Иречек у Бай Ганя

Чешкият център отвори връти за българите след основно преустройство. В най-хубавия участък на улица "Раковски" една нетипична за София, некрещяща, елегантно сдържана нова фасада все пак не може да убегне на вниманието на изкушения в архитектурата. Първата реакция е усмивка на надеждата - значи все още има хора, които мислят и действат... нормално! Толкова невероятно стана да чуеш ей така, отнякъде: "Ахой, уважаеми господине, тук си добре дошъл (независимо дали имаш зелени пари)". За тебе ще се погрижат и ще те информират възможно най-делово, а дори изобщо да не си отвориш устата, пак има какво да видиш и да научиш, и то така, че час-два няма да ти стигнат. Фасадата казва (още преди вратите да се отворят автоматично) - тук си на гости на изключително достойни и любезни хора - точно като тебе - европейци... Фасадата не лъже - същото говори интериорът. Сградата притежава главното достойнство на архитектурата - да отговаря на своето предназначение и нещо отгоре. Именно на нещото е посветена тази бележка.
Вътре сградата е забележителна с високи тавани, добра ориентация, естествена светлина в изобилие, удобство, прост и прецизен детайл, стомана, мазилка, изкуствени материали - никакви луксове. Автор на архитектурно-строителната част е арх. Карел Моудри, човек сравнително млад по скалата на архитектите, изпълнител е чешката фирма АНТА. Автор на интериорите е арх. Ян Шестак - човек млад от всяка гледна точка. Материалите са чешки и изпълнението е чешко - тоест на тондовците*, на които като работник Хитър Петър не може да се хване на малкия пръст. А може би и като архитект. Когато става дума за интериор с характера на културен център (какъвто всъщност е и НДК), разликата между културата на Иречек и неговия знаменит гостенин е запазена в стогодишна перспектива. Премерена в края на ХХ век, дистанцията между двамата литературни герои е скъсена значително, на е все така очебийна. Тази разлика се корени преди всичко в една фундаментална чешка липса. Липсата на претенция да изглеждаш какъвто не си. Като гледа човек безупречната (въпреки голите нитове) фасада, не може да не му мине през ума, че тя има нещо общо с "Явите" 250 кубика и "Збройовките" калибър 22 - кристалните мечти на нашето соцюношество. Върховете на тогавашната техническа култура, достъпни за членовете на профсъюза. Еманацията на чешкия дизайн съдържа точно това, което ние пожелахме, но не можахме да постигнем - качеството на нация техническа. Това е валидно еднакво за мотоциклетите, пушките и архитектурата.
Ако моите студенти се интересуваха от архитектура, аз щях да ги заведа на място и да им покажа, че действително архитектурата е изкуство, което е в състояние да документира неща трудно уловими като национален характер, демократизъм, оптимизъм, достойнство, хуманизъм... Все неща, за които българинът е чувал, дори да не е чел Божена Немцова.** Архитектурата, наред с всичко останало, е изкуство на избора - изборът обяснява характера. Това, че пановете Моудри и Шестак са избрали тъкмо това пространство (а не по-екстравагантно), тази фасада (а не по-атрактивна), тези подове (а не по-луксозни), такива лампи (а не по-скъпи), отказвайки се напълно от "синтез", показва, че освен професионализъм те притежават голямо доверие в хората, за които работят, за които е предназначен центърът. Рядко се случва архитектът да сложи клиента си редом - не по-горе, но не и по-долу от това, което той лично намира добро за себе си. Българските клиенти рядко получават тази чест. Тази чест е част от хуманизма на архитекта (както точността била любезността на кралете).
Единствената скъпа вещ в чешкия център е асансьорът с двустранно отваряне. Той решава функционален проблем - връзката с жилищните и административните етажи, която трябва да бъде зависима/независима от помещенията за публика. Решението е - само една врата в повече - където трябва... Асансьорът специално и вероятно целият център е едва ли не първата сграда в София, отговаряща на европейските норми за инвалиди - професионалистите има какво да научат от нея. Г-жа Кръстева работи в центъра отдавна - отпреди преустройството. "Никога не съм предполагала, че тази сграда е толкова голяма" - казва тя. Дали си дава сметка, че това е един от най-щедрите комплименти за архитектурата, какъвто изобщо можете да чуете? Прозорците на г-жа Кръстева гледат в упор кошмарната фасада на съседната кооперация (както впрочем и прозорците на самия директор). Останалите канцеларии гледат към градинката на "Кристал" отвъд "Раковски". Щорите на директора стоят непрекъснато спуснати. "На мен ми харесва тук, защото е спокойно" - казва г-жа Кръстева. Каква е причината за такова небългарско поведение? Аз зная, че нейното изказване и тази архитектура са взаимно свързани. Дали центърът ще направи така, че да го проумеят повече хора?
Симпатизирам на чехите по наследство. Баща ми се изучил в Прага и Бърно. Заедно с наученото от професори - баухаузовци донесъл оттам естествената любов към страната на своята младост. Конфронтацията между наученото от "Иречека" и похватите на "Бай Ганя" на местна почва скъси живота на баща ми, но обясни покрай него на достатъчно много българи смисъла и значението на чешкия характер, пренесен в българските условия. Баща ми беше добър архитект и още по-добър човек, казано без притеснение. Освен на природата няма как да не бъда благодарен на чехите и словаците, които са повлияли на неговия характер в момент, когато на характера може да се влияе. В бащиния ми дом те бяха уважавани и обичани (с цялата дистанция, която човек с чувство за хумор съблюдава). Наистина - малко българи знаеха кои са Млинарж, Палах и Хавел, докато целият свят знаеше. Чешкото кино обаче в много отношения беше и наше - в старците, берящи хмел, ние видяхме от друг и по-верен ъгъл собствената си бригадирска младост. Заради киното и много други "дребни" неща за нас дружбата между народите не беше клише от плитка пропаганда, а нещо напълно естествено. Да поддържат това чувство живо е задачата на националните центрове по света (на българските центрове в чужбина в това число). Не само съдържанието, но и опаковката на посланието има значение. Националният характер е непреходно явление - много от чертите, присъщи на центъра в София, имаше Чешкият център в Хавана - строен от други архитекти преди много години. Архитектурата говори за съдържанието дори когато центърът е затворен, денем и нощем, дори на минувачите, които никога няма да влязат в него. Архитектурата е важна, в известен смисъл - по-важна от всичко друго. Аз бих бил щастлив, ако някой колега от майната си ми каже някой ден: "Българският център в моя град е автентично български и е прекрасен." Казвам го с чисто сърце за Чешкия център в София.

Павел Попов

___________________
* Тонда (от Антон) е нарицателно за чехче - все едно "Малкият Иванчо" от българските вицове.
** Писателката от XIX век Божена Немцова е фигура в европейската култура. Нейната книга "Бабичка" поставят редом с книгите на Ектор Мало и Де Амичис - заради техния демократичен хуманизъм.