Балкански сюжети

Независими вестници все още се намират в Белград, ала на недостъпни цени. Хроничният недостиг на хартия непрекъснато вдига цените и намалява тиража им, докато държавните вестници получават субсидия. И като че ли това не бе достатъчно, преди няколко месеца незначителни юридически формалности послужиха на държавата като повод да сложи ръка на независимия вестник "Борба", който оттогава се упражнява в тиражирането на държавната осведомителна агенция. Редакторите на "Борба" с лични материални жертви основаха на негово място вестник "Наша Борба", който заедно със седмичниците "Нин" и "Време" още отстоява в Белград свободното слово под натиска на непрекъснати юридически и полицейски атаки. Незначителният им тираж ще да е единствената причина за съществуването им до днес.
На този принцип толерират свободното слово и в Хърватско, където телевизията по принцип си е абсолютно държавна работа и независими предаватели изобщо не е имало. Независимият седмичник "Данас" обаче бе достигнал рекордния за страната тираж от 100 хиляди екземпляра. Затова правителството най-напред забрани продажбата на седмичника по будките, след това прекъсна телефоните му и накрая го "приватизира" в ръцете на един националистически бизнесмен. Такава приватизация сполетя и всекидневника "Слободна Далмация" - купи си го един партиен съратник на президента Туджман.
В Риека, далеч от столицата Загреб, излиза последният независим всекидневник "Нови лист". Как гледа на него правителството изпита неотдавна една кореспондентка на "Нови лист" в загребския парламент. Както разказва германският седмичник "Ди Цайт", хърватският вицепремиер Борислав Шкегро съзрял по коридорите кореспондентката и извикал: "Вас на място трябва да ви убият!" Очевидци разказват, как след това поискал на един полицай пистолета му, опрял го в главата на репортерката и след няколко мъчителни секунди се разсмял с думите, че всичко било шега.

Все още храбро се противопоставя на всяка автоцензура далматинският седмичник "Ферал Трибюн". От саркастичните му статии читателят можеше да научи за престъпленията на хърватски екстремисти срещу мюсюлманите в Херцеговина и за взривените или опожарени сръбски къщи в Хърватска. Затова преди две години правителството в Загреб обложи непослушния седмичник с нещо като наказателен данък, който го докара на ръба на фалита. Неотдавна един съд освободи от този данък седмичника, ала президентът Туджман не се безпокои особено: "Ферал Трибюн" четат само интелектуалците, които без друго не гласуват за него. Важното е, да държи здраво телевизията в ръцете си, защото който владее телевизията, владее и страната.

______

На 23 юли т.г. медиите разгласиха арестуването на двама босненски сърби, обвинени от Хагския трибунал във военни престъпления по време на войната в Босна. Според съобщението ставало дума за 29-годишните братя близнаци Предраг и Ненад Банович, провинили се в изтезаването и избиването на босненски мюсюлмани в лагера Кератерм, разположен в околностите на град Приедор. Арестуваните още същия ден се озовават в затвора Схевенинген край Хага. Новината за арестуването им бе оповестена в Брюксел лично от генералния секретар на НАТО Хавиер Солана, а в Лондон в съвместна декларация британските министри на външните работи и на отбраната Робин Кук и Джордж Робертсън честитиха успешната акция на елитните британски войници от специалните сили, изпратени на разположение на ЕСФОР в Босна. Неотдавна тези войници също така в Приедор застреляха предполагаемия военнопрестъпник Дрляча при опит за арестуването му и арестуваха доктор Ковачевич, чийто процес в Хага в момента тече - все за военните престъпления в лагера Кератерм. С приветствието си министрите същевременно сложиха край на първоначалните твърдения, че последната акция била дело на някакви чешки войници от контингента на ЕСФОР.
Ден по-късно се оказа, че Солана, Кук и Робертсън са избързали с приветствията си. Арестуваните не са издирваните от трибунала Предраг и Ненад Банович от Приедор, а Мирослав и Милан Вучкович от Слански мост, дошли в Приедор по търговия. Нито по външност, нито по възраст, адрес, професия и т. н. двамата имат нещо общо с предполагаемите военнопрестъпници, освен че и те са близнаци, и при това босненски сърби. Както обясни на пресконференция говорителят на трибунала Кристиан Шартие, войниците на ЕСФОР нямали време обстоятелствено да се занимават със самоличността на арестуваните, защото задачата им била минута по-скоро да ги докарат в Хага. Братята естествено викали, че не са Предраг и Ненад Банович, дърпали се, ала войниците си знаят работата. Е, да, официалното съобщение изрично гласеше, че арестуваните се предали без никаква съпротива.
След кратка визита в затвора в Схевенинген братята търговци Милан и Мирослав Вучкович се завърнаха в Босна. Със самолет, естествено, за сметка на трибунала. Отърваха се, както казват, с лека уплаха. Грешка, недоразумение, sorry. Имало е и по-продължителни недоразумения. Какво например да каже Горан Лаич, и той преди две години арестуван като убиец на мюсюлмани в лагера Кератерм. Арестуват го през март 1996 в Германия въз основа на обвинение на Хагския трибунал от 1995 година. Два месеца Горан Лаич се кълне и уверява, че нямал нищо общо с издирвания от трибунала Горан Лаич и че дори не бил чувал за Кератерм, ала няма кой да му повярва. След два месеца затвор германската полиция, иначе особено загрижена за коректната идентичност на гражданина, предава Горан Лаич на Хагския трибунал. Трибуналът е много зает, та му трябва още един месец, за да установи самоличността на арестувания Горан Лаич и да констатира, че освен името си, той няма нищо общо с Горан Лаич от списъка на издирваните предполагаеми военнопрестъпници. Уплахата, с която се отърва въпросният Горан Лаич, бе от значително по-тежка категория от уплахата на близнаците.
Със завръщането си в Приедор братята Вучкович си изваждат медицинско за синините и подутините, които, както твърдят, си навлекли при арестуването. Твърдят освен това, че войниците, преди да ги натикат в самолета за Хага, с бой ги били накарали да си признаят, че всъщност се казвали Банович. Братята искат от трибунала обезщетение за понесените щети и за двата дни, прекарани невинно в затвора, и за целта дори си наели адвокат. Някой им казал, че това било редно и че така правили в правовите държави. Да бяха питали Горан Лаич, преди да си вземат адвокат. Лаич прекара не три дни, а цели три месеца по недоразумение в затвора, но на молбата му за обезщетение му отговорили, че уставът на трибунала не съдържал подобен параграф.
Всичко това е едната страна на аферата, възмутителна, разбира се, ако беше единствената. Както всичко на Балканите обаче и аферата с близнаците има друга страна. За нея научаваме от кореспондента на британския всекидневник "Таймс" Том Уолкър, макар да не става ясно, като очевидец ли разказва британецът, разговори от кафенето ли пренарежда. Според думите му братя Вучкович се превивали от смях, когато ги арестували и отвеждали за Хага, и изобщо открито се наслаждавали на номера, който били погодили на британските елитни войници. По-нататък, позовавайки се на приказките на "много хора" в Приедор, кореспондентът твърди следното: Братята Банович, издирвани от трибунала и укриващи се неизвестно къде, знаели, че къщата им е под наблюдение и казали на братята Вучкович да се настанят за някой и друг ден в нея, ако искат да се разходят до Хага и обратно на разноски на трибунала. Така и станало, което кореспондентът извежда от наздравиците, с които посрещнали братя Вучкович три дни по-късно. Според други твърдения пък, докато британските експерти по арестуването гонели близнаците Банович по сокаците на Приедор, те още преди две години били емигрирали за самата Великобритания.
______

Докато в Сръбска Босна продължава гонката по десетина окървавили се фигуранти, другаде за режисьорите на босненската оргия се вземат други решения. В края на седмицата Вашингтон официално съобщи, че слага край на подготовката на една операция, за която досега имаше само догадки. След две години подготовка и десетина милиона долара разноски САЩ прекратяват строго секретната операция по арестуването на номер едно и две от списъка на трибунала. Става дума за поета-експрезидент на босненските сърби Радован Караджич и за неговия главнокомандващ генерал Ратко Младич. Както съобщава в неделното си издание вестник "Ню Йорк Таймс", Съединените щати мотивират отбоя на операцията с аргумента, че арестуването на Караджич и Младич можело да предизвика нежелателни сръбски реакции. Допълнителна причина била нежеланието на френски офицери от състава на ЕСФОР в Босна да участват в операцията. Аргументът на Вашингтон озадачава, тъй като съдбата на доктор Караджич отдавна не е сред приоритетните грижи на затиснатите от делника си босненски сърби, ала и суперсилите си имат приоритети. Може би не бе случайно, че този аргумент влезе в сила няколко дни след като в Рим Съединените щати не прокараха специалните си изисквания на суперсила при основаването на международен наказателен съд.
______

От Босна да отправим поглед към Румъния. В един меланхоличен репортаж от Слобозия кореспондентът на вестник "Франкфуртер Рундшау" Карл Гробе ни предлага една още по-меланхолична импресия от Бараганската степ:
Четири хектара земя получи от приватизацията едно средно селско семейство. Добивът на пшеница, царевица и картофи възлиза на около една трета от западноевропейския и е далеч под добивите в Югославия, Украйна и България. Трима труженици превиват гръб със сърп в ръка в житото, дачията им е паркирана на сянка под едно дърво край пътя, а кончето им пасе в синора жълтеещата се вече трева. По-късно ще го срещнем пак, впрегнато в претоварената с пожънатото каруца, все на тази европейска магистрала Букурещ - Констанца.
Бараган, житницата на Румъния, се завърна в епохата на каруцата и мускулната тяга. Десетилетия наред по време на аграрното планово стопанство Бараган бе най-наситеният с комбайни и селскостопанска техника регион. Машинният парк всъщност още съществува, ала комбайн трудно ще се завърти на площ от четири хектара, а таксата на ден за трактора, който съседът успял да си задели при приватизацията, също е непосилна. Затова румънският селянин се хваща за сечива от преди социалистическата епоха: мотика, брана, лопата, коса и сърп. Затова стяга опазената през цялата тази епоха каруца, при това на модерни гумени колела, затова до коня потропва жребчето, та отсега да запомни пътя и да свикне с другите возила за други хора, профучаващи на други колела по асфалтовата или бетонена настилка.
"Самотен е Бараган!, писа преди век големият румънски разказвач Панаит Истрати. - Ни едно дърво не расте на гърба му, а от кладенец до кладенец е толкова далеч, че посред път можеш да умреш от жажда." Днес има дървета в Бараган, а и кладенци са изкопани достатъчно от изпратените тук на принудителен труд. Или на съзидателен пионерски труд, както се изразяваше кондукаторът. Трудът на интернираните саксонци от Седмоградско, шваби от Банат и интелектуалци от градовете. Всички отдавна вече са реабилитирани. Днес обаче претъпканите градове повръщат обратно в степта голяма част от трите милиона пролетарии, хора, впрегнати в индустриалното производство и оказали се днес излишни и без препитание, когато това производство рухна. Тези хора все още се противят на новата си участ в едно развитие, което двеста километра по на север, в Брашов, един местен политик резюмира със следните думи: "Понякога селяните се сдружават и купуват заедно една по-голяма площ, да речем, десет хектара, и я дават на сезон на най-евтината работна ръка - на циганите. В такъв случай могат да очакват дори печалба. Всичко, както беше в началото на века." - В началото на века, когато според думите на писателя Панаит Истрати имало още някаква надежда: "Суров е делникът на населението и то все се надява да дойде някой един ден и да го научи как в Бараган животът би могъл да стане по-добър." От Бараган до Европа разстоянието е същото като преди девет години, след екзекуцията на кондукатора. Изброждането на този път с кон и каруца обаче ще е много дълго.
______

И нещо по-весело: Прокурорът на Ареопага, Върховния съд на Гърция, преразгледа едно съдебно решение, хвърлило в смут цялата страна. Въпросното съдебно решение на един солунски съдия изисква изваждането или промяната на една лексема от току-що излязлото ново издание на речника на гръцкия език на Йоргос Вавиниотис. В противен случай за всеки екземпляр от новото издание на речника съдията налага два милиона драхми глоба, това са около 130 хиляди марки, и един месец затвор за автора. Става дума за лексемата "вулгарос, вулгари", сиреч българин, българи. Съставителят на речника, извънредно респектираният професор и лексикограф Вавиниотис, регистрира като второ значение на лексемата, цитат - "обидно название на играч в солунски футболен отбор или на неговите привърженици и по-специално на отбора ПАОК".
Речникът отразява правдиво езиковата действителност. Скандирането на обидното "вулгари" е задължителна част от ритуала по посрещането на футболните клубове от северната гръцка метрополия Солун, отправили се надолу към Атина, това си е гръцки фолклор и както солунските играчи, така и солунските запалянковци знаят какво ги чака. Локални солунски политици обаче изненадващо излязоха със становището, че изразите на атинските хулигани не бивало да бъдат регламентирани от официалния гръцки речник и че подобни обидни думи като "вулгарос" трябвало да намират място в специални лексикони. Инициаторът, отнесъл се по въпроса до солунския съд, е Теодорос Аспасидис, депутат в градския парламент на Солун. Казват, че възмущението му от регистрирането на обидната лексема в новото издание на известния речник на Бабиниотис било на първо място под въздействието на предстоящите през октомври общински избори в Солун. Само за няколко дни името на безцветния солунски депутат придоби поне толкова известност, колкото името на атинския професор. Казват освен това, че опълчи ли се солунец на Атина, аплодисментите му в Солун са гарантирани.
Интересен е и основният мотив за съдебното решение на солунския съдия. Той гласи: "Вторичното значение на думата "вулгарос" предизвиква объркване относно националната принадлежност на играчите от ПАОК и техните привърженици в частност и относно националната принадлежност на гръцките македонци изобщо." Мотивът буди спомена за масовата истерия преди седем години, когато в отговор на названието Република Македония на северозападната гръцка съседка един милион граждани в центъра на Солун дни наред скандираха "Македония е гръцка!". Сега обаче Ареопагът подложи на преразглеждане съдебното решение относно лексикографията на "вулгарос, вулгари" и тази вест бе посрещната от повечето коментатори с въздишка на облекчение.

Жерминал Чивиков