Скало, швейцарското издателство за фотографски книги, бе създадено през 1991 година. След седемгодишно съществуване то успя да разбие илюзията, че фотографията и нейното отпечатване в книжен формат - особено в компютърната ера - е умиращ бизнес. От малка фирма с един служител "Скало" успя за сравнително кратък период от време да се разрасне в световноизвестен издател, пускащ на пазара по 15-20 книги годишно. С годишен оборот от над 5 милиона долара, "Скало" в момента се нарежда до издателства като "Аперчър" в Ню Йорк и "Ширмер-Мозел" в Мюнхен, които до неотдавна бяха смятани за полумонополисти на пазара за фотографска литература. "Скало" притежава глобални права над работата на автори като Робърт Франк, Жил Перес, Джим Голдбърг, Джон Уотърс и Нан Голдин. Но заедно с техните книги издава и творбите на по-малко чувани фотографи, а така също и дебюти.
Валтер Келер - човекът, който основа "Скало" преди седем години и който е отговорен за неговите успехи и падения. Той е роден през 1953 в Цюрих. Завършва висшето си образование в Свободния университет в (Западен) Берлин, където чете, както сам той се изразява, "обичайната за седемдесетте години смесица от социология, антропология и останалите културни дисциплини".
"Берлин бе великолепно място, спомня си Келер, радикално, ляво ориентирано, малко разпасано. Аз започнах да правя рекламни филми. Е, това не беше най-лявоориентираната възможна изява, но на мен ми се струваше, че някои от радикалните идеи просто бяха нещо като удар в празното. В интерес на истината, продължавам да изпитвам сантименти към атмосферата в Берлин през седемдесетте години, към социалното значение на изкуството и продължавам да не харесвам "формална" фотография...
Петдесет-шейсет процента от продукцията на "Скало" заминава за Съединените щати. След Америка се нареждат Германия, Япония, Великобритания, Франция и държавите от Бенелюкс. След тях идва Южна Европа и Скандинавия. Моето усещане е, че в другите държави фотографията продължава да се приема като нещо подобно на фолклорен фестивал. Идеята за художествена фотография във формата на настолна книга, на албум, който можеш да сложиш на масата си за кафе и да покажеш на гости, е все още нова на много места.
Има различни категории книги. Някои носят очевидни качества, които ще им помогнат да станат бестселъри или поне да се продават добре. В същото време аз трябва да обръщам внимание и на малко известните имена, а и да публикувам първи книги. С две думи, това е смесица от финансова печалба и премисленото поемане на артистичен риск. В най-лошия случай първото ще субсидира второто. Моят най-голям бестселър е "Американците" на Робърт Франк. Аз го преиздадох през 1994 и оттогава насам съм продал над 37 000 бройки. Джоуел-Питър Уиткин и Джок Стърджис достигат до към 25 000 - 30 000.
Но не мога да дам сигурна рецепта за бестселър. Образите трябва да бъдат подредени в нещо като меню, така че крайният резултат да стане едно цяло ядене. Ако онова, което предлагате на аудиторията, е само салата, хората ще останат гладни. Фотографската книга е подобна на роман: тя трябва да бъде изградена, да има интригуващо повествование и ясни послания.
В лошите фотографски книги човек може да види как фотографът се е пристрастил към сътворяването на паметник на самия себе си. Той или тя се събуждат всяка сутрин, поглеждат в огледалото, казват "леле, Боже, колко съм велик!" и поставят още една тухличка върху своя пиедестал. На вечерта те идват при мен, носят ми шейсет черно-бели снимки във формат 30х40 и казват: "Искам в моята книга всяка снимка да е на отделна страница."
Това е рецепта за провал.
Считам, че фотографията е една много жизнена медиа за художествен изказ. В днешно време малцина се интересуват от това дали една снимка е на фокус и дали е добре композирана. Фотографията е стратегия, а не резултат сам по себе си. Компетентната и информирана публика не купува "фотографски" книги, а просто "добри" книги.

Антони Георгиев