Надгробни камъни в Прага

Особената смесица от страхопочитание, вдъхновение и комерсиалност, с която чехите се отнасят към своите мътви, има дълбоки корени в националното съзнание. Писатели и хора на изкуството твърдят, да умреш в Чехия е сложно нещо. На мъртвите се оказва почит, но могат и да се превърнат и в не-хора (по думите на Джордж Оруел) - лица, които официално никога не са съществували, защото може би са направили нещо в противоречие с вкуса на управниците.
Всичко това може да се види в гробището на хълма Вишехрад над големия завой на река Вълтава. Карел Чапек, Бенджих Сметана и Антонин Дворжак са погребани тук. Гробът на Чапек представлява огромна книга с името му, гравирано върху разтворените й страници. Бюстът на Дворжак е сгушен под арка в стил арт нуво, а над арфата с позлатени струни, която е всъщност надгробният му камък, е надвисила плачеща върба. Сметана умира няколко години преди създаването на гробището, но въпреки това чехите решават да го почетат за шедьовъра му "Моята родина" и операта за кралицата на Либуше със сложно орнаментиран камък.
В средата на XIX век поети, писатели и композитори изоставят немския и започват да се гордеят със своя собствен славянски език. Тяхната организация, Сватобор, им изгражда така наречения Павилион на артистите във Вишехрад. Сега мястото се посещава както от туристи, така и от местни, и излъчва усещане, подобно на това на Пер Лашез в Париж - по-скоро музей, отколкото гробище.
Вишехрад е само едно от 920-те гробища в Прага, повечето от които, разбира се, са отдавна изоставени. Скулптури в човешки ръст украсяват гробовете на хора, за които никой вече не си спомня. Камък от розов мрамор представя някое си семейство Душек просто като "Приятели на Моцарт". Композиторът прекарал няколко седмици в техния дом, докато завършвал "Дон Джовани".
Най-голямата туристическа атракция в Прага е Старото еврейско гробище в Йозефов, централен квартал на града и преди войната едно от най-многолюдните еврейски средища в Европа. Обградени от високи стени, тук има хиляди надписани на иврит надгробни камъни, някои от които един връз друг по липса на място. Равинът от XVII век Льов, създател на Голем-а, е погребан тук и онези, които знаят кой е той и търсят да разберат по-добре неговото кабалистично учение, идват и поставят малки камъчета върху гроба му.
На другия край на града, във Винохради, е Новото еврейско гробище, което не е толкова популярно сред туристическите групи, но в известен смисъл е по-интересно от по-стария си събрат. Там са погребани 100 000 евреи и на практика е отворен учебник по история на изкуството. Най-известният гроб е на Франц Кафка и ентусиазираните писатели и поети, които пристигат в Прага от цял свят, остяват, според еврейския обичай, листчета със своите желания. Бъдещите гении се надяват един ден да бъдат преведени на толкова езици, колкото и самият Кафка.
Надписите на повечето от гробовете в Новото еврейско гробище са на немски или на идиш - двата езика, на които са говорили чешките евреи. По някои от надгробните камъни стоят имената на хора, които изобщо не са погребани тук. Указана е годината - 1943 или 1944 - и мястото на смъртта - Аушвиц или Терезиенщат (Терезин). Всичко това е написано на чешки - език, който загиналите в концентрационни лагери едва ли биха разбрали. Тези по-нови надписи са добавени малко след войната, по време, когато комунистическите власти изгонват от Чехословакия 3 милиона судетски германци - над 2 милиона от тях измират по пътя към Западна Германия. По това време, очевидно, немският не е бил особено популярен дори за мъртвите.
От другата страна на улицата срещу Новото еврейско гробище е Олшани - голямо католическо гробище и жив символ на толерантността, с която християни и евреи са живели един до друг в Прага между двете войни. Ян Палах, 21-годишният студент, който се самозапалва в протест срещу съветската окупация през 1968, има тук един незабележителен надгробен камък. Недалеч от Палах почиват онези, поради които той умира. Първият комунистически президент на Чехословакия Клемент Готвалд е лежал тук заедно с още 25 партийни функционери, в гроб, притежаван от държавата. След Кадифената революция комунистическата партия купува мястото и премества останките на Готвалд в един по-затънтен ъгъл на гробището.
Но както днешните чехи бързо разбират, пражките гробища са не само сухи листа, меланхолия и размисъл. На Старото еврейско гробище бе преместен входът - за да влезеш сега, трябва да платиш солидна сума в дойче марки. След като си покажеш билета, ти се разрешава да минеш по демаркирана пътека, охранявана от бодигардове. Машината за пари няма граници по щандовете за сувенири. Голем-ът на равина Льов е мотив за множество фланелки, а взиращият се в нищото Франц Кафка е изкопиран върху чаши за кафе.

Антони Георгиев

Препечатано от датския вестник "Kristeligt Dagblad".