Варненско лято

Борис Блох се "вписа" отново в музикалния ни живот след участията си на "Софийски музикални седмици" и "Варненско лято" с два концерта и майсторски курс на "Варненско лято" и с участие в концерт, посветен на Емил Чакъров в Бургас. По-дългият му престой във Варна - град, който, впрочем, според него е идеален за фестивали - донесе най-голяма полза на близо 60-те кандидати за активни участници в клавирната академия (брой рекорден според статистиките). А и двата концерта с негово участие събраха на фестивала най-много публика и най-много овации. Стилът му, променил се през годините, резонира на завоеванията му от последните три десетилетия: 70-те години бележат края на обучението му в Московската консерватория при Дмитрий Башкиров, идват и победите му на конкурса "Бузони" в Италия, (където получава голямата награда), на конкурса "Рубинщайн" в Израел (сребърен медал). През 90-те години се заема с блестяща концертна и звукозаписна дейност - особено като изпълнител на Лист, удостоен с Гран при за диск с музика от Лист; а през 90-те години се осъществява една негова стара детска страст към театъра - началото е "Орлеанската дева" на Чайковски в Одеската опера, дирижира спектакли из Европа. А неосъществената си творческа мечта оставя за XXI век - мечтата за собствен музикален театър.
Във Варна Блох направи това, което обича - свири любимите си композитори - Бетховен, Лист, Шуберт, Шопен, Шостакович, на бис - Чайковски и Рахманинов. Той постепенно успя да спечели публиката си. Точността във всичките й проявления - от звука до стила, е първото впечатление за него. Тя е преди всичко въпрос на обучение, на възпитание, според Блох. Привърженик е на тънкия интелект и изискания артистизъм, близък на Микеланджели и Хоровиц. Според Блох перфектният апарат е абсолютно задължителен, но гоненето на спортни резултати естествено не е по вкуса му, точността - особено ритмическата и структурната - е качество, което веднага се забелязва, едновременно с това цени и риска; елегантността е важна, но не е самоцел; естествено държи на функционалното диференциране на фактурата, но я води към хармоничен, компактен образ; детайлът и крупният щрих, дългата линия са еднакво значителни; блестящ е в намирането на характеристики, но своеволието и анархията в мисъл и структура са му чужди; композиторският текст за него е едно море от аналогии - назад в историята и напред във времето като характер, звук, съдържание, както е и основна база за творчество и въображение. Показва много точно на практика стиловите наслоявания в творчеството. Блох е повече сериозен, делови, строг, отговорен в собственото си музициране и преподаването, отколкото демонстративно артистичен или пресилено емоционален. В свиренето си опростява и съподчинява, обобщава и стилизира, елиминира онова, което като филизи може да отклони мисълта или да пресече "живеенето" в осмисления предварително стил. Всичко това за съжаление е само видимата страна на музиканта Блох; това е доловеното, усетеното за краткото време на творческо общуване. Ясен, недвусмислен, подреден в музиката си, Блох се възприема именно такъв, какъвто изглежда на снимката в албума - като силует и светлосенки, устремен, уверен и вглъбен.
Бетховеновият концертът от 13 юли както от гледна точка на слушателски интерес, така и като изпълнителско ниво, имаше ефекта на галаспектакъл. Тежестта на заключителен концерт, на фестивален финал се падна именно на него. Замислен е бил с участието на Радиосимфоничния оркестър и диригента Милен Начев като концерт с популярна програма - и действително в него Петата симфония и Тройният концерт на Бетховен попаднаха в целта, особено като се има предвид, че колкото популярна, толкова и сложна за изпълнение - оркестрово и солистично - е тази музика.
Концертът за пиано, цигулка, виолончело и симфоничен оркестър на Бетховен звучи за първи път в този състав: Борис Блох - Минчо Минчев - Роберт Коен. Иначе всеки един от изпълнителите го е свирил и/или реализирал на запис в друго творческо партньорство. Така че съществува и база за сравнение. Когато контактът на публиката е с изпълнители, които тя харесва - а Коен и Блох вече се показаха на майсторските курсове, тогава дори само тяхното присъствие на сцената е достатъчно мотивиращо. "Маниерът" на правене на този концерт напомня джаз-срещите, на които големите могат да се съберат и само защото са големи, могат да направят музика, в която да се "споразумеят" или да се провокират взаимно, да покажат реактивност или импровизаторско майсторство и пр.
Този концерт въпреки очевидните различия между солистите осъществи много добър контакт - по-близък беше той между Минчев и Коен, отколкото между всеки един от тях с Блох. Блох стоеше строго, вътрешно диференцирано, сдържано и едновременно освободено по дух, докато интерпретацията на Минчев и Коен носеше в по-голяма степен романтическа предизвестеност. Те гледаха повече от посоката на полонеза във финала напред, докато Блох предпочиташе позицията на "Ероика", "Аврора", "Апасионата", т. е. към героичния Бетховенов патос, без да губи също и посоката към Шопен.
При концерт като този на тримата солисти и радиооркестъра новото удоволстиве е от завладяващата провокация да сравниш, да помислиш, да разгадаеш, да откриеш идеите, индивидуалните подбуди, близкото и далечното от стила, предложените нови посоки и може би така да определиш собствения избор...
Борис Блох дори в началото на клавирния курс каза, че Варна е идеалният фестивален град. Вероятно е бил прав, ако в този момент това беше град в идеалната фестивална държава. Роза Файн, която водеше тази година майсторските курсове по цигулка, ученичка на Давид Ойстрах, се изказа в същия дух, но с претенциите за по-висок градус на фестивалната програма. Роберт Коен, провел и майсторски курсове по виолончело с присъщия маниер да не се пресилват нещата, а може би и с разбиране, не засегна тази тема.

Милена Божикова