Българисти за протестите

Една година след студентските протести в България от зимата на 1997-ма и цели тридесет години след младежките вълнения във Франция и Пражката пролет от 1968-ма дойде време за равносметка на преживяното. Не че студентите пораснаха на възраст, но дали пораснаха на опит в правенето на културни революции...
Всъщност дали те са културни или политически, се оказа основен въпрос на опита за равносметка на една от кръглите маси на 36-ия летен семинар по български език и култура към Софийския университет "Св. Климент Охридски", която се проведе в привечерните часове на 6 август в Банкя. Българските доценти и професори - някогашни студенти от 1968-ма - и чуждестранните студенти българисти - настоящи гости на ежегодния "летен семестър" по българистика към СУ с директор доц. д-р Йорданка Холевич - разгърнаха дебат по въпроса за ролята на студентството в европейския исторически процес и в частност на българските студенти при реформиране на обществения живот в България. Тревогата, че студентските движения биват използвани ("експлоатирани" според думите на водещия разговора гл. ас. д-р Ангел Ангелов) от политическите сили, много скоро беше разсеяна от същото задоволство, че студентските послания успяват да бъдат използвани, "експлоатирани" - и да влязат в политическа употреба, защото в това именно е смисълът на тяхното явяване. Протестът на френската академическа младеж от 1968-ма срещу стария университетски "режим" и борбата й за автономия на университетите и за алтернативни курсове в преподаването се трансформира в социален бунт, който накрая се радикализира до политически бунт при историческата ситуация в Източна Европа. Протестът на българската академична младеж от 1997 година се вля в авангарда на масовото гражданско неподчинение срещу правителствения режим на Жан Виденов, но в последна сметка се увенча с академически придобивки в системата на преподаване и формата на дипломиране. В един случай чисто академически искания предизвикват политически събития, а в друг случай откровени политически послания стигат до академически промени...
Наблягайки на политическата философия на либерализма, гостуващият лектор на семинара г-н Михаил Неделчев подчерта точно този двойствен смисъл на студентските движения в европейския обществен живот. Присъстващите студенти - и бивши, и настоящи - след развълнувани биографични и строги христоматийни ретроспекции по история на студентските движения в Европа - постигнаха "консенсус" по идеята, че студентските бунтове винаги са победа и поражение, винаги са културни и политически, винаги са свободомислещи и "експлоатирани". Този диалектически уклон, а и фактът, че дебатираха предимно филолози, т. е. деконструктори на езика, предопредели развоя на разговора, който най-накрая се ориентира към първоначално обявената тема на кръглата маса: Манифести и текстове на студентското присъствие в европейските политически сблъсъци. С това заглавие на семинарната среща "манифестите" на студентските движения бяха положени именно в статута им на "текстове", и то на такъв тип речеви актове, който най-ярко издава раздвоението на речта между емотивната и перформативната, представяща действия, функции на езика. Дебатът естествено премина към върху художествения пласт на студентските манифести, раздвоени между желанието и истината, между художествената условност и суровата действителност. Но това остана като че ли предмет на разговор за друга кръгла маса, на други студенти българисти, в друга историческа година...

Юлия Йорданова