Фантастика
в реалността

Преди един век членовете на Виенския Сецесион, начело с Густав Климт, откриват Втората си изложба в новопостроената сграда. Този "храм на изкуството" скандализира съвременниците с изчистеното кубично пространство на интериора, а от гледна точка на музейната архитектура е истинска революция. И не само това. Оказва се, че асоциацията на художниците е гледала много напред в бъдещето, завещавайки идеята в нейните зали да се показват само изложби на съвременно изкуство. Този принцип се спазва и до ден днешен, а лозунгът на Херман Бар "Ние нямаме традиция!" продължава да изразява желанието на ръководството на Виенския Сецесион да представя съвършено ново изкуство по нов начин. Това е извоювано право и като че ли нищо не може да учуди иначе доста консервативната австрийска общественост. Резултат на тази дългогодишна политика е смело боядисаната в яркочервено сграда на швейцарския художник Маркус Гайгер и наречена "Сецесион 1998". Достойно отбелязване на достойна годишнина.

Семинарът "Съвременното изкуство в международния контекст на музеите и изложбите" се организира от Института по културология - Виена, и с финансовата помощ на Културконтакт. 20 участници от бившите социалистически страни не само слушат лекции, но и разиграват грандиозна симулация - организиране на международна изложба в Дома на художниците във Виена. Знанията и тренировъчните умения, които се придобиват, са много интересни и полезни. Тук си позволявам да споделя някои впечатления и откъси от лекции, които звучат фантастично, но нямат нищо общо със симулацията.
В центъра на Виена на "Музейния площад" в процес на осъществяване е сериозен проект. Строи се не просто сграда, а цял нов квартал, носещ същото име - "Музеен квартал". През 2001 г. ще бъдат отворени вратите на Музея за съвременно изкуство, Архитектурния център (http://azw.t0.or.at), Детския музей "ZOOM" (http://www.t0.or.at/-viezoom), Института за нови културни технологии (http://www.t0.or.at), Изложбената зала (http://KUNSTHALLEwien.t0.or.at), Института по култура, офиса на австрийската секция на Международната асоциация на критиците, архива "Basis Wien", публичното място за срещи и дискусии "Depot", театри, концертни зали, ресторанти, кафенета и др. Всъщност някои от тях вече функционират, временно настанени в пригодени стари сгради и още преди да е открит в завършения си вид, Музейният квартал се е превърнал в една от забележителностите на австрийската столица. Когато се е създавал архитектурният проект, едно от най-интересните му постижения било, че в редица от плътно прилепени сгради, отделящи като стена два градски района, е направен вход, който практически и символично обединява жителите на Виена със съвременното изкуство. Самият павилионен принцип на решаване на пространството също се опитва да противопостави на хладната кубична музейна среда едно ново, наподобяващо естествените градски функции пространство. Този проект е интересен не само със своята уникалност, но и защото олицетворява, от една страна, отношението на държавата към културата изобщо (австрийското изкуство е изцяло зависимо от държавата; делът на частните спонсори е около 3-5%), а от друга - стремежът да се търсят верните пътища към публиката. Този процес се разбира не само като образоване на зрителя, но и като истинска комуникация с него. Всъщност движението за отваряне на музеите и предлагане на "диалогови пространства" датира от 70-те години. Сега все повече си прокарва път идеята за музея или галерията като място, където ще се осъществи реабилитацията на диалога (така както това е ставало в църквите или пред уличните театрални спектакли). Тази донякъде еретична мисъл владее не само умовете, но и се материализира в конкретни проекти.
Анке Багма от Центъра за съвременно изкуство Вит де Вит в Ротердам, създаден 1990, разказва за опитите на нейната институция в тази посока. По принцип в Холандия няма благоприятна почва за каквито и да е дебати заради толерантния характер на населението (проблем въобще на развитото демократично общество). Затова, когато се търси провокация на диалог, обикновено се внася някакъв американски модел. Ръководството на Вит де Вит кани американката Рита Макбрайд, мотивирана да развива подобни центрове, да създаде свой проект. Тя преобразува пространството със специални леки дървени конструкции и го превръща в своеобразна арена - нетрадиционно място за лекции и дебати. Независимо от твърде авангардния характер на решението публиката отново е противопоставена на сцената, т. е. отново има участници и зрители и желаното "разтваряне" не се получава. Днес Анке Багма работи по друг проект, основан преди 4 години в Барселона под името "Градът и хората" и стремящ се да създаде по-адекватен модел на мислещото общество. Продължението на проекта в Ротердам се нарича "Връзки и диалог" и акцентът е поставен върху града като място за контакт между хората, като място за срещи с нови хора, които неизбежно разширяват познанията. Анке Багма, която отговаря за теоретичната програма на центъра, т. е. за връзката между изкуство и теория, предлага да се създаде "пространство за мислене". 30 души - театрали, художници, куратори, журналисти, публицисти, социолози, икономисти и др., са поканени да разговарят, да обменят мисли, идеи и информация и ако е възможно, да пренасят диалога в практиката. Интерес за изследователя представлява позицията на всеки през призмата на взаимоотношенията. Багма смята, че на този етап е достатъчно да привлича хората да общуват по такъв начин, без задължението да създават продукт (вероятно дискусиите ще се пренесат в Интернет, а също така ще бъде създаден и уеб сайт). Според нея сега в Холандия времето е подходящо за такъв род експерименти, защото дори и университетите реорганизират своите програми с цел да ги направят по-отворени, интердисциплинарни. Любопитно е също така, че тази програма се възприема и като част от опитите за противопоставяне срещу постепенната институционализация на Вит де Вит, срещу "езика Вит де Вит", макар и да става дума за съвсем млада институция.
Коренно различна е позицията на Волфганг Зингъл, федерален куратор на Австрия. Няколко думи за тази уникална длъжност. Програмата е създадена преди 7 години от Министерството на културата, за да прокарва специфични идеи в областта на изкуството. На всеки две години се избират по двама федерални куратори (мъж и жена), които разполагат със суми от по 60 милиона австрийски шилинга (около пет милиона долара). Резултат от тази дейност е т. нар. Депо, създадено през 1994, за да попълва празнините в тези зони в съвременното изкуство, където усилията на художници и теоретици надхвърлят познатите граници и ясното разграничение между техните роли изчезва. Целта му на съществуване напомня доста това, което вълнува и холандските критици - за обмен на мнения, идеи и информация. Неслучайно една от основните дейности е т. нар. програма "Информация", която осъществява разговори между художници и теоретици за дискурсивно разглеждане на културните процеси. Проблемът за липсата на интерес у публиката към съвременното изкуство е основата, върху която е изградена концепцията на другия федерален куратор за периода 1997-1999 Люба Редекер. Нейно дело е изграждането на "Бейзис Виена - изкуство, информация и архив". Това модерно място, в което събраната информация е лесно достъпна за всеки, се опитва да наподоби художническо ателие. Според проучванията 55% от публиката намират за най-интересни и стимулиращи за разбиране на изкуството контактите със самите художници. Люба Редекер се стреми да създаде подобна обстановка, в която контактите да се извършват естествено и непринудено (тя подкрепя идеята си с примера за австрийския художник Инго Нусбаумер, който от 4 години отваря ателието си за лекции и срещи и събира много слушатели, привлечени от неповторимата атмосфера на ателието).
Другият федерален куратор Волфганг Зингъл изгражда своята стратегия върху идеята, че художникът трябва да даде нещо на обществото. Според него ролята на твореца в съвременното общество е да обърне внимание върху някакъв проблем, да го формулира и да предложи решение. Нещо като идеята на Бойс, че всеки човек е художник, но разбирана като участие в обществените процеси, а не като масово рисуване в почивните дни. Така например Зингъл организира "болница на колела" в един автобус, който пътува из цяла Австрия и предлага безплатна медицинска помощ на бездомните. Други проекти са свързани с проблемите на наркоманите, проститутките и изолираността на възрастните хора. Според Зингъл това също е артистичен проект, след като е обявен за такъв. Така както реди мейда е изкуство, защото е дефиниран като такова, то тогава изкуство е всичко, което се подкрепя от артистичното общество. Той сравнява своите проекти с "Република на бежанците", създадена от Инго Гюнтер в Интернет - място, където всеки потенциален бежанец може да се представи и да получи практични съвети. За Зингъл обаче подобно "пращане на сигнали" вече не е достатъчно. Светът е претрупан със символи, време е нещо да се прави. Затова и той използва офиса на Депото като място, където всеки гражданин може да дойде и да сподели тревогите си по един или друг социален проблем. Депото също така притежава отворена за всички библиотека, абонирано е за 40 списания за съвременно изкуство, издава бюлетин с кратка информация за новополучените книги, има видеотека, документираща организираните в залите му събития, предлага достъп до Интернет, а в кафенето се провеждат обсъждания на книги и изложби. Повече информация може да се получи на http://www.t0.or.at/-depot.
Проблемът за увеличаващата се дистанция между изкуство и публика вълнува и Павел Лиска, директор на Къщата за изкуствата в Бърно, Чехия. Особено драматичен е този проблем в Източна Европа, където въобще липсва широка публика, а единствено елитарни кръгове се интересуват от изкуство. Според него най-важната задача на нашето време е да се намери пътят на изкуството така, както на fast food - чрез телевизия, Интернет, радио, кино. Самите изложбени ситуации трябва да създават условия за контакти. Само така те ще могат да отговорят на изискванията на бъдещето, което безспорно принадлежи на мултиикономиките, мултимедиите и мултикултурите.

Мария Василева