Цар Калоян - многоликата опера

"Когато "Цар Калоян" беше поставена в София, имаше много голям успех сред публиката. След девет представления обаче по нареждане на Двореца генерал Йовов се разпореди тя да бъде снета от репертоара на Софийската опера. Съображенията бяха, че уронвала престижа на трона." Това твърдеше Панчо Владигеров в едно вестникарско интервю от шейсетте години. Но ето че дойде време единствената му опера да се играе на площада пред двореца...
Никоя друга българска опера не е имала тъй пъстра и богата биография. А за своя автор тя е най-свидното и най-изстраданото му творение... Годината е 1934. Най-младият, едва 35-годишен професор в Музикалната академия Панчо Владигеров има зад гърба си вече 29 големи опуса, сред които рапсодията "Вардар", Българска сюита и първите български образци от жанровете на цигулковата соната, клавирното трио и инструменталния концерт. Сега го е обхванала амбицията да създаде и първата модерна и грандиозна българска историческа опера "с патриотично звучене и национален дух, която музикално да бъде от широк световен интерес и значение", както той сам заявява. Приятелят му Николай Лилиев с великолепния си стих е превърнал в оперно либрето театралната пиеса на Фани Попова-Мутафова "Балдуиновата кула" и го е озаглавил "Цар Калоян". Над него той работи с настървение (и вдъхновение!) всеки божи ден, до късна доба, няколко пъти припада от умора, но за 8 месеца музиката е съчинена. Още толкова месеци я оркестрира. Одобряват я от Софийската опера, но искат от него да представи целия нотен материал - партитура, клавири, щимове за всички солисти, хористи и оркестранти, над 2000 страници. Беден е, живее под наем, не може да си позволи да плаща на копист, това ще глътне скромната му професорска заплата за няколко месеца. И засяда отново над бюрото си, за да свърши сам тази черна трудоемка работа. Навикнал е.
На 20 април 1937 г. излиза премиерата. Постановчик е Хитьо Попов, диригент - младият Асен Найденов, художници - Иван Пенков и Александър Миленков, в главните роли пеят първите гласове на трупата Цветана Табакова (Царица Мария), Събчо Събев (Цар Калоян), Петър Райчев (латинският император Балдуин). Новата българска опера е забележително културно събитие. За нея се публикуват над 15 (!) рецензии от музиколози, композитори и критици, спори се за либретото, драматургията, постановката и изпълнението, но всички са единодушни за високите качества на музиката и за това, че "Цар Калоян" открива нов етап в нашето оперно творчество.
На следната година "Цар Калоян" не фигурира вече в репертоара, но надеждите на Владигеров за "световен интерес" се сбъдват и тя става първата българска опера, представена в чужбина. На 30 януари 1937 г. тя се появява на сцената на Словашкия народен театър в Братислава (осъществил преди това и европейската премиера на операта на младия Шостакович "Леди Макбет от Мценска околия"). Премиерният спектакъл се предава по няколко чехословашки радиостанции, а първото действие се излъчва директно за САЩ от NBC, националната радиоразпръсквателна компания. (Още от 1927 г. Владигерови творби са звучали в Новия свят.) Многобройни са отзивите в чехословашката, унгарската и австрийската преса, а в. "Ню Йорк Таймс" помества каблограма и след това обширен репортаж. Авторът му Хербърт Прайзър между другото пише: "В музикално отношение произведението, без да достига някаква извънредна оригиналност, е поне пет пъти по-хубаво от някои новости, които слушах във Виенската опера през последните години." В Братислава Владигеровата опера има 18 представления. Същата година е поставена и изиграна 15 пъти и в операта в Любляна.
Когато идеологията и политиката се намесват в сюжетната текстова музика, винаги тя е пострадавшата. Монархията не одобрявала "Цар Калоян", не ще я одобри и народната република. В началото на 60-те години след дълги митарства Владигеров успява да издейства поставянето й. Но с променено либрето, за да се "изправят" историческите недостоверности (сякаш това е научен труд, а не опера!) и "неправилното" възхваляване на врага Балдуин. И започват едни цензорски перипетии, в резултат на които през 1962 г. Русенската народна опера поставя "Цар Калоян" в своя "авторизирана преработка". Музиката все пак не пипат, но върху нея наслагват две нови действащи лица (герой и предателка-придворна) и изцяло нов текст (Иван Генов "поправя" Николай Лилиев) на големия заключителен хор с гениална музика. Играе се три сезона, издържа над 25 представления с много голям успех, особено при "колективните посещения". Русенската авторизирана преработка е записана в Радио София, излъчвана е многократно, бива издадена и в клавирно извлечение с български и немски текст.
Четири десетилетия след създаването й, "Цар Калоян" добива още едно ново лице. Оформя го режисьорът Михаил Хаджимишев, познаващ операта още от 1936 г. с постановката си в Софийската опера, която се играе четири сезона и издържа 19 представления, всичките дирижирани от Александър Владигеров. Пет от тях са изнесени в чужбина при гастролите на операта в Прага, Бърно и Братислава (!), след това две в Москва през 1978 г. Хаджимишевата редакция, която бива записана на грамофонна плоча и също издадена в клавир, става модел за следващите две постановки. През 1975-1976 я играе Старозагорската народна опера (12 представления), която я представя и при гостуването си в Лодз. Седмата по ред постановка е на Варненската народна опера. На премиерата на 22 юли 1978 г. Владигеров, усмихнат и радостен, приема овациите на публиката. За последен път. Защото на 8 септември той ще премине във вечността.
Девет години след смъртта му "Цар Калоян" отново ще оживее със съвършено друго лице в 6 представления пред 15 000 души през август 1987 на мястото, където се развива действието й - на хълма Царевец във Велико Търново, с гигантската пленерна продукция на Пламен Карталов. Оповестена бе като "Калоян" - скудоумни политначалници бяха махнали от заглавието й думата "цар"! Нов облик добива Владигеровата безсмъртна творба и в сегашната й площадна суперпостановка на Маестро Карталов пред двореца.
"Цар Калоян" и един анекдотичен вариант. Красимир Кюркчийски навремето като студент на Владигеров, го помолил да му разкаже съдържанието на операта си. "То е много дълго и оплетено - рекъл учителят му, - но аз ще ти го кажа съвсем накратко: Балдуин задявал жената на Калояна и той го хвърля от кулата." "От коя кула" - пита Кюркчийски и получава отговор: "От Балдуиновата в Търново, бе, не я ли знаеш?"

Евгени Павлов