Net.art-измите

Разговор с Кати Рай Хуфман

Кати Рай Хуфман е теоретик и практик с международна известност в областта на "изкуствата на новите медии". Нейните интереси са насочени към видеоизкуството (с помощта на Министерството на културата на Австрия създава обществена видеобиблиотека), а в последните няколко години и към осмислянето на най-новите художествени територии - Интернет и CD-ROM. Кати Рай Хуфман публикува в най-популярните дигитални издания за Net.art като Rhizome и Telepolis. Основава обединение на жени-художнички за международен обмен чрез Интернет - фокусът е върху жените от Русия, Сърбия, Испания, Англия и Австрия. Заедно с Ева Волгемут създава реален/виртуален проект, който изследва ценностите в посткомунистическото общество (награден на Берлинския Видеофест '96). Кати Рай Хуфман е работила като куратор в Института за съвременно изкуство в Бостън и в регионалния медиен художествен център на Музея за изкуство в Лонг Бийч. Тя изнася лекции по целия свят, ръководи уъркшопове, курира проекти в Интернет и на CD-ROM.
През юни Кати Рай Хуфман беше в България по покана на галерия ТЕД и Центъра за изкуства "Сорос" - София. Тя изнесе лекции на тема "Художникът на работа в Интернет" в Американския център в София и в галерия ТЕД - Варна.

- Какво е Net.art? Можем ли да говорим за нов художествен език?
- Net.art е най-новият жанр от т. нар. нови медии, и това наименование като че ли всеки път осуетява опитите да бъде дефинирано. Когато художниците най-напред започнаха да използват Интернет заради новите графични възможности (около 1993 г.), терминът Net.art не съществуваше. Тогава, както и сега, изкуството в контекста на Мрежата съществуваше в близост до научната комуникационна естетика, от една страна, и до по-новата и по-агресивна комерсиална ориентация на графичния дизайн, от друга страна. Всъщност, употребата на електронни способи за артистични изследвания, за взаимно сътрудничество и представяне на работи от разстояние има дълга история, която започва с телевизионни и радиопроекти още през 60-те години. Следите на Net.art трябва да се търсят в различните комуникационни разработки, които се разрастват през 70-те и 80-те, но изгубват значението си с появата на новите технологии. Net.art може да бъде всичко - приказка, работа в Мрежата, изучаване на самата технология (което включва използването на бази данни). Проектите в Net.art се развиват в реално време, условие, което изисква от участниците активно включване (често това означава повече чакане, отколкото реагиране). Net.art също може да бъде конструктивно по отношение и на формата, и на идеята. Когато използвам определението Net.art, това означава, че аз поддържам разбирането, че художниците, работещи с тази бързо променяща се комуникационна технология, се опитват да редифинират концептуалната практика, методите за разпространение и форматите на работите. Независимо че това е почти утопична гледна точка, аз признавам, че съм дълбоко обвързана и чувствам, че възможностите на Net.art тепърва ще бъдат разкривани.
- Какви хора създават Net.art? Художници или компютърни специалисти? Къде получават образованието си? Как образователната система в развитите страни отговаря на новите потребности на художниците?
- Първите проекти в Мрежата, признати и определени като изкуство, бяха създадени в сътрудничество между художници и програмисти. Изразното средство HTML (HyperText Мarkup Language) бързо беше усвоено от художниците. Откакто Мрежата започна да се използва широко (1995 г.), броят на уебсайтовете се увеличава с неимоверна скорост. Днес повечето програми по електронни или медийни изкуства в художествени институти, академии и университети провеждат курсове за основните понятия на Интернет-дизайна и неговите изразни средства. Повечето от тези курсове имат уебсайтове и в тях студентите създават проекти, виртуални художествени галерии и дори "отварят" места за срещи и разговори. Повечето образователни програми в Европа и Северна Америка осъзнават социалната и културна власт на Интернет. Те разбират, че както и при видеоизкуството, определени работи се създават като предизвикателство към зрителя. Художници от различни дисциплини използват Интернет като удобно средство за самореклама, промоция, контакти и творчество. Дигиталните средства разширяват териториите на техните интереси. По време на симпозиума "Куриране и съхраняване на дигитално изкуство", проведен в центъра Banff в Канада, Алексей Шулгин дискутираше някои от най-ярките проблеми на Net.art. Той даде нов смисъл на "мръсната дума" самореклама, като каза, че най-добрият начин, по който художникът може да използва Мрежата, е като си създаде честен имидж, заобикаляйки институциите. Пит Шулц беше казал: "Има ли въобще Net.art след саморекламата?". Със сигурност тук има една област, която, както видеото и фотографията, е документация, представяне, но не непременно изкуство като резултат от художествено използване на технологията. Най-голямата заслуга на Интернет е да свързва, споделя и комуникира.
- Как критици, куратори и художници, свързани с други изразни средства на изобразителното изкуство, реагират на тези нови форми? Как големите музеи се приспособяват към тях?
- Винаги, когато се появява нова технология, повечето от традиционно ориентираните критици и куратори чакат да видят как тя ще се развие. Когато известни и признати художници от утвърдени дисциплини създават работи в нова медиа, те се разпознават като "изкуство" заради популярността на авторите. Същите работи, сътворени от непознат човек, няма да бъдат оценени. Става дума за високоразвитата елитарна селективност на изящното изкуство, която се практикува от много години. В съвременното изкуство това означава, че "името прави играта". Между амбициозните куратори също има състезание да откриват нови таланти. Това е от полза за художници в началото на творческата кариера, но "номерът" е да се намери пътят, по който техните работи да бъдат представени в международен план. Обичайният метод е първо работите да присъстват на локалната сцена и после да се придвижат до следващото ниво - интернационалното. Интернет може да промени това. Обаче аз все пак се надявам, че тя ще бъде използвана само когато наистина има смисъл в контекста на работата на даден художник, а не защото е модно. Работата в Мрежата не бива да елиминира контекста или посоката на собственото артистично мислене. Net.art отгледа нова генерация от художници, които обявяват, че не се интересуват от музеите и галериите (това важи, докато самите те не бъдат поканени в някоя изложба). Техните разговори за качеството, целите, уменията, стила и политическата коректност се "управляват" от медийните фестивали, симпозиумите и дискусионните групи. Тези "групи по интереси" са алтернативен форум в мрежовите системи, практикувн много преди Net.art и с големи традиции. Дискусиите и определянето на основните проблеми на Net.art, разбира се, се доминират от елитна група, която посвещава безкрайни часове да свързва, да пише и да поддържа тези разговори. Повечето подобни модератори работят без заплащане, без да получават стипендии и без много внимание от страна на външния свят. Диалогът в случая не е "Artspeak", а смесица от кибер-език и доминиращия английски. Мрежовата комуникация е бърза - в един единствен ден могат да се направят дузина и повече срещи и размени на опит и мнения; тя може да бъде интензивна, а без бързата реакция на този, на когото говорите, дори брутална. Може да бъде крещящо, несвързано лутане, на някой, който никога не би получил вниманието на аудиторията в контролирана среда. Обаче, в същото време, Интернет като относително демократично място е това, което един музей не е. Критиците и историците на изкуството имат също своите територии в Интернет - именно тези дискусионни групи, където общуват на език, подобен на този в печатната медиа. В Мрежата има място за всеки, номерът е да го намериш и използваш. В момента Интернет наистина е на мода сред американските галерии и музеи за съвременно изкуство. Музеят Уитни, Музеят за модерно изкуство, Фондацията Дия например имат секции "изкуство в Мрежата" в техните уебсайтове. Това, което виждаме по-рядко, са поръчани и заплатени работи, създадени за Интернет. Има няколко изключения като Центъра Уекснър в Охайо и Музея Гугенхайм в Ню Йорк. Очаквам тази практика да се развие в близко бъдеще. В края на краищата, създаването на подобни работи не е скъпо, а художниците, които използват Интернет, горят от желание да бъдат признати. Ала за да се успее във всяка една работа, особено в артистичната, са необходими огромно търпение, тежка работа и издръжливост.
- Как един художник от България може да стане част от това изкуство "без граници" (ако то наистина е такова)? Кои са най-активно занимаващите се с Net.art организации, списания? Как оценявате ролята на Net.art дайджеста Rhizome?
- Вече има някои примери на български художници, работещи в Мрежата, които са забелязани. Имам предвид Петко Дурмана, чийто "Метаболизатор" вече е показан на няколко фестивала. Тази работа комбинира инсталация с възможностите на разговорите в реално време, има ясно социално послание и е интересна, добре визуализирана и запомняща се. Един от начините художниците да направят работите си известни на по-широка аудитория е да изпратят кратка информация до фестивали, куратори и галерии. Техните електронни адреси са написани в уебстраниците им. Другият начин е да се основе галерия в Интернет. Ако тя е представена атрактивно и кураторите й са информирани, ще бъде видяна, и вероятността да бъде представена на някакво събитие е голяма. Разбира се, това вече се определя от персоналния интерес. Колкото по-голямо е събитието, толкова по-трудно е да осъществиш контакт. Художниците трябва да се вглеждат в основните теми, които се разискват и разработват. Фестивалите ще фокусират тяхното внимание върху проблемите, които са най-актуални в света по отношение на културните, артистичните и техническите платформи. Вижте фестивала D.E.A.F. в Ротердам (www.v2.nl), Ars Electronica в Линц (www.aec.at), I.S.E.A. в Ливърпул/Манчестър (www.isea98.org.uk) за насоките през 1998 г. Заедно с музеите и галериите, критическите списания също се множат в Мрежата. В допълнение, мрежовите списания по всяка една тема се обновяват всеки ден. Единственият начин да разбереш дали те са качествени, е да ги преглеждаш внимателно. Rhizome стартира през 1996 г. и вече си е създало свое четящо общество от художници и хора на изкуството. Винаги срещам хора, които казват, че са чели нещо, което съм написала за Rhizome. Telepolis е чудесно списание за Интернет-култура (http://www.heise.de/tp/), което дори има и секция за Net.art - в нея проектите се представят като част от списанието. Telepolis се издава на немски и английски (за съжаление не достатъчно много статии се превеждат на английски, но това е финансов проблем). Има много феминистки списания, като Geekgirl (предоставя много информация за автори и проекти) и n.paradoxa (занимава се предимно с теория и практика). Понякога подобни форуми се представят като списания, но всъщност са просто начин някои хора да публикуват собствените си идеи (например C Theory). Nettime е вид теоретично списание, на което могат да се изпращат текстове.
- Какъв е основният проблем на днешния Net.art?
- Проблемите идват от неразбирането на контекста или на ситуацията. Технологията може да се разглежда и като проблем, и като ситуация. Тя се променя много бързо и повечето художници, които още не са успели да направят проект в Мрежата, могат да се уплашат от огромния брой вече създадени работи. Или от това, че се изискват задълбочени познания в областта на програмирането. Не е така. Всъщност, най-интересните проекти не разчитат на такива познания. В Мрежата могат да се намерят всякакви интересни "трикове", които да се използват в уебсайтовете. Проблемът за достъпа също се дискутира усилено. Това е въпрос на време, но наистина художниците, живеещи на места, снабдени с компютри и Интернет, първи създадоха свои Net.art творби. Обаче след като и руснаците могат да произвеждат работи като показаните в Московския WWW художествен център, то тогава трябва да приемем фактора трудност единствено като оправдание да не се изучават възможностите на изкуството в Интернет.

Разговаря Мария Василева