Редакторът като читател

За мен тази книга* е изненада. Поех "работните" страници, все още необлечени в луксозното си печатно тяло, със страхопочитание: митът Борис Христов ме е съпровождал от детинство. Още след първото прочитане образът доби реални очертания. От което митичната фигура се възвиси с още по-голяма мощ. Събрани, прецизно подредени и суховато регистрирани, фактите на животоописанието са стъписващи. Не само защото авторите са работили с преклонение и това личи от вложения колосален труд. Но и защото са избрали най-убедителния начин методично да подредят огромния по количество материал - така че стореното да бъде релефно очертано, без емоционални романтични подправки. А самите пишещи са си отредили ролята на почтени летописци, смирено застанали в подножието на един величествен музикант.
В началото, признавам, тази позиция ми се стори и леко отегчителна - някаква старомодност лъхаше от избрания подход, без динамиката на неочаквани съвременни ракурси и паралели. В процеса на четенето разбрах, че тъкмо тази достолепна сдържаност е най-подходящата, след като става дума за Борис Христов. Всяка претенция за оригиналност би изглеждала нелепа на фона на постиженията и реалностите, съпровождали една изключителна световна кариера и сами по себе си достатъчно силни и красноречиви. Високият професионализъм на Карло Курами и Маурицио Модуньо проличават там, където трябва - в страниците, отредени за анализ на всяка от ролите, за които са имали някакви данни или звукови регистрации. Едва в тях излизат на преден план и познанията, и опитът им на специалисти. Очевидно съвсем неслучайно самият певец им се е доверил. Както винаги е знаел какво прави, с цялата си удивителна прозорливост и целенасоченост, нетърпяща компромиси и половинчатост.
Нищо ново няма в констатацията, която се налага след изчитането на тази книга: че за да стигне до върховете, един творец трябва да притежава не толкова и само талант, а и да бъде личност, в която сложно се преплитат множество качества. И да има характер. А него Борис Христов безсъмнено е изковавал с невероятно упорство. Той му е давал сили да поема и преодолява най-неочаквани и разнородни задачи, както и да изгражда с решителен замах взаимоотношенията си с партньори, диригенти, режисьори.
Фактите, които като музикант ме изумиха: 60 партии в оперни спектакли. Никой у нас не е предполагал, че е работил в толкова широки граници. Например Вагнеровите герои, които е изпял, или участието в опера на Хиндемит, в кантатно-ораториални изпълнения (като Матеус пасион на Бах, да речем), в опери от Хендел и Росини, не сме знаели, че спектърът му от руски роли е толкова голям. Нито това, че е имал сърдечни контакти с Бритън. И че с такова доверие е допуснал до себе си все още млади тогава диригенти като Конлън или Шайи.
Пъстрият светски поток също присъства в книгата. Има ги загатнати и скандалните ситуации, които навремето вестниците по света със сладост раздухваха, има ги споменати и сложните взаимоотношения с Калас, с някои режисьори, гостуването в Москва, срещата с английската кралица... Има ги, разбира се, и срамните пречки в "общуването" му с родината. Но всичко е изчистено от жълтата окраска, поднесено е с нужната дистанция, без пристрастни коментари. Просто факти в един достатъчно богат на срещи и случки творчески път.
И най-сетне - внушителната справочна част. 150 страници(!) Спектакли, концерти, записи: ден по ден, година след година, всичко, изброено до най-малките подробности, със съставите, залите. И пълна дискография. Великолепен материал за професионалистите. Всъщност това е и едно от достойнствата на книгата - насочеността й към любители и към музиканти. Безкрайно полезна за младите. Не само с няколкото безценни страници, изписани от самия Борис Христов като негово артистично кредо. А и с примера на творческия му подход, аналитичността, богатата култура.
Единици са артистите в света, за които са излизали подобни книги. Чудесно е, че първата страна, в която тя излиза след Италия, е все пак тъкмо родината на певеца. Като малка компенсация на безвъзвратно пропуснатото. Дано същото се случи и със записите на Борис Христов. Защото според една тъжна статистика, направена от фирмите-издатели, България и досега не присъства в списъка им на страните, в които тези записи се разпространяват...

Юлиана Алексиева

____________________
* Карло Курами и Маурицио Модуньо. Борис Христов. Превела Нели Раданова-Кушева. Редактор Юлиана Алексиева. Изд. Литературен форум. С. 1998