Есть только миг...

Разговор с Филип Киркоров

В Русия има вече шоубизнес. Макар засега да сме свидетели само на съпътстващата го суета. Но ако всичко върви добре, ще видим един от неговите "продукти", както е редно да се изразяваме, на сцената на "Златният Орфей". Към нас се приближава шоуто на Филип Киркоров. Като подарък с панделка. Жалко, че в БНТ толкова се чудят дали да го приемат.
Извън сцената Филип Киркоров се движи в оградка от бодигардове и цял екип от хора с функции в живота му. Гледката е изключително колоритна - обикновено по средата доминира звездата със своя ръст на баскетболист, в низините са телохранителите, директорът-мениджър, елегантна жена с вид на непреклонна администраторка, фотограф... Бодигардовете са дистанцирани, но изненадващо учтиви, мениджърът е почти винаги замислен и като че по навик опечален, което е в страхотен контраст с ексцентричния му костюм на широки райета. Когато в задружния екип има щастлив повод, черпят се с детско шампанско в шарена опаковка. Погледнато отстрани, в отношенията им не личи да има йерархия. Фотографът е с пъргавина на пружина. Щом Филип заговори с някого, фотографът е третият. Появява се изневиделица и документира неуморно. (Иначе как ли биха сe появили лъскавите албуми - истинска звездна фотобиография.) За простосмъртния събеседник нонстоп щракането е шокиращо, особено в началото. Филип го приема като част от живота, артистът винаги е на сцена: "През изминалите десет години са ме фотографирали мнозина, но единствено Григорий Кузмин успя да улови най-скъпите мигове от живота ми." Ако се съди от количеството кадри, щракнати за единица време, ще се окаже, че Филип е един непрекъснато щастлив човек.
Когато Филип Киркоров дойде на фестивала "Златната антена" в Албена като член на жури, един от знаците на неговото пристигане бяха подаръците, с които срещналите се вече с него се похвалваха един на друг. Оказа се, че рекламните дарове, които Филип носи със себе си, имат строго диференцирано предназначение. За приятелите е фотоалбумът с портрета ала Фаринели, за колегите - пак фотоалбум, но с екстра - сингъл!, отделно от това - касетъчен аудиоалбум, CD "Я не Рафаэль"... За някои има шоколадова бонбониера. Тя е нещо повече от лакомство, защото е пак с образа на Филип в роля и носи името на един от неговите рецитали. Оказва се, че за Филип Киркоров пътят към шоубизнеса минава и през шоколада.
- Промените в Русия ни научиха да бъдем изобретателни. Ако искаш днес да се задържиш на сцената и да не възпираш фантазията и виденията си, добре е бизнесът непрекъснато да е в главата ти. Извисеността на изкуството не е в противоречие с правенето на пари, необходими да се инвестират в изкуство. Дали ще правиш свои бонбониери, парфюми, обувки и какво ли не още и ще им даваш името си, е без значение, щом всичко това ти дава свободата на независимия продуцент.
- Вие сте убеден, че музикантът не може да се занимава само с музика?
- Не бих го препоръчал. Икономическият ред, към който отиваме, няма да ни прости всеотдайността към една-единствена професия. Колкото по-рано го разберем - толкова по-голям е шансът ни като артисти. Мадона е една от малкото, които могат да си позволят лукса да съществуват единствено чрез своята музика. Но ние пребиваваме в някакви средни условия - нито са предишните, нито са онези, в които работи Мадона. Много голяма част от моделите, които движат живота в другата система, тук са неприложими. Западните рекламни стратегии например се оказват абсолютно неуместни за Русия. Просто са неприложими.
- Искате да кажете, че ситуацията, в която работи днешният артист, е уникална, че няма откъде да изкопираме модели, и се налага сами да налучкаме пътя.
- Точно за това става дума. В момента се чувствам като човек, който проправя път към шоуто в руската естрада. Невероятно трудно е да измисляш и навързваш в една драматургия хит след хит, да концентрираш визуалните си фантазии в някакви реално осъществими граници... И все пак, когато всичко това се оформи в съзнанието и го споделиш, първата реакция е: "Никога няма да събереш екип за това!"
- Вие самият как се създадохте?
- Това е въпрос, които е свързан с личния ми живот, а не бих искал да изваждам всичко на показ. Все пак ще кажа, че изграждането ми като музикант е едно изминаване на всички стъпала подред - от училището, студентските години, конкурсите и така нататък. Когато тръгнах по своя път, срещнах хора, които ми помогнаха. Благодаря им! Други ми пречеха. И с действията си ме амбицираха. И на тях благодаря. Иля Резник има стих, който много подхожда на моето отношение към не-приятелите: "Благодаря ви, врагове, благодаря! Когато пея за приятелите, пея и за вас." С всичко това искам да кажа, че в една кариера всяко зло е и за добро.
Когато замалко облаците на безсмислените усложнения надвиснаха над предстоящото гостуване на Филип Киркоров на "Златният Орфей", Дариана Генова, извади страхотен коз: Идването на Филип не означава "само" рецитал. Филип дори в кулоарите е сам по себе си спектакъл, атракция за туристите. Аргументът съдържа оценка. И донякъде напомня стария анекдот за пищната певица, която била подканвана от публиката за бисове с думите: "А ты не пой, ты только ходи". За радост на феновете Филип Киркоров може да се справя и с пеенето, и с "ходенето". Достатъчно добре. Виртуоз е в тяхното синхронизиране. Макар да не обточва сцената с лунната походка на прочут свой колега, Филип има своите патенти да държи публиката в шах. Това прави абсолютно неуместно дилетантското сравнение на Филип с Майкъл Джексън или с Принс. Подобни сравнения са предимно по външен признак. При Филип Киркоров съществува рядко срещаното припокриване на сценичния образ с личността извън сцената. Изненадващо е, че артистичният образ не противоречи на "прозаичния". И обратно. Затова, когато Филип "само ходи" из кулоарите, разочарование няма. Въпреки че са изчезнали и тънко сплетените плитчици, и аркансилът по миглите и пудрата по лицето. При Филип липсват сложни мотиви за безплатния рецитал, който ще изнесе на "Златният Орфей": "Мога да си го позволя заради моята втора родина.". Нали е доста по-красноречиво и съдържателно от английското "Удоволствието остава за мен"?
Руската естрада, както още си я наричат там, без да се срамуват от стари понятия, се променя. Това става по един доста разумен начин. Стъпка по стъпка и, разбира се, с мощни финансови инжекции. Едно от най-убедителните доказателства за мъдростта, която е споходила този лекомислен жанр, е погледът, който отправя към своето минало - няма терзания, отрицания и руини. Ценното се измъква съвсем редовно от раклите на паметта и му се прилага процедура, подобна на проветряване и освежаване. Просто не го оставят да потъне в прахта. "Старите песни за главното" - така е озаглавена и една руска тв-поредица, която се занимава с реставриране на стари хитове, се забавлява със сантиментите и поривите от 30-те, поставя на изпитание патетичността от 70-те. Закръглените вокали и вибратото, стегнатите костюми със задушаващия възел на вратовръзката модел "правителствена делегация", стойката с глътнатия бастун пак ги има. И колкото и да е странно, никой не ги зачерква. Дори не им се присмива. Приемат се като част от картинката на историята, на която дължим настоящето. Погледът назад е с необходимата доза чувство за хумор, на места с ирония, лишена от злоба. И, разбира се, с носталгичност. Резултатът е нещо повече от кавър. Защото тук не става въпрос за днешна версия на някогашен шлагер, а за търсене на опора сред предишни ценности. Дори за съдби - на отделни хора и на цели поколения. Там, където молците отдавна би трябвало да са превърнали музикалния спомен в просенена дантела, се появява "звезда" с днешна дата. Като Филип. И със свежия си поглед прави от едновремешната песен нова. Любопитно е, че дори старата гвардия на руската естрада е склонна да преразгледа пожълтелите албуми на своето звездно минало и да ги мушне в скенера на сегашната си чувствителност. Така се събират на едно място, което по традиция се смята за територия на по-младите, няколко поколения. И си разказват един на друг своите усещания...
Филип Киркоров е на 32. Много си харесва стиха на Леонид Деребьонов "Есть только миг между прошлом и будущем". Разбираемо е, защото кариерата му дотук е преминала тъкмо в такъв междинен миг. Когато той се отнася за динамичен жанр като естрадата, ясно е, че ще бъде преизпълнен със събития.
- Само за няколко години - казва Филип - през Русия преминаха няколко вълни, свързани с различни интереси. Отначало се отприщи ъндърграундът, с който са свързани най-интересните явления в руската култура. После се даде воля на спотайваната страст към рока. Една след друга протекоха какви ли не води, музикалните потоци сменяха цветовете си. Това беше неистов стремеж да се отворят досега заключвани врати и да се погледне навън, да се влезе в контакт с околния свят. Руският народ е страхотно амбициозен и след като 70 години бе като затворник, сега изведнъж се усети способен да прави чудеса. Разбира се, от желание до възможности има огромна разлика.
- Какво се харесва в момента най-много?
- Колелото вече се извъртя и достигна първоначалното си положение. Отново най-обичана е соул музиката. Руснакът е романтик. След като се поразходи напред-назад из забранените доскоро територии, се завърна отново към себе си, за да се вгледа в собствената си душа.
- Вие следите ли тези извивки на музикалната мода?
- Не, това не е мода, процесите, на които сега сме свидетели, са нещо повече от мимолетни увлечения. Те са свързани с природата на руския народ, с добронамереността, с романтичната му нагласа и с историята му. Руснакът е настроен да вярва, че доброто предстои. Сега, като му казват, че ще живее добре, той, се надява така и да бъде.
- Все едно говорите за позната вече история, която се повтаря.
- Аз също вярвам. И мисля, че е страхотен късмет да работиш точно в този момент.
Спектакълът, с които Филип Киркоров направи световно турне и достигна до Медисън Скуеър Гардън, е смайващ с мащабите си и със светкавичната смяна на настроенията. Както очевидци разказват, дори американците са смаяни от руския гигантизъм. Екипът е пет пъти по-голям от обичайния за подобно шоу, звуковата и светлинната апаратура осигуряват техническо съвършенство и постигането на динамиката на видеоклип. Но наживо. Всичко е по много: освен Филип, на сцената се появяват джаз група "Вокал бенд", шоубалет "Рецитал", попгрупа "Теодор", Президентският оркестър на Русия под диригентството на народния артист на Русия Павел Овсянников. И всичко е голямо: Като визуална илюстрация на хита "Зайка" на сцената изскача шестметрова играчка - заек. Там, в "Медисън", залата е претъпкана, въпреки че билетите достигат 200 долара. Това е мястото на рециталите на Мадона, Майкъл Джексън, Стинг, Фил Колинз, "Металика", тук са свещенодействията с "Грами".
- Исках да създам голямо шоу. И успях. Идеята се роди, дълго бе обмисляна и когато окончателно се оформи, започна голямото пресмятане. Стигнахме до заключението, че шоуто ще струва много, но всъщност нищо в сравнение с Мадона например - един подиум за неин спектакъл е 2 милиона долара. Ако излезем от сферата на статистиките, може би най-трудното бе от миниатюрите да се създаде голям и цялостен спектакъл с драматургията на мюзикъл. 200 милиона души успяха да го гледат едновременно благодарение на модерните комуникации. Моите български приятели не бяха сред тези 200 милиона. Сега идвам в България за своя рецитал абсолютно безвъзмездно. Това е благодарност към втората ми родина. Наричам го и свой каприз, който мога да си позволя. Искам да покажа пред българската публика своята концепция за спектакъл.
- Имате ли причина да наричате България своя втора родина?
- Първите песни, с които започнах да трупам репертоар, бяха български. Когато станеш звезда, те отрупват с песни. Трудното е да убеждаваш в своята надеждност, когато си в началото. Освен това за звездата не е проблем да си поръча хит. Никому неизвестният не може да си позволи този лукс. Тончо Русев, Вили Казасян, Александър Бръзицов, Зорница Попова бяха първите, които повярваха в мен. И написаха песни, с които започнах да трупам популярност.
- Представяте ли си как би се развила артистичната ви съдба, ако не бяхте заминали за Русия?
- Не знам, не знам какво би се случило. Не мога да си представя. Страната, в която живееш, предопределя съдбата ти. Хора, които обичам и професионално уважавам, хора от които се уча, като Катето и Здравко от "Ритон", са пред очите ми живият пример за това колко трудно се осъществява проект в България. Не зная какво бих правил, ако не бях заминал за Русия.
- Сигурно много обичате да влизате от роля в роля и да променяте външността си. Мислите ли за поредния си имидж?
- Не съм мислил затова. Но има постоянен образ, към който се придържам. Това е образът на човека, който забавлява, уж без това да му струва особено усилие. Онези, които пръхтят и се обливат в пот, когато ни забавляват, не са мой идеал. Желая хората да се веселят, без да мислят за моето усилие, не само на сцената.

Елена Драгостинова