Синьо в синьо
на Стефан Москов в Хамбург

В началото на май т. г. на една от най-известните германски сцени, хамбургския "Талия театър", излезе новият спектакъл на Стефан Москов "Синьо в синьо" ("Blau in Blau"). Силно е българското присъствие в постановката. Освен режисьора в нея участват Калина Иванова - художник, Антони Дончев - музика, Самуел Финци и Мая Новоселска (в рецензиите - Мая Москова). Ето откъси от първите отзиви за постановката в германската преса.

Американската мечта в Талия
Хамбург, "Талия театър" засега има много да прави, за да почете многобройните рождени дни. Наред с Бертолд Брехт и Ханс Айслер, тази година се навършват 100 г. от раждането на композитора Джордж Гершуин. Талия поздравява с джаз-шоу "Синьо в синьо".
Режисьорът Стефан Москов поставя ревю, което всъщност разказва само за едно: историята на американската мечта - от мияч на чинии до милионера. Гершуин, дете на руски емигранти, представя магията на тази мечта в своите песни.
От "Fascinating Rhythm" до "The Man I Love" в програмата стоят седемнайсет заглавия, като се прибавят и пет арии от "Порги и Бес". Те се интерпретират възхитително от ансамбъла на Талия. Сона Червена - алт, гали със своя великолепен глас, а Виктория Траутсмансдорф показва, че би могла да се издигне и в мюзикъла. Техните колеги Ханс-Йорг Фрай, Тобиас Маелер и Силвия Шварц не им отстъпват. Но короната за комедианти се пада на Мая Москова и Самуел Финци. Двамата радват с пантомима и степ.
Провокацията на тази вечер е играта със символите на "Американската мечта". Режисьорът Москов не пропуска нито преобразяването на бедния европеец в "добър американец", нито прилуняването.
Един миниатюрен образец на Статуята на свободата също виси в пространството, както и хартиените приятели на легендата на степа - Фред Астер. Не на последно място въодушевява музиката на Гершуин и нейната интерпретация, изпълнена от оркестъра, ръководен от Антони Дончев.

Сюзан Оберакер
Хамбургер аунцайген унд нахрихтен, 12.5.1998

Хумор, ирония и малко груб фарс
Ню Йорк в Хамбург: върху нощния сценичен заден план се открояват омагьосващо искрящите светлинни кулиси на мега-града от стотици електрически крушки. Гневни мафиози се целят в тъмните теснини на къщите. Върху покрива на един небостъргач се среща за общ скок група хора, уморени от живота. В Америка всичко се прави заедно: "Would you lrke to fall in love with me?", изпълнен с копнеж, един мъж пита една жена.
Възторжени аплодисменти получи в съботната вечер в театър Талия постановката "Синьо в синьо", посветена на Джордж Гершуин.
Режисьорът Стефан Москов омагьосва с една забавна, на места чудновата, постановка за Гершуин и американската мечта, посветена на стотния рожден ден на композитора. За копнежите и времето, когато хората в Европа все още са мечтали да прекосят Океана. Седем актьори танцуват степ, пеят много песни на немски и английски език. Лудешка музика на джазов оркестър. Лек хумор, шега и ирония. Но понякога също и малко груб фарс.

Деби Готлийб - Кнюр
Билд - Хамбург, 12.5.1998

Успешно странстваща кесия за пазар
Чудеса се случват в страната на неограничените възможности. Животинчето, което в Америка "мутира" в голям пъстър Мики Маус, в Европа е все още една малка сива мишка. Все още мрачно гледащият пастор се превръща в един щастливо пеещ проповедник, който започва да учи степ в емигрантското бюро.
Страната на чудесата. Там всичко става по-добре, всичко е добро. С много хумор "Синьо в синьо" възкресява американската мечта, която преля милиони европейски емигранти в началото на века през Атлантическия океан. Светкавичното и иронично театрално представление на Стефан Москов, представено от седем артисти и шест джаз музиканти в Талия театър, блика от езикови каламбури и комични ситуации. Класическите джазови парчета на Джордж Гершуин са прясно полирани и винаги по малко загладени срещу посоката.
Подзаглавието "Сесия за рождения ден на Гершуин" пробужда първоначално фалшиви очаквания. Понеже от родения през 1898 г. в Бруклин композитор произхожда действително джазовата музика. Но в пиесата за неговия живот не научаваме просто нищо. Затова пък толкова повече преобладава усетът към живота на емигрантите в Ню Йорк от края на века до 30-те години, чрез който Гершуин като син на европейско-руски емигранти е характеризиран чрез някакви вмъкнати биографични късчета.
"Назад", служителят в емигрантското бюро господства. Всички новодошли - обратно, независимо дали те искат да се вмъкнат в обетованата страна само като странстващи пазарски чанти с крака или като Зигмунд Фройд. Но Америка е страната на чудесата и всички влизат вътре. Важното сега е да имаш успех - дали като откривател на кетчупа или като момиче под номер, или още по-добре: като милионер, който преди това е бил мияч на чинии.
С подвижните декори на американската мечта жонглират артистите пред картонените фигури на Фред Астер и снимките от холивудските филми и си подхвърлят ритмично топки в пинг-понг хор: Сампрас, Агаси, Ийстсайд, Уестсайд, Майкрософт, Софтпорно.
Трагичната балада "Но не и за мен", представена симултанно от три жени, в която една нещастна певица е можела да сложи край на живота си. Върху един небостъргач (на заден план - блестящото море от светлини на Манхатън) се срещат шест потенциални самоубийци. Но тогава те решават по-добре да се хвърлят в любовта, вместо в бездната.
С любовно-ироничен поглед на един неразбираем език от английски, немски и италиански Москов рисува манталитета на тези винаги сами изправящи се хора, неизчерпаемия оптимизъм, който се приписва и до днес на Новия свят и доставя удоволствие с това, че също тук и днес се случват някои чудеса.

Карин Лиебе
Taz Hamburg 12.5.1998

Без точно упование на оригиналния Гершуин
Празнуват се 100 г. от рождението на Гершуин, но как? С речи, които още веднъж изразително извикват в паметта известния химн на Шьонберг за големия новатор в американската музика. С концерти, на които "Рапсодия в синьо" гръмва също така славно, както и "Fascinating Rhythm" и "The Man I Love". Или по-добре "Порги и Бес" - гениален пример за една американска народна опера - да бъде поставена на сцената!
Нищо от това няма при Юрген филм в театър Талия, където заедно с "Black Rider" и "Time Rocker" на Уилсън вече се развиват и други своеобразно оригинални форми на музикалния театър. Тук ще бъде изпреварена юбилейната дата 26 септември със спектакъл за Гершуин, който обещава своеобразен стил - във всеки случай незадоволяващ се с повърхностно нехудожествено редуване на хитове от Гершуин. По мнението на българския режисьор Стефан Москов, авторът на "Синьо в синьо" - "Сесия за рождения ден на Гершуин", изпълнена с танци, пантомима и скечове, е една скромна история за преселници, от която се нуждае скелетът на действието. И която преживяват родителите на Гершуин - фамилия Гершовиц, произхождаща от Русия.
Стремителното прекосяване, ужасът от Атлантика, Елис Айлънд и имигрантското бюро като абсолютно необходим пропуск към американската мечта. Защо не, ако великолепните ритми и мелодии на Гершуин, ако неговата своеобразна амалгама от джаз, духовност, блус, фолк и симфония печелят от този подвеждащ реализъм.
Артистичната Мая Москова и нейният брилянтен партньор Самуел Финци поставят на сцената виртуозни вмъквания от Чаплин, само че понякога въвеждат недостатъчно обосновано и инспирирано чужди за Гершуин песни. Като мъчителни междинни стопове въздействат винаги новите гегове на Бъстър Кийтън. Сякаш нямаме истинско упование в оригиналния Гершуин, та се удря спирачка, преди неговите песни да могат да разкрият своя необикновен аромат.
Гершуин с половин сила. В певческите усилия липсва блясък, щастие и изкуство. Винаги остава стремежът към оригиналност и по никакъв начин оптимално синхронизиране като усещане за обремененост. Големият поклон пред Гершуин още не е направен.

Клере Варнаке
Ди Велт, 12.5.1998


Превод Димитрина Гергова