Сбогом, приятелю...
Оказва се, че в Първата национална изложба на младите художници през вече така отколешната 1961-ва Благой Иванов не е участвал. Но в публикувания в 69-та албум "Съвременна българска живопис" е отбелязана и наградата му при втората, след пет години. Каталогът тогава е "увековечил" (макар и в черно-бяло) двете му работи - "Арбанаски дворове" и "Пейзаж". А се запознахме (помня уверено) в Созопол, в самото начало на 70-те...
Лошите новини идват бързо. Приятеля ми го няма вече. Пак е лято и в незапомнените му жеги Велико Търново му е отдало последна почит. Срещите ни, разговорите ни са много и спомените напират. Беше горд човек, с труден, за мнозина вероятно с твърде труден, скандален дори, властен характер. Но народът ни неслучайно е казал, че краставите магарета се надушват, събират и от девет баира. Не съм го питал кога точно е попаднал в града на Асеневци, но в 61-ва там все още нямаше университет и сигурно преди него съм се запознал с дядо Леон. Съученикът, приятелят на Борис Денев, бе и тогава вече на преклонна възраст. За тоя странен, но истински възрожденец, спасил, да речем, старото Арбанаси, съм писал нееднократно, а в 70-те вече Благой ни помогна и да правим филм. Оказа се, че е единственият може би, когото Леон Филипов е допуснал до себе си - толкова, че и да му позира дори, да разреши на него, чудака, елегантния като Плюшкин, Гобсек, реален за времето си милионер, да му се купи нов костюм. Но шепа млади художници някога доброволно се отзоваха под Царевец край Янтра с меандрите й, в града, очаровал даже Молтке. Сред тях бе и възпитаникът на Гочо Богданов, роден през 1923-та, в далечния за мащабите ни Медковец. Твърдя, че те обновиха изкуството му; до сетния си дъх Благой Иванов остана верен на Търновград, а тепърва и за критици, и за ценители сянката му, творчеството му ще "дават хляб"... Спомням си как току-що пръкналият се галерист Веселин Досев продаде негов пейзаж чак в Тексас. А иначе мисля, че като малцина, примерно като еленчанина дядо Йордан Попов, той обичаше, усещаше, пресъздаваше в лиричните си, топли тоналности българската земя, българското поле, тъй че до болка да те пронижат и задължат. В каталозите на ОХИ "Поглед към вековете" ще открием и негови исторически композиции със същата категорична архитектоника, с изграждане, с колорит "на нивото" за еталон... Мога ли да завърша с друго, освен със "Сбогом, скърбим, скъпи приятелю..."

Антон Кафезчиев