И азиатците идват

Варна - Осемнадесети международен балетен конкурс
Награди:
Жени - старша възраст:
Джу Йен, Китай - първа награда,златен медал и наградата на почетния патрон на конкурса г-жа Антонина Стоянова; Наталия Крапивина, Русия - втора награда и сребърен медал; Диляна Никифорова, България - трета награда и бронзов медал.
Мъже - старша възраст: Чи Као, Китай - първа награда и златен медал; Антон Богов, Словения - втора награда, сребърен медал и Специалната награда "Гришко"; Георги Смилевски, България - трета награда и бронзов медал.
Младша възраст: Роландо Сарабия, Куба - Специално отличие Варна'98 и Специална награда "Нина Ричи"
Жени - Юка Ино, Япония - отличие първа степен; Аделин Пастор, Франция - отличие втора степен; Уен Фан, Китай - отличие трета степен
Мъже - Шинго Яшимото, Япония - отличие първа степен; Юсуке Осозава, Япония - отличие втора степен; Огулджан Борова, Турция - отличие трета степен


Приключи и осемнадесетото издание на Международния балетен конкурс "Варна'98". Уверено преминавайки през изпитанията на какви ли не проблеми, варненският конкурс за пореден път доказа световната си класа. След скандалите и неразбориите в предишното издание малцина вярваха, че Варна ще продължи да привлича таланти. Тежка състезателна програма, невисок награден фонд, финансови и организационни проблеми - тези съмнения като че ли витаеха из въздуха. За щастие съмненията се опровергаха по най-категоричен начин. Варна'98 ще бъде запомнен като един от най-силните, дал на световната сцена ярки дарования. Сто и петдесет участници от тридесет страни - този факт е достатъчно красноречив относно нарастващата популярност и авторитет на Варна.
"Ако участниците са лицето на всеки един конкурс, то неговият блясък се определя от личностите, включени в международното жури", отбеляза още на първата пресконференция директорът на конкурса Емил Димитров. Тази година Варна събра две легендарни имена - Наталия Макарова и Наталия Безсмертнова - и двете носителки на златен медал от 1965 г.
Сред останалите членове човек можеше да види личности, чиито лица се срещат само по страниците на световните издания. Навсякъде блясъкът на световноизвестните имена се свързва с много пари и главозамайващи хонорари. Голяма част от знаменитостите подариха своето присъствие във Варна просто от любов към сцената, от която са поели своя път към върховете. Вълнуващо е на прага на XXI век да се види, че има стойности, които не се измерват с пари, че именно България е домакин на събитие, утвърдено като световно културно достояние. Почетният патронаж на г-жа Антонина Стоянова и подкрепата от страна на Министерството на културата вдъхват надежда за неговото бъдеще. Много компании и фирми под различни форми осигуриха съществуването на конкурса. Естествено в основата на всичко бе Емил Димитров, човекът, който повече от 30 години е моторът на варненския балетен конкурс.
Още от нощните репетиции в летния театър се видя, че Варна и тази година ще зарадва почитателите на балета с нови звезди. Симптоматично е, че на всеки конкурс доминира определена школа - руска, френска, кубинска. Тази година азиатските изпълнители в лицето на представителите на Япония и Китай демонстрираха изключителен напредък. "Имам чувството, че японците генетически са се променили - възкликна Наталия Макарова. - Преди години те бяха ниски и късокраки, а сега видях при тях идеални балетни пропорции." "Техниката на японците винаги е била отлична - казва Дитмар Зайферт, - но наподобяваше добре навити машини. Сега тя е станала одухотворена. Развитието на азиатските школи по отношение на стила, изящната линия на ръцете е очевидно." "Аз съм донякъде изненадана, установявайки, че европейските балетни традиции се виждат най-отчетливо в азиатските изпълнители" - заяви след I тур Дорис Лайне. Общото за всички азиатци бе изключителната лекота на танцуване. Жените са с подчертана грациозност, нежно женствени, стигащи до нереална въздушност. Още древните гърци са нарекли танца одухотворена материя, но в изпълненията на 16-годишната Юка Ино човек губеше усещане за материалност. Едно от явленията на конкурса в женския танц безспорно бе китайката Джу Йен. Изпълнението й "Жизел" ще остане сред най-запомнящите се. Когато зрители и жури забравят, че са на конкурс, когато преставаш да гледаш стъпала, позиции и пируети, когато учудващата мекота на ръцете като че ли се слива със зелената хармония на летния театър, когато не тялото следва музиката, а музиката струи от всяко движение, тогава става ясно, че на сцената на Варна изгрява звезда. "Изненадана съм. Мислех си, че този истински духовен, романтичен стил си е отишъл с мен. Чувствах се като последния мохикан и изведнъж това момиче като повей внесе една забравена романтика и всичко се промени. Щастлива съм, когато видя нещо подобно." Тези думи принадлежат не на кой да е, а на една от легендарните изпълнителки на Жизел Наталия Макарова.
Мъжкият танц, особено в изпълненията на японеца Шинго Йошимото и китаеца Чи Као, се отличаваше с подчертана виртуозност и котешка мекота на скоковете.
Заедно с японката Саяка Тай (стигнала на III тур, но неполучила награда) почитателите на балета имаха щастието да се радват на присъствието на един забележителен български танцьор Владимир Роже. Това бе един от най-интересните дуети. Удивителната лекота на Саяка се съчетаваше великолепно с мъжествената виртуозност на партньора й. Освен огромен напредък в техническо и актьорско отношение Владимир Роже се показа и като изключителен партньор, с когото балерината до него просто зазвучава по различен начин. На всеки конкурс има ощетени, но по-важното е, че Владо и Саяка спечелиха сърцата на публиката. "По-добре е да се учудват, че не си награден, отколкото да се учудват, че си награден" - изкоментира напълно в свой стил Владимир Роже. Всъщност, за разлика от други конкурси, наградата за партньорство бе присъдена на състезател, а не само на партньор, както е било досега.
На какво се дължи изключителният напредък при китайските и японските представители? В Япония вече в почти всеки по-голям град има балетни школи. Японците жадно поглъщат всичко ново. В Китай разчитат на изключителен подбор. Златният медалист Чи Као сподели, че всяка година в Пекин кандидатстват над 2000 деца за 30 места. Системата е по азиатски сурова и строга, но и китайските възпитаници са изключително мотивирани да успеят.
Един конкурс може да се нарече истински успешен тогава, когато налице е появата на някакво балетно явление - в това отношение Варна'98 ще бъде запомнена с кубинското чудо Роландо Сарабия. Мнозина го наричаха Роналдо по аналогия с бразилското футболно чудо. Когато на сцената танцуваше 15-годишният кубинец, на човек му се струваше, че няма нищо по-естествено от това да се играе балет. Свръхсложните технически комбинации малкият магьосник изпълняваше с лекотата на ча-ча-ча. "Той просто се е родил с десетте си пируета - възкликна златният медалист от 80-та година Станислав Исаев. - Това не се учи." И зрители, и жури бяха единодушни, че виждат пред себе си феномен.
От миналия конкурс кубинците демонстрират завидни постижения, още повече, че те се осъществяват на фона на разтърсваща икономическа криза. Как така при значително по-тежки финансови условия от българските се получават тези изумителни резултати? "В Куба балетът се ползва с голямо уважение - казва педагогът на Роландо Педро Консуегра. - В момента разполагаме с около четири момчета, които напредват бързо, но Роландо е най-добрият. Той е едно обикновено като качество момче, но просто е възприемчив, на него забележката не му се повтаря. На танцьора не му трябва кой знае колко - здраво тяло, слух и интелигентност - с тези качества всичко се постига." Ето така обяснява изключителността на момчето неговият педагог... Или може би всичко изглежда толкова просто, защото кубинците са родени за танц. Роландо бе приет единодушно, но неговата партньорка французойката Аделин Пастор предизвика много разногласия. Тя породи извечния спор до каква степен стремежът към техничност е оправдан и доколко може да се приеме очебийният контраст между главозамайваща техничност и антибалетна външност. "Момичето е само на 16 години, а техниката й наистина е забележителна - обяснява Силвия Томова. - Искам да напомня, че тя се учи и живее в Куба. Известно е, че много от техните изпълнители не отговарят на европейските критерии за балет, но това не им е попречило да направят световна кариера." "Безспорно лошата фигура се отразява на крайната оценка, но с тази техничност и артистичност, ако имаше и красива фигурка, Аделин щеше да вземе първа награда - допълни председателят на журито Петър Луканов.
Една от особеностите, стоящи в основата на високия престиж на варненския балетен конкурс, е, че от танцьорите се изисква универсалност по отношение на владеенето и на класически, и на съвременен репертоар. При наличието на изобилие от талантливи танцьори съвременните хореографи не отговориха на очакванията. От показаните номера твърде малко бяха тези, които ще бъдат запомнени. А някои от състезателите се бяха отнесли несериозно към подготовката на съвременния номер. И естествено загубиха. С въображение и ритъм бе написана хореографията на Олег Виноградов, изпълнена от 18-годишния американец Филип Диъл. Известният с класическия си маниер руски хореограф изненада познавачите на балета с един съвсем различен стил. Младата хореографка, италианката Александра Бианкреду демонстрира индивидуалност и стил с номерата си, представени от Саяка Тай. "Корсиканката" на Мари Клод Пиетрагала българската публика видя съвсем наскоро при гастрола на известната френска балерина в София. Във Варна Диляна Никифорова представи собствена не по-малко вълнуваща интерпретация на този въздействащ с прекрасната си музика и изразителна пластика номер. Откритието обаче и за публика, и за жури се нарича Едвард Клуг. Двете хореографии, блестящо изпълнени от словенеца Антон Богов, категорично се открояваха от останалите със своята експресивност, уникална пластика и неочаквани ритмически акценти. "Това е хореографът, чието развитие ще следим с интерес" - сподели Дитмар Зайферт, една от най-интересните личности в съвременния танц. За пореден път съчетанието между хореограф и изпълнител доведе до завиден резултат - младият румънец Едвард Клуг грабна първата награда за съвременна хореография, а Антон Богов стана един от любимците и на публика, и на жури. От българските хореографи най-комплексно бе представянето на Боряна Сечанова, показала две нови творби - "И няма защо" и "Прегоряла захар". Тези номера достойно представиха изпълнителите (Емануела Мерджанова и Бойко Досев за I и Диляна Никифорова за II тур). "Необходимо е със същото внимание и любов, която влагате за обучението на изпълнителите, да отделите и за младите си хореографи - отбелязва Дитмар Зайферт. - Ако трябва да се извикат кадри от страни, развити в съвременната пластика, ако трябва да се изпращат студенти на обучение, или да се извикат българи, работещи в чужбина. Нито хореографите ви, нито танцьорите владеят езика на съвременния танц. Разбирам, че имате проблеми със средствата, но когато се представят програми, пари се намират. Аз лично съм готов за съдействие, защото харесвам българските изпълнители."
Българското участие бе най-многобройно - 28 души. До втори тур достигнаха 13 участници, а до трети - 5. Награди получиха Диляна Никифорова и Георги Смилевски (талантлив танцьор, представящ България, но всъщност е завършил обучението си в Москва и работи там в театъра "Станислав Немирович-Данченко"). Това, че броят на участниците е голям, не е нещо необичайно, защото варненският конкурс трябва да даде шанс на българските деца, за които това е единствена възможност да се изявят на международна сцена. Като цяло резултатите говорят, че нашите участници се представиха добре и защитиха равнището на националната ни школа. "Намирам, че българските представители са напреднали видимо по отношение на стила - сподели Наталия Макарова. - Когато бях във Варна преди четири години, маниерът на българите ми изглеждаше старомоден. Днес те танцуват класически балет по един далеч по-съвременен начин. В лицето на младата Емануела Мерджанова виждам големи перспективи. Тя притежава елегантност, линия - качества по-важни от техническата виртуозност. Помня себе си като ученичка - та аз падах." Радостен е фактът, че освен София Варна се очертава като сериозен балетен център. Варненските представители все по-амбициозно заявяват своето присъствие, а с балерина като Искра Стоянова (която от февруари постъпи в Държавното хореографско училище), могат да се гордеят. Искра Стоянова заедно с най-добре представилия се българин сред момчетата Бойко Досев от следващия сезон ще танцуват в трупата на "Жьон бале де Франс", което безспорно е признание за българската школа.
С незапомнен от години светски блясък се проведе церемонията по награждаването на новите лауреати. Тя бе последвана от великолепен концерт, на който наградените защитиха не само собствения си успех, но и високото ниво на варненския международен балетен конкурс. Жури, гости, балетни критици, зрители бяха учудващо единодушни, че 18-ият международен балетен конкурс Варна'98 е сред най-успешните.

Мария Русанова