Ерата на Водолея

"Ерата на Водолея" - име, прилягащо повече на херменевтично-утопичен трактат. В случая обаче назовава театрален фестивал, станал в Бургас през май с трупи само от славянски страни благодарение на фондация "Театър в куфар", Клуб "Отворено общество" - Бургас, домакинството на БДТ "Адриана Будевска" и с щедрата помощ на Центъра за изкуства "Сорос" - София.
"Ерата на Водолея" е замислен като тематично продължение на фестивала "Театър в куфар", което ще се "излъчва" в прескочените от "големия брат" години. Това предпоставя неговия характер - освен че залага на тъй наречените малки театрални форми, той е обърнат с лице към постановки, които обикновено сме свикнали да назоваваме авангардни, модернистични, алтернативни. Взор към един театър-провокация, не зрелище.
Първата провокация към публиката пристигна от Полша. Двамата братя Анджей и Миколай Грабовски представиха "Аудиенция II" и "Аудиенция V" - спектакли по текстове на Богуслав Щефер. В приличен за известния драматург стил сред лекцията за додекафоничната музика наблюдавахме и участвахме в организирането на един мъничък еснафски уют, надмогващ в крайна сметка "високото говорене" чрез грижата за бита. Зрителят, без да бъде питан, постоянно биваше включван в това "надмогване" - полските актьори агресивно, дори насилствено го юркаха към участие, за да не потъне в своята наблюдателска самодоволна отстраненост. Идентификация чрез принуда.
Руският театър "черноНЕБЕбяло" също заложи на инвазията към публиката, но не на словесно или физическо равнище, а на подсъзнателно. Спектакълът "Играчките на Бертран" представляваше колаж от провокативна игра на светлини и сенки, отсечени механични движения на тялото и подлудяващ звук, атакуващи залата с тотален непрекъснат залп. Нямаше отдих нито за секунда, зрителят беше подложен на перманентен натиск, оставящ го без дъх. Трупата сподели след представлението, че водещ принцип в нейната работа е формулираният от Антонен Арто "театър на жестокостта"; наистина, от постановката остава усещането за безнадеждност, безсмисленост, безжалостност на живота. Свяст за неговата безизходност.
Тъкмо тук може да се открои разликата между театралната чувственост на, разрешете ми това разделение, източните, западните и южните славяни. Руснаци и украинци настояваха, че надежда няма; поляците откриваха утеха в интелектуалното извисяване; българи, сърби и македонци провиждаха в буйството, карнавала, мистерията необходимото превъзмогващо противопоставяне.
Това "балканско" убеждение пролича особено в постановката на белградския театър "Торпедо" "Признай, че си убил жена си". Вземайки за основа история от жълтите хроники, сърбите я претвориха в най-различни жанрове - уестърн, опера, порнофилм, a la "Ню Йорк, Ню Йорк" или Филип Марлоу. Сред разграничаването на митове, масови представи, идеологически трафарети изпъкна посланието - може би ако преодолеем егоистичното си усещане, че нашата менталност е правилната менталност, ще успеем да преодолеем и бариерите, препречващи пътя към Другия. Комуникация чрез смирение.
Българите на фестивала: "Алиса точка Любовта" на Театъра за нови форми "Щрих", "Нестинари или Като не знаеш, защо питаш" на Театър "Карпея" и "Портрети" на ДКТ - Варна, показаха, че поне в славянския културен ареал нашият театър не само не изостава, но и върви напред. Странната, но убеждаваща неагресивност на "Щрих"; мистичната самозабравена разпаленост на "Карпея"; игривата, но тъжна абсурдност на варненци посочиха разноликите търсения на българските театрали, непримирени в постиженията си и с остър нюх за новото, интересното, оригиналното.
Не всичко, разбира се, беше "изрядно" в Бургас. На фестивал като на фестивал: имаше и откровено слаби постановки (в това отношение се отличиха украинците), неприятни пробиви в програмата, неразбории в организацията, но въпреки всичко купонът стана. Принос за това имаха всекидневните предиобедни събирания, на които всеки споделяше мнението си, изразяваше вижданията си, излагаше мотивите си. "Ерата на Водолея" се случи и може би това е най-важното. Усъвършенстванията и подобренията ще дойдат с времето. Защото фестивалът е твърдо решен да го бъде дълго.

Митко Новков