Гербът не е обект
на авторско право

Разговор с Георги Саракинов

- Напоследък обект на спор за авторските права е новият герб на Република България. Авторите, известните художници Георги Чапкънов и Кирил Гогов заявиха, че поради несъгласие с използването на техния проект имат намерение да се откажат от авторството си. Как според вас се третира от закона подобен казус?
- Случаят е съвсем ясен, според мен. Ако някой бе обяснил навремето на двамата автори на проекта, че след като са спечелили конкурса и получили обявената награда, нямат право на претенции към произведението си, нямаше да има въобще коментар по темата.
- Допускате ли, че са юридически некомпетентни или някой им внушава, че са изиграни, че имат права, които са пропуснали да използват?
- Според чл. 4, т. 1 на Закона за авторските права и другите сродни права, който е в сила от 1993 г., е казано, че "нормативните актове не могат да бъдат обект на авторско право", а гербът е част от закона. Изображението на герба като неразделна част от Закона за държавния герб е бил публикуван в "Държавен вестник" така, както се полага по Конституцията. През 1997 г. от Народното събрание бе гласуван вариантът за герб на Република България и той вече е нормативен акт, собственост, с която разполага държавата. От този момент авторско право върху този обект, проекта, не може да има. Случаят излиза извън приложното поле на Закона за авторското право. И не може авторите и никой друг да се позовават на този закон.
- Добре, но ако претенциите са не за пари, не за получаването на процент от всяко използване на герба, а са естетически, върху тиражирането му от недобросъвестни изпълнители, тогава художниците имат ли право да се откажат от авторството си? Те не одобряват вида на пластичния герб, изработен в Студия "Бояна" и поставен в президентството. Имат ли право и как да защитят естетическата си претенция?
- Това е проблем на държавата. Държавен орган е поръчал изработването на герба именно от този "производител". Така изработеният герб и да има някакви различия с оригиналния проект, те не са съществени. Общо взето, спазени са основните изисквания, упоменати в закона.
- Но "общо взето" не е "точно". Според авторите различията са много. Проектът и тиражираното му копие се различават.
- Няма нужда да бъдат напълно идентични. Произведението е същото. Във вестниците има задачки за забава - открийте деветте разлики в две картини...Тук може да има и 60 дребни различия. Общият вид обаче е същият. Редовият българин, гледайки и единия, и другия вариант ще ви каже, че това е българският герб.
- Искате да кажете, че художниците нямат право на естетически изисквания относно обемите, формите, пластиката на проекта си.
- В правен смисъл е така, те нямат авторски права над герба. Авторството на проекта не поражда юридически права. Ако при обявяването на проекта имат устно обещание за по-голяма награда, а тя не им е дадена, авторите могат да съдят държавата, но не по Закона за авторските права, това е друг казус. Във всички европейски закони този проблем се третира по подобен начин. Гербът, химнът са част от закона на съответната държава. И законът се прави от автори, той по смисъла на авторското право е произведение на науката, но като закон, може безвъзмездно да се ползва от всеки, без заплащане и търсене на разрешение. Държавата в случая с герба не е ограбила двамата художници, не е национализирала творческия им продукт.

Разговаря Маргарита Гочева