Йълдъз Ибрахимова пее Гершуин и без специален повод. Но 100-годишнината на композитора естествено й предостави допълнителни възможности за цялостни тематични рецитали с негова музика, която тя винаги и с удоволствие интерпретира. След концерта й от най-популярни музикално-сценични хитове на Гершуин преди два месеца, когато публиката в препълнената зала 2 на НДК беше настроена да бисира импровизациите й до безкрай, на 11 юли тя отново пя Гершуин в Истанбул. А след това в най-големия и с невероятна акустика античен амфитеатър в Ефест Йълдъз представя своя концертна версия на операта "Порги и Бес". Съпроводът е на Ленинградската филхармония. Събитието е една от най-ярките изяви на тазгодишния Измирски музикален фестивал. И с основание. Не само заради световната класа на изпълнителите, но и заради уникалността на самото изпълнение. Подобен опит да се изпеят партиите на всички действащи лица от "Порги и Бес" (независимо от гласовата им характеристика!), при това - с джаз-импровизация върху оригиналната партитура на Гершуин, е наистина уникален. И като стил, и като интерпретаторска идея. Само за сравнение ще припомня, че в известния запис на операта от 1958 г. - с Ела Фицджералд и Луис Армстронг, джаз-звездите си поделят женските и мъжките партии и са облекчени от специално направената за случая оркестрация. Широтата на творческото въображение на Йълдъз Ибрахимова явно има свои балкански корени:
- Музиката на Гершуин беше за мен мост между класическото музикално образование и джаза, който избрах като професионална посока.
- Как поддържаш толкова различни вокални техники?
- Решаващо в творческата ми кариера - като първоначален много важен етап, беше, разбира се, обучението ми в класическо пеене (в музикалното училище и консерваторията). Това е основата, върху която сега правя каквото поискам. Но рамките, в които ме поставиха академичните навици, в определен момент ми станаха тесни и започнах съзнателно да ги руша. Джазът ми даде невероятната свобода на изпълнител...
- А смесването на различните стилове?
- И на различните видове музика и видове изкуства, колкото и парадоксално да звучи... Такива смесвания са много характерни за съвременната музика и аз също ги правя. Но при мен това са наслагвания в различни посоки: още докато несъзнателно съм заучавала от майка ми и баба ми стари и много красиви турски румелийски песни, които са били създадени под византийско влияние неколкостотин години назад в османско време. Класическото музикално образование ми даде нова насока. Моят характер, моето усещане за свобода и моят диапазон - в повече октави, отколкото е позволено на класическа певица, ме пренасочиха в джаза, дадоха ми възможност да бъда това, което съм сега. Започвам да пея "Кармен" като мецосопран, в прехода пианистът свири мотиви от "Болеро" на Равел, във втория куплет преминавам към шансон и накрая мога да завърша с латин - нещо като боса нова, например. И това се възприема от публиката спонтанно!
- Още ли държиш да те възприемат навсякъде само като Йълдъз и като никоя друга?
- Това ти го казваш...
- Убедена съм, че е така, защото от ученичка не обичаш да те сравняват с идолите.

Румяна Каракостова