Игра с хор

Това е един по-особен компактдиск. Тиражът му е съвсем, съвсем малък. Затова възможността да споделя неговото съдържание с читателя не трябва да се изпуска. Компактдискът е издаден от Третия международен конкурс в Полхайм - Германия. Съдържа изпълненията на победителя в конкурса - смесения хор от Русе "Проф. Васил Арнаудов" с диригент Драгомир Йосифов. Сред 48 хора от Европа и Азия този хор спечели първа награда и в категорията смесени хорове със задължителна пиеса и в категорията за сакрална музика, както и "Гран при" - най-добър хор на конкурса.
По времетраене компактдискът не е в стандартите на пазарния продукт, но наистина има стойността на уникат. Малко е да се каже, че е удоволствие да се слушат изпълненията на "Безгласно с теб" от Херман Зайдл (задължителната пиеса), "Зелени облаци" от Константин Илиев, "Pater noster" от Якоб Галус, "Два тъпана бият" от Иван Спасов, "Ария" от Хайнрих Шюц, "Timor et Tremor" от Франсис Пуленк и "Херувимска № 4" от Добри Христов - творби, които са изключително различни по характер и точно затова дават възможност да се "огледа" хорът от всички страни. Когато става дума за такъв сериозен конкурс, естествено е да очакваме и да получим балансирани, изравнени, тембристи, изпипани отвсякъде изпълнения. Но личната моя провокация дойде точно от риска, поет от диригента Драгомир Йосифов, да потърси ракурса на неочакваното, на собственото, като даде свобода на игровото начало и да покаже, че да пееш и да правиш хор не е само талант, професионализъм, отговорност и майсторство, но също така една любима игра, която може да носи много голямо удоволствие. Т. е. философията на аматьорското музициране (а хор "Проф. Васил Арнаудов" е точно такъв хор) тук доминира като мощен аргумент в полза на самото него. При всичките огромни традиции и постижения, които имаме в хоровото изкуство, във времето, когато самодейността беше наша гордост, по-рядко се случваше подобно "отприщване" на този род "енергия на удоволствието"... И то предимно с гениални артисти, какъвто беше патронът на хора Васил Арнаудов. Че ученикът му Драгомир Йосифов продължава традицията, но вече и с един поглед към хора като средство за ансамблово музициране изобщо, се вижда и от подбора на програмата, и от начина на "чуване" на отделните творби. Най-силна според мен е звуковата, сонорната характеристика на състава и това, че тя става по-специфична от работата, която е по посока на взаимоотношението стил - начин на произнасяне на текста. Това създава гъвкавост, финес и релеф в звуковата картина на всяка една от творбите. И на самия хор в крайна сметка! Което ми дава основание да мисля, че тази немногобройна формация (около 40 певци) би могла да бъде обект на интерес от звукозаписните фирми - те само ще спечелят от това!

Екатерина Дочева