Скъпа редакция,
Пишат ви трима редници автоматчици от поделението, където служи сержанта Велин. Ние сме ревностни почитатели и редовни читатели на вашия вестник, в който всеки войник и човек, независимо от възрастта, пола и образователния си ценз може да намери увлекателно и интересно четиво за себе си. В кратките мигове на заслужен отдих, съпътстващи тежкия (но плодотворен!) делник на българския воин с вълнение в сърцата, радост в душите и трепет в дланите вземаме поредния брой на любимия седмичник, придобит в разтушителните часове на последното свиждане, и потъваме в неизбродимите светове, откриващи се пред замаяните ни погледи. Отделни статии от него, изрязани с джобно ножче и свити на пищови, както нерядко и цели броеве са винаги с нас в подвързиите на войнишките тефтерчета, между стелките и подметките на кубинките ни, в импровизираните двойни дъна на шкафчетата ни, в скатките за бойна готовност, в страничните джобчета на торбичките за противогазите, между металната обшивка и кожуха на манерките, в ножниците на щиковете, в дъната на каските, в сърцата... И най-голямото преимущество - вашият обичан вестник е единственото нещо, което никой в казармата никога не би ни откраднал, освен, разбира се, ако не е твърде на зор и в липса на целулозен продукт, чието име не е за споменаване в толкова официално писмо.
Нека е спорен и спокоен творческият ви труд, ние бдим над съня ви!

редник Гърдев
редник Мисирков
редник Богданов