Фондация "Източноевропейски проекти", големите приятели на България Ада Дамкур и Тон Делемар правят следващата си мащабна стъпка в почти 20-годишното си неуморно пътуване към българската култура. Възприемам новия им проект "Северно море - Черно море" в чисто семиотичен и символичен смисъл. Две отворени духовни пространства се срещат, за да осъществят хармоничното единство: Северът и Югът, Западът и Изтокът, не само като географски, а по-скоро като цивилизационни понятия; бързият, напрегнат ритъм на една постоянно прогресираща сила и забавеният, съзерцателен ритъм на медитиращия Ориент се събират, за да покажат един по-универсален модел на отношения. И да напомнят за вечно търсеното във времето, в религиите, философията и изкуството състояние на цялост, пълнота и завършеност.
Съвременното постмодерно изкуство е също такова отворено пространство, което приема и включва в един според Робърт Хюз "широк и изкусен еклектизъм" най-различни стилови възгледи и начини на пластическо изразяване. Изложбата на 16-те холандски художници, селекционирана и представена от г-жа Леони Хулскоф в Художествената галерия - Варна, е великолепен пример за свободния художествен език на съвременното креативно мислене на Запад. В нея срещаме характерния и класически за западноевропейския темперамент експресионистичен тип формообразуване. Показват го най-точно Михаел Винкел, Яни Хрун, Саския ван Бруковен. Сюрреалните визии на Лед Бранд с живописната си чувственост и абстрактно-геометричните композиции на Андре Остхук с рационалния си конструктивизъм внасят ярък полихромен звук в изложбата. В зоната на медитативната тишина и концентрация и на минималистичното отношение към формата действат рисунките и пластиките на Тон ван Дален, работите на Жак ван Милдерт и Вим Смитс, живописта на Норман Декер, пластиките на Мархит Рейнард. Художници като Хенк ван ден Берг, Ян Барел, Тон Крайефелд, Маргрет Хаусман търсят знаково-символичното обозначаване на важни за тях понятия и обекти, а Хенк ван Дален изследва концептуално чрез фотоасамблажи и инсталации човешката и природната среда, материалното, преходното и парадоксалното в нея. Тотално въздействащите фотографии на Франс ван Лент са за мен чудесен завършващ акорд на тази богата, образна картина в изложбата. Те визират свръхматериализираната предметна реалност, превърнала се в странни, понякога зловещи символи и идоли.
Съвременното холандско изкуство, представено във Варна, припомня красноречиво, че постмодерният художник много често влиза в ролята на философ, който търси нови понятия. С всякакви средства той се стреми да даде израз на сложната структурност и съставност на света и културата. Този аналитичен дух се чувства особено ясно в концептуалните творби. Пред нежната пространствена структура на Мархит Рейнард, поставена чудесно и върху плаката на изложбата, откриваме за кой ли път, че всички сме съдбовно включени и обвързани в единното пространство на света и особено на духовността. Това, което Ада и Тон, холандските и българските творци вече толкова години се стремят да изградят и да покажат чрез срещите и изкуството си.

Румен Серафимов