За българите в столицата

Разговор с Рада Баларева

- Беше от малкото българи, успели да се запознаят с част от програмата на Европейска столица на културата - Стокхолм. Какво представлява този форум?
- Да, наистина имах този шанс. Бях поканена за участие в една от проявите - колоквиум за културна политика, организиран от френската асоциация "Срещи" и Стокхолм - европейска културна столица".
"Европейските столици на културата" са създадени по инициатива на Мелина Меркури. Определеният от Европейския съюз град концентрира постиженията на европейската култура. Той се превръща в точка от европейската културна карта - това означава промоция на съответния град в културно отношение, но също изборът води и до приоритети на държавата за съответния град по отношение на инфраструктура, на търговия, на културен туризъм и т.н. Културните столици се финансират частично от Европейския съюз, но основното финансиране идва от съответния град, тъй като форумът е регионална проява. Разбира се, съществува и солидна подкрепа от централната държавна власт. Проявата е целогодишна.
Съществуват и паралелни прояви на културните столици - "Европейски културни месеци". За тях се избират градове от асоциираните страни. През 1999 г. Европейски културен месец ще бъде Пловдив, а Европейска културна столица - Ваймар, която продуцира, заедно с Франция, участието на България с постановка на Бина Харалампиева, актьори от Театър "Зад канала" и Владимир Пенев. През 2000 година в чест на новото хилядолетие ще има 10 Европейски културни столици.
Акцентите в програмата на различните столици естествено са различни. Но съществува една обща тенденция към практическо осъществяване на процеса на взаимно проникване на културите чрез реализирането "на място" на съвместни проекти от творци от различни националности. Така че освен "културния внос" на произведения и творци като Питър Брук, Питър Грийнауей, Пина Бауш, Боб Уилсън, проекти на парков дизайн, национални експозиции, свързани с историята и културата на викингите, и пр., В програмата на Стокхолм беше сложен акцент именно върху съвместните проекти.
- Какво беше българското участие в театралните прояви в Стокхолм?
- Доколкото ми е известно, българско участие в областта на театъра се случва за втори път. В Люксембург'95, в рамките на фестивала на Европейската театрална конвенция, участва Театрална работилница "Сфумато" с "Луда трева" по Радичков. Сега в Стокхолм български творци бяха поканени в един от международните проекти на Центъра за културно многообразие "Интеркулт" - "Landscape X Euralien". Идеята за него се заражда от дългогодишното сътрудничество между президента на "Интеркулт" Крис Торч и известния македонски автор Горан Стефановски. Според него идеята на проекта е да покаже един лабиринт на националистическия кич. Euralien е измислена, невидима република (Euralien е създадена от Европа и от alien, което значи чужденец). Проектът се занимава с темата за чужденеца както в чисто политически, така и в екзистенциален смисъл. По-конкретно става дума за имиграцията, която в момента е болезнен проблем за Европа, и особено за Швеция и Стокхолм, където всеки осми е имигрант. Създателите на проекта целяха да предизвикат публиката да погледне на тези проблеми "отвътре". След зараждането на идеята първо е избрано мястото за реализирането й, а след това са поканени участници от балканските и балтийските страни. Общото, което Крис Торч намира между тези държави, е това, че са близки по численост на населението, еднакво са били под комунистически режими и сега еднакво се стремят към присъединяване към Европа, имат малцинства и т.н. Проектът беше осъществен по-скоро като пърформанс. Авторите ни предлагат едно пътуване до невидимата република Euralien. Пътуване като пътуване... Средата, избрана за проекта, е уникалната над 100-годишна сграда, в която се е помещавал националният архив на Швеция. Старинна постройка с вътрешен двор, която сега е празна, напусната - ключови думи, които отвеждат и към самия проект. Случайността беше поднесла на авторите възможност да дообогатят внушението - на площада, който разделя сградата на архивите от църквата, където са погребани всички крале на Швеция, в момента имаше ремонт, и цялата площ също приличаше на разбито поле. На касата на театъра освен билет ти се връчва паспорт (и пощенски марки!) на Eurаlien, с който трябва да пресечеш границата. Очакват те екскурзоводи с табелки за отделните групи. Те ни развеждат през "стаите", както ги наричат създателите, на отделните късове от проекта. Не бих могла и не знам дали си струва да разказвам за всяка стая поотделно, но веднага искам да кажа, че смисълът е всичко това да се приема като цяло, и само като такова то има изключителна стойност. Още повече, че отделните части от художествена гледна точка, разбира се, далеч не са равностойни. Като естетически постижения бих откроила проекта на Естония "Крепостта Европа"- една инсталация за границите между държавите и хората, участието на Словения с танцовия откъс "Терминал", изразяващ онова крайно мъчително безпокойство, тревожност, страх, типично за отиващия си век, също така и танцовия проект на Полша "Въжето на Европа", проекта "Бивша Швеция" под режисурата на Биби Андершон с участието на актьори от Швеция и Босна, Проектът на Македония "Убежището" (Албански театър, Скопие) беше силен като политически заряд и като потресение.
Иван Пантелеев участваше в проекта с инсталацията "Съзвездие", с която ни предложи разходка в голяма зала между колажи по различни ключови думи като "любов", "смърт", "обединена Европа" и т.н. Интересното беше, че инсталацията предполага активното участие на зрителя - под всеки колаж беше оставен на пода бял лист и черен флумастер, където всеки от публиката можеше да напише асоциация по видяното. Предполагам, че Иван има намерение да доразвие проекта си, като използва тези асоциации. На българското участие беше посветено централно място, защото обединителният център на тази разходка в държавата Euraliеn бяха "откъсите" на Александър Морфов: "Сватбата" и "Погребението". В първоначалната идея на целия проект, както ми беше споделил Сашо, стоеше текст на Горан Стефановски за едни балкански Ромео и Жулиета. Това между другото обяснява, че в основата на всеки един "откъс" винаги се намираха по едно момиче и едно момче и винаги имаше някакъв конфликт, създаден от хората или обстоятелствата около тях... На средата на обиколката ни събират във вътрешния двор, където Сашо Морфов ни предлага своята "Сватба". Това беше ярко площадно, улично зрелище, изключително смешно, в което участват българските актьори Стоян Алексиев, Рени Врангова, Мария Каварджикова, Мариан Бозуков, Николай Урумов, Димитър Бакалов, сценографът Елена Иванова, композиторът Румен Цонев, четирима шведски актьори, част от които емигранти от различни националности, и шведският оркестър "Sabbath Hela Veckan". Младоженците са християнин и мюсюлманка. Сашо Морфов намира възможност тази предпоставено невъзможна сватба да се случи чрез празника, веселието, виното. Тогава двата рода стават сговорчиви, дори припламват искри между родителите. Но накрая, когато става дума за вярата, се изваждат ножовете и на сцената остават само трупове. Такава е сватбата според Морфов. Разходката по сградата продължава и на финала отново ни събират, този път в зала с готически прозорци, където Морфов ни представя "Погребението". Той е "вградил" своите персонажи в стените и върху тях прожектира кадри от празника, персонажите оживяват от стената, откъдето ни повеждат всички заедно на погребение. Изключителна е находката с "вграждането" на обвитите в бяло сватбари в белите стени и оживяването им. Невероятно красиво е.
Проектът "Euralien" беше решен като трагичен фарс, в основата му лежеше черният хумор. Той може да бъде оценен и като политическа проява, в която са включени изяви на различни изкуства: театър, танц и визия. И от разговорите с автори и участници, и от аплаузите на публиката съдя, че нашето участие бе едно от най-добре приетите, да не кажа най-добре приетото, може би и защото най-плътно изразяваше същността на проекта - да се съберат творци от различни култури, да проявят любопитство един към друг и заедно да създадат нещо важно за всеки поотделно.

Разговора води Никола Вандов