Гоце Делчев и Момчилград.