Агнешкото -
моята голяма любов

Разговор с Ути Бъчваров

Българската национална телевизия трябва да е голяма мъка за тези, които я правят. Двойно по-голяма мъка е обаче за тези, които я гледат. Един от малкото приятни мигове посред часовете, утрепани пред екрана, е появата на Ути, която до неотдавна навяваше единствено опасения, че всеки момент може да възникне застрахователно събитие. Това негово излъчване многократно е експлоатирано в киното и тв-рекламата.
Истинското име на Ути е Петър. Принадлежи към поколението, което в началото на деветдесетте години масово се изселваше от България. Не и Ути - тук, твърди той, се чувствал прекрасно. Завършил е театрознание по семейна традиция, но театралната критика не е любимото му занимание напоследък. По-голяма известност от рецензиите и външната прилика с мутрите му донася радиопредаването "И ловец съм, и рибар съм", което води вече пет години по радио "Христо Ботев". Толкова се е вживял в него, че наистина започнал да кръстосва ловните полета с пушка на рамо.
От миналия април Ути се появява пет пъти седмично на телевизионния екран и в продължение на десет минути демонстрира готварски умения. Благодарение на "Вкусно", непретенциозна външна продукция, в България вече едва ли има човек, който да не го познава. В това, разбира се, няма нищо странно, защото телевизията лесно и бързо произвежда звезди от всичко, което й попадне. Най-често абсолютно несъстоятелни.
Случаят с Ути е различен. Неговото нищо и никакво предаване за манджи превъзхожда по качество повечето публицистични, художествени, забавни и прочие амбициозни тв-предавания. Защото водещият, когото описваме, е абсолютно адекватен на задачите, които си е поставил. Той прави нещо, което може да прави. "Вкусно" е весело, шарено, лакомо, добре сглобено и кратко. Удоволствие е да се гледа.
От понеделник до петък хиляди изтерзани домакини, посветили най-хубавите часове от живота си на изхранването на своите фамилии, забравят колко печален е този факт щом го видят опоетизиран от Ути. Събрана в десет забавни минути, хамалогията започва да звучи оптимистично и артистично. Сигурно не една госпожа тайно се идентифицира с Ути. Разликата между тях двамата обаче е, че Ути има екип до себе си и многомилионна публика отсреща, а домакинята разполага единствено с вечно гладното си семейство. Ути в някакъв смисъл е непостижимото състояние на българската жена, в което тя не изгубва своята привлекателност докато се поти над печката, ами напротив - увеличава я.
Не знам дали тази идентификация не осуетява масовите сексуални копнежи, които се полагат на всяка екранна звезда. Може пък и да ги удвоява - неведоми са пътищата на либидото. "Вкусно" оказва и важен психотерапевтичен ефект върху пребиваващия в постоянна депресия българин. Водещият, с вид на гигантска печурка, е винаги в блестящо настроение. Той готви с "месенца", "сосчета", "доматинки", "мръвчици", "пиперец", "салатка", "лойчица" и "зелено фасулче". Обича продуктите, реже ги на акуратни "кубчета" и "шайбички", а после с нежност ги праща в "пъкъла" (разбирай печката). През цялото време не спира да приказва врели-некипели.
Откакто взе да излиза сред природата "Вкусно" поизгуби от своята перфектност, но затова пък приобщи към готвенето и природните стихии. Стъпил на Родопите, Ути бърка качамак върху жив огън и докато бърка, възхвалява прелестите на отечеството. Току-що роденият Гаргантюа трябва да е изглеждал именно по този начин. Както у Рабле, така и във "Вкусно" храненето представлява едно символично усвояване и поглъщане на света, победа на човека над природата.
Навремето "Каналето" пародира "Вкусно" с "Гнусно" и патосът беше, че демонстрирането на кулинарно изобилие е неморално по отношение на прегладнелия българин. По-адекватно би било това изобилие да се приема като художествена условност. Защото "Вкусно" е повече забавно, отколкото полезно предаване. Неговата разточителност е една всекидневна десетминутна символична победа над валутния борд. Без да се усъмнява в оцеляването, то се е съсредоточило върху удоволствието.

С. М.


- Вие ядете ли от собствените си манджи?
- Аз си ги ям винаги.
- Не се ли е случвало манджата да се получи гадна?
- Не, това е въпрос на усет. Аз не готвя неща, които принципно не стават, не лъжа зрителя. Аз готвя неща, които стават. Ето днес например готвих палачинки с миш-маш. Вкусна ли ви се вижда комбинацията? Въпросът е да се сетиш да ги навиеш и да ги запечеш с малко кашкавал.
- Като актьор всъщност не сте ли самодеец?
- Все пак образован, защото имам кинорежисура и театрознание зад гърба си. Но нямам никакви комплекси затова дали играя добре или лошо. Именно защото не съм професионален актьор. Между другото имам участия сигурно в 30 филма. Обикновено в ролята на отрицателен герой.
- Защото изглеждате така ли?
- Оказа се, че мога и да не изглеждам толкова страшен. Когато си сложа хубавата капа, веселата престилка и сменя тона и израза в очите, нещата стоят по друг начин. Става въпрос за желанието да смениш едното амплоа с другото. Аз съм много щастлив, че го направих. Така или иначе времето на нервните, късо подстригани момчета, които ходеха с беемвета, за наша най-голяма радост отмина. Дойде врмето на "Вкусно". Преди се смяташе, че щом си учил за нещо, и цял живот трябва да се занимаваш с него. А трябва да се занимаваш с това, което в момента ти е на душата и което ти самият искаш. Ако, живот и здраве, аз поискам да напиша някоя статия, мисля, че мога да я напиша. Обикновено критикът обича да има за какво да се хване, за да похвали или съсече някое представление. Аз лично с годините съм установил за себе си, че не си падам по импотентния интелектуален тетър.
- За "Сфумато" ли говорите?
- "Сфумато" е изключително импотентна формация. Цялата тази група там ме потриса с безплодието си, с липсата на виталност. Не търся конфронтация, просто това е моето честно мение на техен колега, да речем. Диаметралността на Младенова-Добчев е виталният театър. Според мен те унищожиха не един и двама актьори, които затънаха в голямата вода на уж недоизказаното, което трудно се декодира от един вече изключително динамичен зрител. Владо Пенев се съхрани, защото той може да играе и смешно. За разлика от другите, които изкарват някакви неродени гърчове от дълбокото си, неродено подсъзнание.
- И актьор, и театрален критик, и радиоводещ, и гастроном. Усъмнявате ли се дали не правите някои от тези неща дилетантски?
- Във "Вкусно" бягахме с колегите ми именно от това то да бъде хиперпрофесионално. Навремето се явяваха едни мъже с бели шапки, които мърмореха някакви ресторантски фантасмагории. Моят образ на екрана не е сътворен за един ден. Идеята е на моята майка, на мен и на продуцента Нико Тупарев. Започнахме в едни нелеки времена и най-голямото ми притеснение беше да не ме обвинят в издевателство върху гладния българин. Това е едно предаване за кулинарни идеи.
- Още колко време може да издържи то според вас?
- Не може да съществува вечно. Търсим различни модели. Например да излезем извън студиото. Аз съм толкова вътре в нещата, че не винаги гледам готовото предаване. Не крия, че между 250 предавания сигурно има и много добри, и много смешни, а има и регулярни, просто защото не може всички да са връх. Предаването с любимата манджа на Фидел Кастро например беше много смешно. Сценарият е предварително написан. Аз ги пиша тези неща, не е импровизация, както си мислят някои. Надявам се, че все пак като човек, заставащ и от другата страна, включително и на себе си (имам предвид критическото си образование), ще съумея да намеря достоен финал на нещата, докато са в пикова форма. Защото много е тъжно, когато видите някой състезател да слиза все по-надолу и надолу, вместо да спре още когато е спечелил.
- Вие не достигнахте ли вече върха?
- "Вкусно" е ежедневно присъствие. То няма за цел да бъде пиково като "Каналето" например, а да показва практическа кухня.
- Противоречите си, казахте преди малко, че е за кулинарни идеи..
- Да, но всеки път има практическа кухня и затова никой не може да ми каже копче, има от - до и ако човек иска да готви, просто сяда и готви. Гледайки "Вкусно", човек може да готви вкусно. "Вкусно" ми даде шанс да напиша една много хубава книга. От това, което е правено в България за кулинария смятам, че книгата е на доста високо ниво и като оформление, и най-важното като практическа стойност.
- Не искам да ви обидя, но предпочитам книгата на Раймонд Вагенщайн.
- В нея няма литература.
- Кое във вашата книга е литература?
- В моята книга има и истории, и рецепти. "Вкусно" е една реално сготвена книга. Деветдесет и девет процента от книгите са изключително слаби плагиатства.
- Не е ли прекалено да се говори за авторски права в областта на готварските рецепти?
- Изключвам книгата на Рони Вагенщайн, защото знам, че е голям кулинар. Но ширпотребата, която е на пазара в момента, според мен се пише от хора, които нямат представа от кулинария. Просто преписват от списания и други книги. Ориз и ябълки, ябълки и ориз - работата е в името, само и само да излизат нови заглавия, които всъщност са едни и същи рецепти.
- Усещате ли се звезда? Опишете го.
- Реално да. Катапултата, която е екранът на националната телевизия, трудно може да се сравни с нещо. Особено в тези години, когато българското кино не дава голяма възможност на млади лица да изгреят. Навремето киното беше тази магия, в която актьорите изгряват. Сега е телевизията. Когато започнаха хората да ме спират и да ми искат автографи, усетих, че нещо има разлика с предишния ми статут. Сега ми е трудно да ида спокойно и да хапна в някоя кръчма. Но човек винаги трябва да е с идеята, че нещата рано или късно ще приключат или няма да са все с тази интензивност. Всички сме свидетели на тотално неизвестни хора, които изведнъж литват нагоре, а след това се правят, че не познават никого, че са толкова велики, та едва ли могат да ходят по земята като простосмъртни. Смятам себе си за достатъчно интелигентен човек, за да не правя тези селски номера.
- Говорите любовно за храната в предаването си, все с умалителни...
- Българинът според мен е човек, който е изключителен трапезник. Американците са хора, които не разбират от храна. Веригите за бързо хранене изразяват тоталната безличност на тази нация. Аз съм антиамерикански настроен, честно да си призная. Не обичам ширпотребата от масово американско кино. това е изключително мерзко социално кино. Мога да го сравня само с най-показните филми на старото време, в които по един или друг начин се заклеймяваха хората, които не мислят съобразно наложените канони. Същото и в Америка. Ако се загледате, ще разберете, че това е една нация, която следва толкова банално опростена и назидателна политика, че филмите им стават смешни и нелепи. Гледайте "Денят на независимостта", човек може просто да го догнусее от фразите като лозунги, които летят от екрана. Толкова се елементаризира доброто и лошото, че просто може да те хване страх.
- Значи и вие като повечето българи вярвате, че сме по-интелигентни от американците.
- Да.
- Знаете ли какъв трябва да бъде следващият ви ход, за да запазите статута си на звезда? Пак същата медиа ли ще използвате?
- Да, зная, а медиата ще е друга. Човек трябва да е достатъчно добър шкипер на шхуната, която плава в открито море, за да може да сменя посоките и ветровете. Аз смених радикално присъствието си на екрана - от лошо момче, борец и мутра станах човек, който говори с любов за едно или за друго. Трябва да се търси. Освен това смятам, че мога да напиша още една-две книги.
- Борят ли се мутрата и готвачът у вас?
- Не. Аз не съм агресивен човек.
- А ловът?
- Той е друга проява на темперамент, няма нищо общо с агресивността.
- Кой момент е най-сладък - дебненето, убиването или сготвянето на дивеча?
- Вечерният анализ в клуба.
- Значи вие всъщност отстрелвате сюжети.
- Да. Както казваме в радиото, ние сме едни лафоловци. Ходил съм из почти цяла България с един магнетофон и съм записвал смешни рибарски и ловджийски истории. Имам над петстотин такива истории на ленти. Те ще станат част от книгата за риба и за дивеч, която подготвям в момента.
- Не ви ли е страх, че защитници на правата на животните ще ви направят мечка някоя вечер?
- Не, аз съм човек, който държи на мнението си и го устоява докрай. В ефира на нациналното радио напрмер нееднократно съм говорил по въпроса за бездомните кучета. Това е страхотна напаст. Кучетата не са благородни елени, за да бъдат оставени да се разхождат по улиците на София. Милозливостта е друго нещо. Аз например никога не стрелям по сърна.
- Защото е красива?
- Защото съм си казал, че по женска сърна никога няма да стрелям. За да се ходи на лов, не е достатъчно да имаш пушка и да пуцаш по всичко, което излезе от храстите. Аз станах ловец стравнително отскоро, преди три години.
- Когато говорите за "патешки бедра" в предаването си, какво точно си представяте, жена или патица?
- Необходимо е и чувство за хумор. Иначе нещата са много сухи.
- Ролята във "Вкусно" е най-голямата, която сте играли досега, нали?
- Да. Това е one man show. Но зад моите десет минути стоят много хора, които здраво работят.
- Да си известен е и добър бизнес нали?
- Не казвам, че не е бизнес, въпросът е, че на мен това не ми е целта в живота.
- Това е абсолютно невероятно. Седя си аз тук и ям торта, а Ути нищо не яде.
- Не обичам сладко, честно ви казвам. Една торта не представлява изкушение за мен, а едно агне може да ме ратрепера просто. Голямата ми любов са печените агнета.

Разговора води Симона Мирчева