Диалектите и правата на човека

С риск, но и с нарочен умисъл, че ще прозвучи като от "едно време", ще започна така: В Боровец Иван Костов направи откритието, че всички сме провинциалисти, упражняващи провинциалния си език. И думите му затежаха. Защото са самата истина. Докато мислехме за езика на медиите, езикът в медиите се промени безпрепятствено бързо.
Един от задължителните професионални критерии за радиожурналиста - да познава и използва книжовната българска реч - вече не важи. След срутването на държавния радиомонопол изчезна и това изискване. В ефира се наместиха жаргонни и диалектни произношения и словореди - вече не като екзотика, а като налагаща се езикова среда. (Може би този процес е съвсем логичен - езикът се развива и според някои чрез колоритните словоформи и произношения радиостанциите допринасят за неговото развитие...) Проблемът не може да се реши със закони и забрани, а единствено с разбирането за радиовлиянието. Начинът на говорене е част от това влияние и най-малкото не бива да бъде пренебрегван.
Свикнахме с неологизмите и чуждиците, със сигурност ще свикнем и с регионалните особености на всеки модератор. Възпирането на диалектните форми на прага на ефира днес се смята за нарушаване на човешките права, за изкуствена дискриминация. Аргументи, срещу които няма какво да се каже. Ако случайно някой се осмели да възнегодува - обвиняват го в локален шовинизъм и разговорът е приключен. Явно темата е прекалено чувствителна и трудно се пренася на теоретично ниво. А нещата са решени далеч преди нас. В Америка, Германия или Франция различните щати, провинции или региони трудно се разбират помежду си заради словесните особености, изграждащи език в езика. За да могат да общуват, те използват официалния език на държавата. В Германия трудно може да чуете местна телевизия или радио да говорят на специфичен диалект. Това важи и за частните електронни медии. Водещите са сякаш минали курсове за учители по немски - говорят хубав и ясен Hochdeutsch.
Наистина България е малка държава и диалектите не са толкова неразбираеми един за друг. Означава ли това, че няма нужда да обръщаме внимание на сблъскването им в ефира?! Или да ги събираме под общ знаменател с проблема за артикулацията. С извинение пред логопедите, говорните дефекти в радиото могат да бъдат дори чаровни (ако са не повече от пет-шест за един човек). С диалекта нещата стоят по друг начин. Когато носител на диалекта е кореспондент от страната, това може да бъде оправдано, донякъде... Но щом журналистът заговори от студиото така, както си говори вкъщи, ухото отказва да възприема. Не че не се разбира, но слушателят го казва по друг начин и иска да го чуе точно така. Иначе рушат идентичността и убеждението му, че знае езика си. Прилича на своеобразно нарушаване на човешките права. На слушателя.
Прощаваме всичко на частните радиостанции. Това, че са комерсиални, едва ли не ги извинява да приказват каквото искат и както могат. И туй ще ни се върне като бумеранг, само трябва малко време. Но когато в радиостожерът на нашата култура и образование, програма "Христо Ботев" на БНР се появяват гласове за филмитье, мъжетье и т.н. учудването нараства. И "Хоризонт" не изостава в модната тенденция. Последният радиобастион на езика е превзет. Само се чудя кой от диалектите ще направим норма на официалния език.

Вяра Ангелова