Месец в Лондон е крайно недостатъчен срок да се види и усети всичко. Още повече за изкуствоведа, завършил родната академия, който трябва да попълни пропуските във визуалната си култура, градена на базата пожълтели диапозитиви и албуми с репродукции на стари майстори и едновременно с това да разгледа всички интересни изложби, които се показват в момента. Все пак, при добро желание и удобни обувки, човек би могъл да стане свидетел на част от многобройните събития, свързани с изобразителните изкуства, които се случват в този невероятен град.
Ще се спра на три по-големи прояви. Първата от тях е - Брус Науман в Галерия Хейуърд в Роял Фестивал Хол, с показани около 40 работи - видео- , неонови и звукови инсталации, филми, снимки и проекти, правени в период от 30 години.
Американският художник Брус Науман (един от най-значимите представители на авангарда след Втората световна война) е автор, който шокира, манипулира и смущава и който трудно се вмества в определени граници. Той започва да експериментира със звук, филм и видео в края на 60-те години. Представените в изложбата творби, без претенцията за хронологичност и абсолютна изчерпателност, фокусират вниманието върху отношението на артиста към езика/текста, бил той говорим, музикален или писан. Изложбата на Науман е курирана от Christine Van Assche от Центъра Жорж Помпиду в Париж и спонсорирана от Beck's (небезизвестната марка бира). Представянето й в Лондон е част от европейското "турне" на тази изложба, която вече е показвана във Волфсбург и Париж. След Лондон, тя ще гостува в Хелзинки.
Представени са някои от най-знаменателните за творчеството на автора работи като "Сто живей и умри" (1984) - неоновата инсталация, определена от "Дейли телеграф" като "чисто визуално блаженство", "Антро/Социо" (1991) - зашеметяваща видеоинсталация, която хипнотизира с визията и най-вече със звуковия ефект от наслагването на следните няколко думи: "Feed me/Eat me/Anthropology, Help me/Hurt me/Sociology", "Обикаляйки около ъгъла" (1970) - работа, при която видеокамери и монитори са поставени така, че зрителят, обикалящ около огромен куб, да получи усещането, че е преследван от самия себе си.
В галерия Серпънтайн може да се види първата изложба във Великобритания на японката Марико Мори. Тя е родена през 1967 г. в Токио, но понастоящем живее в Ню Йорк. За разлика от "класическия" концептуалист Брус Науман, Мори успешно е заложила изключително на съвременната, крайно еклектична техно-/MTV визия, която атакува по-скоро сетивата, отколкото съзнанието. Изложбата е действително впечатляваща не толкова с дълбочината на мисленето, колкото поради съвършената си реализация. А и как би могло да бъде по друг начин, след като авторката идва от Япония - най-софистицираната в техническо отношение съвременна култура.
Гвоздеят на изложбата е 3D инсталацията "Нирвана", показвана на Биеналето във Венеция през 1997, в която художничката, облечена в традиционни източни одежди и "подпомогната" от няколко сладки кибернетични духчета, въвлича зрителя, снабден със специални очила, в света на електронната митология, изградена на базата на шинтуизма и будизма.
Европейската академия за изкуства в Лондон представя "Чувствителности - съвременно изкуство от Централна Европа". В изложбата, курирана от Музея Лудвиг във Виена, участват 19 художници от Полша, Чехия, Унгария, Босна, Словакия, Австрия, Словения и Хърватска. В концепцията на Lorand Hegyi е заложена идеята за преоткриването на феномена съвременно централноевропейско изкуство, което дълги години е съществувало в т.нар. ъндърграунд ситуация и е все още слабо познато на Запад.
Сред поканените художници са Милослав Балка, Брако Димитриевич, Франц Вест, Джьорджи Йованович, Станислав Колибал, Вернер Райтерер, Ева Шлегел, Роза Ел-Хасан и др. Част от показаните, впрочем перфектно експонирани творби (живопис, обекти и инсталации) държат по-осезателна връзка с прекъснатите от официалната идеология след Втората световна война модернистични традиции в съответните държави. Другата линия е на младите, необременени художници, които активно настъпват на международната арт-сцена, придобивайки все повече шанса да си избират контекст.
Забележително е как политическата и икономическата конюнктура постепенно измества разделителната линия, приобщавайки страните от бившия Източен блок/Източна Европа към централните части на континента (тук изключваме вечния медиатор Австрия). По този начин, отново на едно чисто понятийно (идеологическо?) ниво, Изтокът вече остава запазена територия единствено за Югославия, Албания, Македония, България, Румъния и Русия. Разбира се, вината за това не е само на Запада... Защото между другото "там" толерират различията.

Илина Коралова