Свободата -
на върха на пистолета

Споровете около това, да се присъжда, или не, наказателна отговорност на журналистите за клевета, едва ли ще засегнат по особен начин националната телевизия. С някои малки изключения, няма подобни предавания, които да заплашват с неудобни твърдения високопоставените лица - а тъкмо те обичат да се занимават с такива съдебни процеси. По този начин БНТ, общо взето, пак се е снишила, за да премине бурята, която впрочем у нас винаги е била в надвиснало състояние и при нужда здраво е кършила клони върху главите на бедните драскащи и мълвящи "свободното слово". Въпросът обаче е важен и всеки, който се занимава с разпространяване на мнения (а в тях няма крайна истинност и следователно всяко мнение би могло да бъде сведено до клевета), трябва да се бори за кастрация на заплашителните членове от НК. Едва ли по БНТ ще разпалят широка дискусия по тази тема, още повече, че радетелите за ограничаване свободата на словото, пък и на другите свободи, в България не са никак малко. Всъщност господстващите у нас социални и психологически нагласи могат да се видят болезнено ясно дори в такова невинно на пръв поглед предаване, каквото е "Най-доброто от по-по-най", излъчвано от телевизия "7 дни". В него бъдещи свободни граждани пеят песнички или рецитират стихчета, което иначе е мило. Мило е, когато дете реди дори песничката за онова "ферари в цвят червен". После малките палавници отговарят на въпроса какви биха желали да станат, когато пораснат. Едни искат да бъдат футболисти: някои като Стоичков, други - "не като него", трети мечтаят за попрището на шоумена. Никой вече няма намерение да се стреми към благородните професии на пожарникаря или медицинската сестра. Всъщност и този тип предавания е заимстван от разни чужди образци, но обичайният им добродушен еснафски привкус у нас най-често се изостря в определена агресия. Така например едно дете искаше да стане полицай, "за да убива"; вероятно защото полицаят има право понякога да убива и безнаказано. Водещият някак го убеди, че ще трябва все пак да стреля само по "лошите хора" и дори набързо изиграха скеча пред камерата. Когато обаче усмихнатият батко/чичко си накланяше главата под симпатичното детско показалче, правещо пум-пум, той не подозираше колко близо всъщност стои до истината. Утре бившото дете, отраснало с мечтата за свобода, намираща се на върха на пистолета и станало вече служител на някоя държавно-правово-силова структура, спокойно ще може да го застреля в някакъв смисъл, защото журналистите се числят тъкмо към "лошите хора". Това очевидно е така, защото нямаше дете, което иска да стане журналист или изобщо писател, да се занимава с разпространяване на мнения и информация.

Ромео Попилиев