Пейзажът е наречена изложбата, открита до октомври в Софийската градска художествена галерия. Представени са 265 картини от 230 предимно български художници. Всички творби са от фонда на галерията. Някои от тях се излагат за първи път, а други са отново в експозиция след дълъг престой в депата или след реставрация.
Представени са всички стилове и направления в българската пейзажна живопис от края на XIX век до днес. Най-ранните творби са свързани с периода на зараждане на светския пейзаж в творчеството на Иван Мърквичка, Антон Митов, Иван Ангелов и Ярослав Вешин.
Следва епохата на неговия разцвет - 1900 - 1918, представена чрез изкуството на Никола Петров, Атанас Михов, Александър Мутафов, Асен Белковски, Константин Щъркелов, Христо Станчев, Никола Маринов и редица други именити художници, които разработват емоционалния пейзаж и по различен начин пречупват влиянията на импресионизма.
Обликът на 20-те години е изграден предимно от художниците, обединени около идеята за "Родно изкуство" и черпещи вдъхновение от българския фолклор като Иван Милев, Сирак Скитник, Иван Пенков и присъединилите се малко по-късно към такива пластически схващания Борис Коцев, Цанко Лавренов, Васил Стоилов.
30-те години и въвеждането на нови търсения в живописта се открояват чрез творчеството на "Новите художници" Бенчо Обрешков, Кирил Цонев, Вера Недкова, Иван Ненов и техните съмишленици Георги Попов, Екатерина Савова-Ненова, Дечко Узунов и други.
Особено място в експозицията заема картината на Васил Бараков "Сонди в Къмпина", 1947, не само защото показва художника като един от големите майстори на съвременния индустриален пейзаж, но и защото припомня едни други страници от историята на изкуството ни, когато творбата е била подложена на остра критика за "формализъм".
Следва силното поколение на 60-те години, рязко скъсало с епохата на догматизма. Това са художници като Георги Баев, Генко Генков, Светлин Русев, Димитър Арнаудов, Ваня Дечева, Веса Василева, Иван Кирков и техните ученици и последователи, оформили облика на българския пейзаж през 70-те и 80-те години.
При подреждането на експозицията не е спазван хронологичен или стилов принцип. Директорът на галерията се е ръководил главно от пространствено-естетически съображения и от идеята чрез съпоставяне на различни произведения да бъдат подчертани техните качества.
След "Портретът" през 1997 г. това е втората голяма изложба от такъв мащабен характер в СГХГ, организирана около колекцията на галерията.
В процес на подготовка са изложбите "Голото тяло" и "Натюрмортът" и "Абстракцията" (Нефигуративната живопис).

K.